Public Republic Art Studio

Албена Попова: “Изкуството ми дава смисъл да пътувам в себе си”

26 февруари, 2009 от · 17 Коментара

Exclusivno_za_Public_Republic

Интервю на Наталия Николаева с Албена Попова

“всъщност Тя не беше Тя
умееше да говори с облаци
играеше на криеница
ровеше в джобовете на настроенията…”


Албена Попова

Нашите читатели познават Албена Попова с нейните оригинални и неочаквани хрумвания, с артистичните изненади, с колажите, с цветността на предметите, които създава. Нейните експерименти с думите и изобразителното изкуство създават примамлива игра на фантазията, в която светът престава да бъде ежедневен и познат, а се усмихва по-цветен и естетичен, споделен.

Приятно ми е да разговарям с Албена, която има толкова много любими и артистични занимания – обича да рисува, създава арт предмети и керамика, колажи, пише стихове, като редактор на Public Republic се грижи за колоритността и визията на списанието. Но преди всичко тя е интересна като човек, влюбен в изкуството и многообразните му форми за себеизразяване.

Albena Popova

Как поезия и рисуване взаимно се допълват?

Отговорът е в самия въпрос. Допълват се и преливат едно в друго, продължават се. Получава се някакъв микс от сетивности. Понякога пиша, друг път рисувам.

Често смесвам и двете, когато правя скици или нахвърлям мисли върху готовото платно.

Но определено едното надделява и това е в плюс на изобразителното.

Писането е още един начин да се изразя. Рисуването – начин на живот.



Какъв е смисълът на изкуството за теб?

Обичам движението. Изкуството ми дава смисъл да пътувам в себе си. Да откривам нови усещания и посоки. То е баланс, свързващ точките на една цялост – от единия до другия край на ежедневието.

Едно различно пространство, в което забравяш дребнавостите и надхвърляш собствените си височини и бариери.

Как би изглеждало изкуството на 3 000 година според теб?

Навярно изкуството ще добие друга форма на изява. Нещо като холограма на мисълта. И ще се прави много по-бързо и лесно, като отпадне занаятчийската, трудоемката част. Знам ли и аз?!

Може и изобщо да не се случи така и нещата да продължат да се развиват естествено.

Обичаш ли да четеш поезия и проза на съвременни български автори и кои са твоите любими?

Обичам да чета. Фаворит ми е сред прозаиците Агоп Мелконян. Неговите разкази достигнаха до мен още като бях дете. Любимата ми книга е “Via Dolorosa”.

С удоволствие чета поезията на Елин Рахнев, Тодор Котев, Руми Райк, Юлияна Радулова, Вера Балева, Ваня Клечерова, Еми Цветкова, Геолина Стефанова, Мая Дългъчева – автори, които грабват с оригиналност и своеобразно присъствие. Не бих могла да изредя всички, които са ме впечатлили. Много са.

Постоянно откривам за себе си нови и нови имена. Приятно е човек да се обогатява и опознава различни пространства. Няма да изреждам всички, но не мога да не спомена и имената на бургаските автори – Керана Ангелова, Роза Боянова, Милка Стоянова, Бина Калс, Елка Василева, Иван Сухиванов, Росен Друмев, Анелия Георгиева.

Имаш ли любими художници?

Обожавам да гледам съвременно изкуство. Да, харесвам особено много Ставри Калинов – освободен, ярък, с отличителен стил. Допадат ми и ме разтоварват картините му.

Димитър Казаков – Нерон, Георги Динев, Кирил Божков, Теофан Сокеров, Стоян Цанев…

Няма да ми стигне мястото да изреждам. Има и много млади художници, мои колеги, приятели и съученици – Теодора Филипова, Мария Алексиева, Анелия Николова, Дора Славова, Стойко Даскалов, Даниел Йорданов, Кирил Атанасов.

Кога имаш усещането, че една творба е стойностна?

Щом стига бързо до мен, значи е предала посланието си. Четейки текст или наблюдавайки картина, да имам чувството за мое и близко, но все пак различно и отличително.

За всеки това е индивидуално съприкосновение с творбата. Негова си интерпретация и усещане. И слава богу, че сме различни, иначе светът щеше да е доста скучен.

Трудно ли е в България да се прави изкуство?

Зависи от теб самия дали имаш потребност да извадиш навън творбата било то стих, картина, песен, усещане. Все едно къде и как живее, творецът навсякъде търси и намира начини да прави изкуството си.

Стига да има желание, достатъчно въображение и находчивост и от боклуците и ненужните вещи би сътворил красота. Скоро попаднах на сайта на една художничка, която показваше невероятно изкуство, правено от всевъзможни отпадъци, повечето от които беше събирала от улицата.

Отделен въпрос е вече дали може чрез изкуството да се преживява. Затова на пазара често се срещат комерсиални творби и китайски кич. Трудности винаги има, защото в България нещата се случват бавно и объркано.

Липсват добри агенти, които да се грижат за продажбите и популяризирането на авторите. Има и много автори, които не членуват в съюза на българските художници, но предлагат невероятно изкуство. Има и самоуки творци.

Би могло да се помисли в насока да се създадат сдружения, които да обединяват повече и разнообразни автори. Да се даде шанс на нови творци да участват в национални и международни пленери.

С какво поезията за теб е по-голямо предизвикателство отколкото прозата?

Обичам краткостта на изказа. Поезията за мен е синтез от моменти, парченца емоции, витражи… изразява ме по-плътно.

А прозата е едно по-дълго пътуване. Харесва ми да я чета.

Особено ми допада есеистичната проза, но предпочитам да пиша кратко. Като цяло за мен обаче писането не е по-голямо предизвикателство от платното или белия лист, предназначени за рисуване.

Всъщност не знам… Понякога ги обединявам в едно – картина + текст, когато искам да внуша определена идея или да експериментирам с някакво послание.

Каква е твоята дефиниция за успех?

Има ли такава? Ще я науча наизуст, ако трябва. Шегувам се. Всичко се постига с желание, труд, креативност, талант… все неща, които са изтъркани до баналност, но зависи как комбинираш и развиваш в себе си.

И въпреки това, успехът е шанс и той за всеки е различен. Понякога това се определя от средата и местоживеенето. Големите градове концентрират повече възможности за изява и реализация.

Друг път е късмет – да си на точното място, в точното време, както се казва. Но в основата на нещата лежат постиженията и развитието на това, с което се занимаваш. Щом си работил и си усвоил дадено ниво, ти вече си готов да вървиш към следващото.

И по този път шансовете нарастват.

А за успех в изкуството?

В изкуството важи същото. Най-вече много труд и упоритост, защото колкото повече работиш над себе си, самообучавайки се, толкова повече неща откриваш и развиваш.

Развивайки ги, вече имаш рутината да оформиш стила си, да разработиш твоя технология на работа, позовавайки се на основните правила. И така до безкрай. Това важи за всички и най-вече за художниците.

Няма как да направиш качествена картина, предмет, скулптура без да имаш елементарните познания за технологията на работа, а понякога това коства години. За твореца е убийствен застоят, защото в самата си същност творчеството е вид откривателство. А за да си такъв, е нужно да се “движиш” непрестанно.

Разбира се, понякога е просто късмет да попаднеш в подходящата среда и тя да ти бъде трамплин. Правило няма, но същността е една – да не спираш.

Какво е за теб фотографията?

Само хоби. Не съм фотограф в истинския смисъл на думата. Снимам за удоволствие и разтоварване. Обичам да гледам арт фотографии. И за миг не съм си помисляла, че някога ще се занимавам и с това.

Първия си цифров апарат получих за Коледа, подарен с идеята да снимам с него картините си. Впоследствие ми стана интересно и така се започна.

Смяташ ли, че с времето се променя потребността и вкуса към поезията?

Определено е така. Всяко време носи своите актуалности и търсения. Съвременният човек живее бързо и разчита по-лесно динамичните послания. Тези, които го обозначават в тази експресивност.

В този смисъл, нормално е и поезията да търпи развитие. Като всяко изкуство и тя се трансформира според времената, през които “преминава”, за да продължи смисъла на посланията, които носи, като предлага нов изказ.

Графитите, които визуализират неформалната градска култура и овеществяват гласовете от улицата, инсталациите, които отразяват съвременния поглед на творците за света около нас, смс-поезията, интернет – всичко това са “новите дрехи” на съвремието, словото.

Доколко качествени – годините ще покажат.

За какво мечтаеш?

Мечтая да срещам повече усмихнати хора. Да имам достатъчно време за рисуване, без да съм ограничена от условностите и битовизмите на ежедневието.

Мечтая за една подредена България, в която всеки да се чувства значим, уважаван и горд, че е българин.

Албена Попова е родена в гр. Бургас. Завършва хуманитарната гимназия “Св. Св Кирил и Методий”, гр. Бургас – специалност скулптура, и Пловдивски Университет “Паисий Хилендарски”, със специализация изобразително изкуство.

Занимава се с изобразително и приложно творчество. Реализирала е три самостоятелни изложби: колаж, монотипия, смесена техника. Има множество участия в общи изложби.

Художник на илюстрации на детски книги. Изработва авторска керамика, стъклопис, цветна графика, монотипия. Нейни творби са притежание на частни колекции в България и чужбина.

Известно време е работила като сценарист и радиоводещ на детското предаване “Дечурлигщина” в радио “Южен бряг” – Бургас. Занимава се с театър – пише сценарии към детски пиеси и участва в тях. Ръководител на школа по изобразително изкуство за деца.

Експериментира в областта на визуалните изкуства. Пише стихове и кратка проза. Автор е на две самостоятелни стихосбирки – “През ухото на Луната” , “Внезапни промеждутъци” – удостоена с наградата “Еквалибриум” – 2006, на издателство “Либра Скорп”, и съавтор в сборник с поезия “Сътворени от море”.

Рубрики: Frontpage · Visual Art · Сцена

Етикети: , ,

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

17 Kоментара за сега ↓

  • late // 26 фев, 2009 //

    след тези думи и картини,
    какво да кажа,
    освен – успех във всички
    стари и нови начинания :)

  • Юлия Йорданова // 26 фев, 2009 //

    Харесва ми това определение за поезията като “витраж”…
    Впрочем витражно излъчване имат и рисунките на тази художничка. Приятно ми е да ги гледам – инфантилизмът, пъстротата, веселостта им, свободните пропорции…
    Мисля, че поезията и художествената фотография на Албена Попова могат да подпомагат основното й призвание, което според мен си остава изобразителното изкуство.

  • Emilia Avginova // 27 фев, 2009 //

    Ти всъщност ровиш в джобовете на настроенията, нали:)? Благодаря ти за чудесните картини! За стиховете – също!

  • Руми Райк // 27 фев, 2009 //

    ‘Чудесно интервю с един многостранен талант и самобитен творец. Успех на всички фронтове на нашата прекрасна Ал, вятър в косите- слънце в очите, и до среща! :)

  • ve // 27 фев, 2009 //

    Много красиво! А рибата е особено забележителна!
    Благодаря, Албена!

  • Alberta // 28 фев, 2009 //

    Late, начинанията са ми от любимите занимания, знаеш. Надявам се част от тях да продължаваме да случваме заедно.

  • Alberta // 28 фев, 2009 //

    Юли, благодаря ти че прочете и разгледа. Хубаво е че успях да видя и през твоите очи.

  • Alberta // 28 фев, 2009 //

    Еми и аз ти благодаря за милите думи. Заповядай отново да поровим заедно. Може пък да открием нещо интересно. :)

  • Alberta // 28 фев, 2009 //

    Най – хубавите неща са тези, които предстоят… Благодаря ти, Руми за подкрепата! До среща, приятелко!

  • Alberta // 28 фев, 2009 //

    Ve, радвам се, че съм докоснала… :)

  • teo // 28 апр, 2009 //

    e nai posle i az da vliaza da procheta interviuto ti.Bravo Beni vpechatli me ,no i ne me iznenada………….osobeno se radvam za teb,obicham te i ti blagodaria che te ima.prodaljavai vse taka napred i nagore po patia ………do novi sreshti.

  • юлияна радулова // 13 юни, 2009 //

    Все още картината ти е над леглото ми. Много ми беше приятно да прочета и разгледам за пореден път!

  • lian // 4 яну, 2010 //

    рибите ми навяват тъга

  • елена // 6 юни, 2010 //

    Албенкаа ! Много хубави картини имаш …. аз съм Елена ти ми беше госпожа в детската градина !

  • НЕЛИ // 7 юни, 2010 //

    Албенка ние ти благодарим за това че взе дъщеричката ни на курса по рисуване още на 4 години в дг! Благодарение на теб сега тя учи в художествена паралелка и печели награди! Успехи ти пожелаваме!

  • Кирил Божков // 10 ное, 2010 //

    Благодаря, Албена!

  • Maria // 29 ное, 2012 //

    Blagodaria za dokoswaneto s ribite i moreto!
    Mnogo krasiwo!
    S pojelania za mnogo nowi horizonti i 6tastliwo plawane waw moreto na iskuswoto!

Коментирай