Public Republic

Владо Трифонов

Снимка: Владо Трифонов

Махала „Стругът” в село Черни Осъм. Чувам гласа му някъде от ниското, омешан с грохота на падаща вода и шума на реката. Появява се изпод огромна черга – мокър и усмихнат.

Необикновено е това място. Две стари постройки, здравата очукани от годините, и десетки китеници, черги и килими във всевъзможни цветове, опнати на дървени пръти.

Снимка: Владо Трифонов

Вода навсякъде: улей с кленчета и мряна от горната страна и река от долната.

Ябълки, мушмули, чимшир, дървени маси с пейки, много цветя и басейнче по средата – това е градината на Найден. Ако искаш, почивай, ако искаш, съзерцавай, ако не – влизай да баросваш.

Снимка: Владо Трифонов

Всичко тръгнало от бащата на Найден. Бил дърводелец, изработвал каци, бакъли, хурки и станове. Имал работилница с десетина машини, задвижвани от две водни турбини: едната троянска, на братя Оряшкови, другата от Франция. До дърводелната купил мелница. През 1968 построил и бара. Тъй професиите му станали три. Умрял, както си майсторял на гатера.

Найден свирел на тромпет, добре свирел. Дълго време пътувал из Германия, забавлявал немците, печелил сносни пари, оттогава е и шкодичката. Той и жена му Станка с чешката антика стигнали чак до Хале. Не им било никак зле.

Снимка: Владо Трифонов

Свирел Найден, каквото свирел, свободното време прекарвал на барата. Научил се да баросва и да пристригва килими като баща си. Първо използвал ножици за трева, после купил машина за пристригване на платове. Сам я пригодил за килимите, сръчен е по наследство.

Снимка: Владо Трифонов

Мечтата му е да възстанови всичко, както си е било. Иска, като идват българи и чужденци, да видят що е то водна турбина, бара и караджейка. Да гледат хората едновремешни български занаяти и да ахкат.

Преди пет години дошъл някакъв богаташ с фирма в Щатите, видял имота на Найден и предложил да реставрира със свои средства двете постройки, с все машинариите. Единственото, което искал в замяна, било да идва тук отвреме навреме и да си почива. Мислил Найден, мислил, накрая отказал. Страх го било българо-американецът да не го измами. Сега съжалява и се мъчи да навакса пропуснатото.

Всяко спечелено левче влага в предприятието. Иска да го направи местенце, където да ти е уютно и красиво на душата. Зорът е голям, парите са малко, ако не са синът му Камен и Станка, не би се справил.

Спомня си за един невиждан порой. Водата заляла всичко наоколо, стигнала чак до работилницата. Едри камъни задръстили барата, току-що изсушените и грижливо сгънати килими били овъргаляни в кал и тиня. От градината нямало и помен. Няколко месеца чистили и поправяли.

Клиентите му са от цяла България. Цените са народни, а работата наистина е тежка. Един персийски килим е към 30 килограма, мокър вече става над стоте. Вдигат го двамата с Камен и го мятат на върлините. Така по 5-6 пъти го прехвърлят, докато изсъхне.

Снимка: Владо Трифонов

Родопските одеяла се бият в барата от 4 до 8 часа, после да ти е драго да се завиеш с тях. Китеникът пък става плътен и със здрави възли, няма да се разсучат влакната. След пристригване цветовете изпъкват като на снимка.

Бабите го благославят, че им помага да си продадат чеиза, скътан в сандъците. Заради немотията се разделят със спомените, а той не им взема нищо за услугата.

Докато приказваме идват най-различни хора. Дърводелната е в полза на цялото село. Всеки закъсал може да си заеме инструмент. Ще се отблагодари, когато има възможност – Найден никога няма да го подсети. Дръпнат е, но услужлив, чак му личи на физиономията.

Непрекъснато посреща гости. Уж остарява, а приятелите му се увеличават. Идвали са англичани, испанци, германци… Веднъж дошли деца на служители от посолството на САЩ. Дощяло им се да закусят точно в неговата градинка. Послал им Найден изпрани одеяла, натъркаляли се американчетата и не щяли да си тръгват. Зер къде такъв кеф в посолството.

Дошли швейцарци, петимни да видят селска къща с гощавка. Направила Станка баница, сварила боб в гърне, извадил Найден сланина, люти чушки и стара сливова. Шашнали се швейцарците, мляскали и за още питали.

Немецът Курт от 12 години го посещава, води жена си и децата. Половината си отпуска прекарва при Найден, научил и български. Разказал и на други немци, те също взели да идват. Напоследък обаче престанали. Написал Курт писмо на Найден: „Много бандит в България, бе, Нанко”!

Найден и Станка са от най-запалените театрални самодейци в селото. В „Щуро племе” трябвало да участва магаре. Намерили една кротка магарица от Орешак и я закарали чак в Ловешкия театър. Запънало се нея вечер добичето, не щяло да участва. Когато все пак го издърпали, горкото се изпуснало насред сцената. „Голям зор има и в изкуството, да знаеш”, въздиша Найден.

Снимка: Владо Трифонов

Това са удоволствията му: театърът, музиката, бученето на реката и да си подреди рано сутрин инструментите в дърводелната. Също да свали мокрите дрехи, да облече нови и да идат със Станка и Камен на механа.

Ще кандидатства за заем от държавата. Ако стане работата, ще купи още машини за работилницата и ще дооправи градината.

„Доволни сме, че всичко, което виждаш тук, сме го направили с наши ръце”, завършва разговора Станка. Сетне сядаме на вечеря, всеки с усещане за добре свършена работа.

Снимка: Владо Трифонов