Проф. Милена Кирова
Снимка: foundphptoslj
(Библията срещу българската литература)
Останал сам, Аврам се заселва в Хеврон, в дъбрава Мамре. Именно там, вече достигнал столетие, Сара му ражда син, но това е друга история. Междувременно той живее ту в Герар, ту във Вирсавия. И двете са доста на юг, в посока към Египет отново.
На 127-годишна възраст Сара умира. Аврам купува за гробница пещерата Махпела, близо до град Хеврон, като изрично настоява да плати за нея въпреки желанието на собственика й Ефрон да му я подари: “Искам място за гроб, което да си е мое, та да погреба моята покойница отпред очите си”. Това е стих 4 от глава 23 на Битие.
Нещата обаче не стоят точно така, както се опитва да ги представи нашият Синодален превод. Първо – Аврам живее на около 50 километра от пещерата Махпела, та трудно би могъл да я вижда през цялото време.
Второ – текстът, поне на иврит, казва точно обратното: “та да погреба моята покойница извън очите си”. Помним, че Сара беше част от мястото, което някога, в началото на тази история, напусна семейството на арамееца Тара – Ур Халдейски.
С нея сякаш умира последният спомен за родното място в душата на Аврам. “Out of sight, out of mind”, казва английската поговорка, както впрочем и английските преводи на Свещения текст.
“Далеко от очите, далеко от сърцето”, гласи нейният български аналог. Изглежда, че този-който-прави-родина трябва да погребе всичко старо, за да се прероди в “своето” на новото място. Всъщност това е моментът, в който Аврам за пръв път става законен собственик на парче земя, при това от тази, която Господ е обещал на него и на неговите потомци вовеки.
Прагът, който разделя старо от ново, в този случай пещерата Махпела, става свещено място (и за трите аврамитски религии, днес върху него се издига джамията на Хеврон). И като всяко свещено място той започва да натрупва около себе си комплекс от противоречиви символични значения.
Гробницата разделя, отхвърля старото от новия свят, но в същото време учредява традицията на новото като старо. Това е последният момент, в който се прави родина. Тя израства върху гроба на прародителите – Мъртвия баща на Фройд и Лакан, но и Мъртвата майка. Оттук вече започва другата, нашата версия за родина.
Двайсет и четвърта е последната глава, в която се разказва за уседналия скитник Аврам. Тук той е вече стар и “в преклонни години”. Останало му е едно последно желание – да ожени сина си Исак. И като слага ръката на най-стария измежду слугите в дома под бедрото си, кара го да се закълне:
… в Господа, Бога на небето и Бога на земята,
че няма да вземеш за сина ми (Исаака) жена от дъщерите на
хананейци, между които живея,
а ще отидеш в моята земя, в родното ми място
(и при племето ми), и ще вземеш (оттам) жена за сина ми Исаака.
Както изглежда, Сара се възражда. Новата родина се връща към старата в женското тяло. Може би така родината започва да бъде мислена в женски род. В края на пътя, по който я прави всеки народ и всеки човек, стои споменът за земята, за племето и жената, която ражда.
Нищо чудно, че в момента, в който се намира Ревека, Аврам умира – на 175-годишна възраст. Погребват го в същата пещера, Махпела. Може би за да бъде – вече на негов ред – “далече от очите” на онези потомци, които започват да правят (своя) родина.
1 Kоментар за сега ↓
nezvan // 19 фев, 2009 //
И все пак, защо “Библията срещу българската литература”? Изглежда пресилено такова подзаглавие в случая. Очевидно Далчевото стихотворение “Към родината” е подбрано за репрезентативно на “българска литература”, но правенето-на-родина срещу заварването-на-родина, според мен, не е конститутивно на такова противопоставяне. То навярно кореспондира на други, по-мащабни съотношения, да ги наречем предмодерни vs. модерни конструкти на родното. Новата българска литература не е “българската литература” изобщо и проблемът за родното в предходни стадии от нейното развитие не бива да се изключва. Навярно там ще намерим опровержение на въпросното противопоставяне, или напротив – потвърждение? Би трябвало да се провери, преди да се предпостави подобна опозиция. Интересен сам по себе си в случая е библейският модел на “намиране-на-родина” чрез “правене”, очертан в статията.
Коментирай