Public Republic

Интервю на Наталия Николаева с художничката Светлана Генчева

“Ясните очи на детето бързо се замъгляват от идеи, предразсъдъци и абстрактни понятия. Естественото, свободно същество се покрив с тежката броня на егото. И чак след години инстинктивно схващаме, че ни е било отнето някакво жизненоважно усещане за тайнство. Слънцето проблясва в клоните на боровете и в един миг на красота и непозната болка нещо пронизва сърцето ни, сякаш сме си спомнили рая. От този ден нататък… ние ставаме търсачи.”

Петер Матисен

Картините на Светлана Генчева съдържат в себе си търсачеството и откривателството, но и радостта от творчеството (основен белег на всяко творчество според Бергсон), те носят нещо по детски усмихнато, оптимистично, слънчево.

Виртуалната ми среща с младата художничка е непосредствено преди самостоятелната й изложба с маслени платна “Същност – Essence” на 16 февруари.

Приятно е да разговаряш с човек, чийто артистичен псевдоним – Съни толкова добре съответства на светоусещането на Светлана, на вътрешната й потребност да създава красота, магичност, да преобразява света с много фантазия и любов.

Вино от глухарчета

Какво е за теб рисуването? С какво би го сравнила?

Рисуването е като разходка по залез с най-добрия ти приятел. За мен то е начин на живот и лекарство за всяка болка. Рисуването е любов.

Сантимент

Имаш ли любими илюстрации?

Скоро разглеждах в библиотеката на един приятел книгите, които дядо му е събирал много години. Повечето от тях бяха с антикварна стойност – кожени, релефни корици, ронещи се жълти страници. Всяка една от тях носи историята на самата себе си, както и историята на своите притежатели, но илюстрациите им ми оставиха трайно впечатление.

Бих искала да се докосна до оригиналните илюстрации на Артър Ракхам за „Алиса в страната на чудесата”.

Защо обичаш да рисуваш карикатури и шаржове?

Чувството за хумор е много важно. Карикатурата е моят начин да се шегувам . Чертите на лицето носят информация за характера на човека и когато опознаеш добре някого, чрез шаржа можеш да направиш портрет на забавната страна от неговия характер.

Последна Любов в Цариград

Кой е най-хубавият комплимент, който някога си получавала за своите картини?

Последният комплимент, който ми направи впечатление, беше, че в картините ми се усеща някаква невинна еротика. Това определение много ме впечатли, защото, ако е вярно, то значи, че съм сляла две парадоксално несъвместими неща в една картина.

Но най-хубавият комплимент за една картина е, че вдъхновява.

Вещицата от Портабело

Коя черта на характера според теб най-много ти помага в рисуването?

Няма конкретна черта, която да ми помага в рисуването. Всеки има положителни черти в характера, както и недостатъци, но при липсата на която и да е черта картините нямаше да са същите. Например понякога мога да бъда ужасно саркастична в живота, ала в рисуването това дава една лека ирония в картините, която сякаш накрая осмисля всичко. Но търпението и постоянството са задължителни за всеки творец и необходими на художника.

Карнавал

Предстои ти самостоятелна изложба с 20 маслени платна, които носят асоциации с литературни произведения. Често ли художествени текстове те вдъхновяват да създадеш свои картини?

По принцип ме вдъхновява всичко, не само литературата. Тя обаче е особено силен генератор на идеи. Въображението се активизира при четенето, то съдържа в себе си потенциала на много образи, на цели светове, които можеш да изградиш сам.

Макар че аз рисувам нещата спонтанно и след това те ми напомнят на нещо… на книга например. Рисувам нещото и после ясно виждам какво е то. А любовта ми към текста и усещането ми за него идва от баща ми, който е писател, пише исторически романи.

Когато бях трети клас, ми разказа една книга на Стивън Кинг – „Живата факла”. Ако ми беше разказал някоя детска книга, може би нямаше да се впечатля толкова, но той ми разказа тази и аз започнах да чета много и със страшна сила всичко на Стивън Кинг.

Винаги след това съм питала баща ми за съвет, какво да прочета. Книгите са магия – попадаш в свят, измислен от някой друг, но ти си способен да го промениш, да участваш в неговото изграждане. Вдъхновяваща е възможността да уловиш същността им и същевременно да я надградиш.

Усмивката на Маргарита

Милорад Павич, Лаура Ескивел, Паоло Куелю, Йордан Радичков – авторите, чиито текстове най-силно са те впечатлили. Коя е картината в тази изложба, които е най-близка до твоето светоусещане и защо?

По принцип харесвам всичко приказно, фантастично, всичко, което те измъква от всекидневното суетене и те запраща в свят, който няма нищо общо с битовите проблеми, и затова може би повечето автори, които харесвам, са точно около магическия реализъм.

Всичките 20 платна са част от моята същност, но тази, която казва най-много за нея е „Вино от глухарчета”, защото тя изразява една носталгия по детството и един стремеж към непринуденост у порасналите деца. Заглавието е взето на заем от романа на Рей Бредбъри.

Книгата

В каква връзка се намират изкуствата, с които се занимаваш – графика, живопис, илюстрации, анимация, скулптура?

Това са проявления на едно и също нещо, всъщност съм съвсем целенасочена. Докато си още тийнейджър, знаеш най-общо областта на интересите си и започваш да търсиш къде ти е по-интересно. Особено нашата професия – дава широк диапазон от възможности. Може всяка година да променяш сферата, в която да се реализираш.

Модата например също я харесвам, вълнувам се, но повече като жена,отколкото като творец. Външният вид е много важен, но не е най-важният. Модата е вдъхновяваща, но сякаш ми е недостатъчна.

Всяка област е като ниво на обучение – правиш същото, създаваш форма и изображение, посоката е една и съща.

Като гореща вода за шоколад

Сподели ми, че за удоволствие създаваш анимационни филмчета и мечтаеш да направиш сценография за куклен театър. С какво тези изкуства те обогатяват в творчески план?

Отдавна мечтая да направя куклено представление – сценографията, куклите, декорите, всичко. Дипломната ми работа беше изработка на кукли за куклено представление. Много обичам това изкуство и искам да съм част от него.

Кукленият театър съчетава всички изкуства в себе си, събира театър, музика, пластика, експресия, скулптура…

А най-готиното е, че таргетът/целта са деца, публиката е много благодатна. Ако питаш дете, то веднага ще ти каже истината. Неслучайно съм завършила дизайн на детската среда. Казах си: ето това е за мен.

Всички мислеха, че ще уча литература, а аз исках да се занимавам с рисуване, мечтаех да правя кукли, театър, игри, анимационни филми…

Сърце

За какво мечтаеш?

Искам да направя изложба в Прага. Прага е любимият ми град, атмосферата там е неповторима. Мечтая да пътувам, защото най-хубавото в света е той самият!

Нежно присъствие

Светлана Генчева – Съни е родена в София през 1981 година. Завършила е „Дизайн на детската среда” през 2005 г. и „Рекламен дизайн” през 2007 г. в Националната художествена академия в София.

Първите й изяви в областта на изобразителното изкуство са още като ученичка в Немската езикова гимназия „Св. Методий” в София. След това като студентка в Художествената академия участва в множество общи изложби. Понастоящем работи предимно в областта на рекламната графика и е преподавател в катедра „Визуални изкуства” на Нов български университет – София.