Николай Атанасов
Снимка: seanmcgrath
1.
Бавехме се да простим на самите себе си –
инертни анатомии, оживени от минали катастрофи,
и копнеещи бъдещите.
Бавехме се да усмирим сърцата,
озверяли от глад зад предпазните колани.
Да опитомим нуждата,
преди да е сдъвкала другия
и изплюла паяжина от ръжда.
2.
Вместо това бързахме
да употребим аварийния изход –
да се хвърлим в навиците на мечтания уют.
Някъде зад нас още ни догонва
любовта, към която толкова бързахме.
Надяваме се да ни настигне,
преди да е свършил въздухът в скафандрите.
0 Kоментари за сега ↓
Още никой не е коментирал. Бъди първият!
Коментирай