Петя Хайнрих
Снимка: quinn.anya
което вятърът отвява от масата
докато си играе с пердетата
миг преди то да се изтъркули
в прашния ъгъл зад шкафа
сто години
не прониква там човешки поглед
тайно оризово поле в стая
Зърното
25 февруари, 2009 от mislidumi · 5 Коментара
© 2006-2010 public-republic.com
Всички снимки и материали на сайта Public Republic са авторски и със запазени права. Бъдете така добри и се свържете с нашата редакция, ако желаете да ползвате нашите статии. Не е достатъчно условие да посочите автора и поставите линк към публикациите.
За повече информация: Авторски права - защита и санкции.
Благодарим предварително!
Рубрики: Frontpage · Tворчество
Етикети: поезия, Стихове, Творчество
5 Kоментара за сега ↓
босилек // 25 фев, 2009 //
Прекрасно усещане за невидимото покълване. И все пак , ако не е вятърът…
Alberta // 25 фев, 2009 //
Хареса ми
mislidumi // 26 фев, 2009 //
босилек, Алберта, благодаря ви, че прочетохте!
Бях написала този стих преди около година. И вече го бах забравила. Преди седмица майка ми разказа как докато се въртяла в кухнята, изпуснала пакета с ориза и зрънцата се разпилели из цялата кухня. И тогава си помислила как зад шкафовете й ще израсте оризово поле. Което наистина ще стане, понеже нали е тайно.
zdratch // 26 фев, 2009 //
Хубаво е, че както мислите, така и думите заразяват с настроението си. Искрен поздрав на авторката!
босилек // 26 фев, 2009 //
Така е, в тайните има по малко истина. Поздравления още веднъж!
Коментирай