Public Republic

Ваня Николаева

продължение от Водопади в света I – Африка

Няколко забележителни водопада на територията на американския континент…

Photo: da_vinzy
Водопад Анхел

Водопад Анхел, Венецуела

Анхел – най-високият водопад в света, пада от почти 1000 метра от върха на тепуи на Ауянтепуи (Дяволската планина), в националния парк Канайма. Анхел е открит през 1912 г. от венецуелския изследовател Ернесто Ла Круз, който обаче не разгласява откритието си. Водопадът става световно популярен след 1933 г., когато американският авиатор Джеймз Ейнджъл прелита случайно над него, в търсене на златни находища.

Photo: benedict.adam

Анхел е разположен на река Чурун, която е малък приток на Ориноко, и е позната още с имената Kerepakupai merú и Parakupa-vena. Съществуването на водопада е почти парадокс – поради липсата на естествен водоизточник (Чурун е крайно недостатъчен) – езера, сняг / глетчери или обилна речна система.

Мощната си сила дължи единствено на дъжда по време на екваториалните валежи в периода юни – декември, когато облачната завеса над и около платото Ауян е изключително плътна. Тогава гледката към водопада представлява бяла тежка мъгла, в която той е обгърнат. Това създава странно мистично усещане и уникалност на пейзажа.

През сухия период Анхел е непретенциозен тънък водопад, в очакване на „по-добрите” седмици.
Формите на водопада варират от плътни мултисегментирани водни стълбове до тесни скромни струи, спускащи се леко през мъглата преди да се появят отново на по-ниски каскади и потънат в зеленината.

Photo: davemassie

Достъпът до водопада е цяло приключение, заради разположението му в изолиран район. По река се стига за денонощие – от лагер Канайма, до който има полети от Каракас или Сиудад Боливар.

Водопади Игуасу, Бразилия и Аржентина

Игуасу са едни от най-колоритните пейзажи, впечетляващи със своите около 275 водопада, разбиващи се в широката повече от 3 км. пропаст.
Игуасу са части от река, носеща същото име, и втора – Парана. Река Игуасу разделя Бразилия и Аржентина, и пътеки водят в близост до водопада и от двете страни.

Photo: philliecasablanca

Игуасу са били открити към средата на 16 век от испанския завоевател Алвар Де Вака, чието име носи и един от водопадите.

Photo: anijdam

При нормално изтичане Игуасу се разделя на две основни части от остров Сан Мартин. Водата в по-големия си обем се излива във висока 80 метра и широка 150 метра „бездна” с U-образна (подкова) форма, носеща името Дяволско гърло. Тази част от водопада се поделя от двете латиноамерикански държави.

Другата страна на острова е водна абстракция от множество водопади и каскади, главният от които е Салто Сан Мартин.

Това, което прави водопада специален, е неговата автентична принадлежност към природата. Спуска се очарователен в обширните зелени прегръдки; многобройни пътеки от аржентинска страна предлагат разнообразни гледки към Игуасу, а от бразилска страна се открива величествена панорама, както и близък кадър към оглушителното Дяволско гърло.

Photo: quimpg

Островът Сан Мартин предлага възможно най-близък контакт с едноимения водопад, а по пътеките могат да бъдат забелязани тукани, по-малки папагали, пеперуди с невероятно красиви окраски, дори представители на хищните котки като ягуари, пуми и оцелоти.

Водопади Кайетер, Гвиана

Kайетер е едно от най-забележителните природни чудеса на Гвиана.
Смята се, че Kайетер носят името на местен вожд, който загива, спускайки се с кану по водопада. Чрез саможертва е искал да защити своето племето от съперническото племе Кариб.

Photo: nicholaslaughlin

Kайетер е разположен сред дъждовните гори на върха на древно плато, познато като Гвиански щит. Този геоложки каприз се счита, че е на 2.99 милиарда години. Могат да се срещнат редки представители на фауната като миниатюрни жълти жаби, ягуари, различни видове птици, маймуни, както и непентеси (хранещи се с насекоми растения).

Река Потаро се спуска от Гвианския щит от 221 метра, създаваща удивителна пенлива стена. Въпреки, че няма необятността на водопадите Игуасу, Виктория и Ниагара, нито височината на Анхел, това природно чудо предизвиква истинска възхита.

Водопадите са почти изцяло откъснати от цивилизацията и единствено няколко сгради в близост напомнят за нея.

Водопад Йосемит, САЩ

Водопадът Йосемит e символ на величие и красота в едноимения национален парк. Един от най-високите водопади в света (първи в Северна Америка и шести в света, със своите над 700 m.) е изключително лесно достъпен.

Photo: the_tahoe_guy

Състои се от 3 водни сегмента:

Първият потъва сред бронзовите скали от 425 м., стръмни пътеки от основата на долината и от други части на парка извеждат до върха и разкриват грандиозно и оглушително природно шоу.

Вторият пласт са серия каскади, спускащи се от 205 м. Въпреки, че е по-внушителна от ниската част на водопада, тази акватория остава почти незабелязана поради разположението си. В по-голяма си част каскадите са изцяло закрити от долината.

Photo: jimbowen0306

Ниската част на Йосемит пада от близо 100 м. Основата на водопада, както и по-голямата част от него, е заобиколена от множество опасни склонове, които са още по-коварни поради наличието на висока влажност, в резултат на което се образуват хлъзгави повърхости.

Водопад Ниагара, Канада и САЩ

Ниагара е сред най-популярните северноамерикански природни обекти; обединява водопадите Хорсшу (Horseshoe), Американ, Брайдъл Вейл. и е с внушителен воден обем, 90% от който се пада на Horseshoe. Този водопад се счита за канадски, въпреки, че част от него е и на територията на САЩ, където са останалите два водопада.

Photo: Randy_OHC

Живописната атракция е резултат от огромен глетчер, преминал през Източна Канада, разбиващ почва и скали, и дълбаещ речни легла – там, след разтапянето на ледника, са се образували Великите езера, чиито отток се трансформира в днешната река Ниагара.

Името Ниагара („гръмотевични води”) произлиза от езика на индианските племена ирокези, населяващи района на Великите езера (Северна Америка).

Photo: Camera Eye

Водопадите са известни освен заради внушителните размери и като ценен източник на хидроелектричество. Човешката интервенция е успяла да регулира течението на река Ниагара така, че всъщност нивото на водата да остава непроменено целогодишно (с изключение на студените зими, когато водопадът и реката замръзват).
Балансът между развлечение, реклама и индустрия е факт.

Photo: paulmannix
Horseshoe

През 19 век за преминаване през Ниагара са били построени пешеходен и висящ мост; последният бива подменен няколко години по-късно от друг сходен, който от своя страна се заменя от стоманена конструкция, по която и днес преминават влакове. Под водопада се намира и първият стоманен дъгов мост (Уърпул Рапидс) , а в близост до водното дихание е мост Рейбоу.

Водопад Хавасу, САЩ

Водопадът Хавасу се намира в каньона Хавасу, резерват Хавасупай, спуска се от 37 м. и след дъждове е единичен, а през останалото време са две впечетляващи струни, потапящи се в тюркоазения басейн под тях. Наличието на калциев карбонат в неговата основа добавя този нюанс на синия цвят.

Photo: truello

Преди обилното внезапно наводнение през 1997г. варовиковият бент е бил много по-широк, а Хавасу са били по-високи и състоящи се от единствен водопад. След наводнението водопадът губи ¼ от височината си и се разделя на две струи-близнаци.

Наводненията са един от рисковете на каньона и вече неколкократно са причинявали природни щети, включително и разрушаване на водопади Супай.

Photo: truello

Хавасу се намират на 3 км. от малкото градче Супай, разположено в основата на Големия Каньон (Grand Canyon), което е връзка между Хавасу и водопади Мууни , като последният е на 1.5 км. от Supai и е най-високият в резервата.

Водопади Ориндюк, Гвиана

Една от гордостите на Гвиана са Водопади Oриндюк, представляващи серия от каскади. Най-добрата гледка към тях е от въздуха, където могат да бъдат обхванати изцяло.

Photo: nicholaslaughlin

Водопадите принадлежат на река Иренг, спускаща се на тераси към бразилската граница, преди сливането й с река Tакуту, и впоследствие част от величието на могъща Амазония.

Oриндюк се намират на тревистите хълмове на планина Пакарайма в саванна област, ярко контрастираща на картината от дъждовните гори на Гвианския Щит при Кайетер.
Водопадите получават името си от дума на местен индиански език, свързана с растение, познато в района.

Водопади Гокта, Перу

Гокта (висок 771 м.) се счита за един от най-впечетляващите водопади в Перу и атракция, доближаваща се до популярността на Mачу Пикчу.

Photo: morrissey

Намира се на 700 км. от столицата Лима и до 2005 г. е бил известен само на населяващите близките райони перуанци. През въпросната година при експедиция германския изследовател Стефан Зимендорф го „открива” за света. Успява да убеди правителството на страната с наследници на инките за измерване височината му и „принадлежността” му на туристическите карти.

Гокта е сред един от най-високите водопади в света; мястото, което заема, предизвиква множество дискусии, основно поради предоставена първоначално неточна информация.
Местната преса съобщава, че водопадът е останал непознат за чужди очи досега поради страх от нещастие, свързан с легенда за красива русалка, живееща във водите.

Photo: morrissey

Пътищата до водопада са два и изискващи поне 3-часов преход, за да открият гледката към Гокта. Начало на единия от тях е селцето Сан Пабло, после пътят се слива с прекрасния планински пейзаж, преминава през малка ферма и продължава през скалите към горната част на водопада. Вторият път, отвеждащ към долната част на водопада, започва от селцето Кокачимба, в планинската прегръдка и сред богато разнообразие на флора и фауна.