Public Republic

Интервю на Велина Ватева с “Остава”

Макар много да се е променило от времето, когато групата е основана, кое е това, което остава?

Жоро: Връзката между нас. Когато си с някого повече от 15 години, това оставя огромна следа в теб. Това е много важно, независимо от всичко, което може да се случи. Чисто човешкото разбиране един за друг. Дори без да говорим за музиката.

Дани: Правенето на добри песни. Нещото, което е най-важно, според мен, в една група.

Свилен: Високото качество. Каквото и да значи това. В България липсва високо качество. Във всичко. Хората изглеждат направени от ниско качество. Но това не е само в България.

Как вашата музика противостои на това?

Свилен: Като правим все по-хубави песни и свирим в чужбина. Колко песните са по-добри една от друга е Божа работа всъщност… Но правим много песни. Близо 50 песни сме издали вече, което все пак не е никак малко. Приятели сме, излизаме, не сме само колеги. Познаваме се достатъчно добре, така че да умеем да си спестяваме някои гадости.

Сравняват “Остава” с много групи. Вие сравнявате ли се с някого? Или смятате, че сте се намерили?

Жоро: Ние не се стравняваме с абсолютно никого. Това, естествено, не означава, че нямаме влияния. Обаче дали сме се намерили… Мисля, че във всеки един момент човек си казва, че се е намерил, след което отново започва да се търси. И при нас е така. Надявам се това търсене все още да съществува в нас, като група.

Дани: Ставаме по-добри!

Жоро: Не е ясно колко по-добри ставаме, но… Това са обикновените човешки неща. Всеки човек иска да става по-добър, това е така естествено, иска да се движат нещата нагоре – за него.

Разкажете за музикалните влияния, които имате.

Жоро: Във всеки един момент са различни. Вече всичко е толкова шарено, че не мога да определя в този момент на кое съм повече фен. Много е тъпо сега да имаш някакви музикални бариери или да кажеш: “Аз правя такава музика, следователно не слушам друга”. Влиянията са много косвени.

Кои са първите ви музикални влюбвания? Кои бяха първите групи, които ви шашнаха?

Свилен: “The Beatles”, “Led Zeppelin”, “Metallica”, “Nirvana”.

Жоро: Аз съм по-голям от тях и, струва ми се, беше “Pink Floyd”.

Дани: The Cure, страшно ме грабнаха със своята мрачна веселост.

Свилен: То и в нашата група го има това…

Дани: Да, това е като отражение на това, което сме, на това, което е “Остава”. Ние свирим от 15 години, няма как да правим музика от бъдещето… Нормалните неща, нормалните банди за периода. А 90-те години бяха една голяма дупка според мен. Освен “Нирвана”, “R.E.M” и U2, други нямаше.

По какъв начин 90-те години се различават от сега, в музиката?

Свилен: Сега музиката е по-хубава и по-интересна. Обаче през 90-те години имаше кумири. Докато сега няма шанс да ги има. Днес телезивията прави кумирите. И интернет, който обаче не прави звезди. Някога имаше кумири като Кърт Кобейн и “Guns and Roses”…

Жоро: Това не може да се каже за Крис Мартин от “Coldplay”, защото колкото и той да е популярен, колкото и групата да е много добра, на хората някак си им е ясно, че тези музиканти правят музиката повече за пари. В което няма нищо лошо, просто са други времената. Но например по времето на 90-те все още съществуваше това изгаряне, както се казва.

А вие за какво правите музика? Или е неизбежно днес тя да се прави за пари?

Жоро: Ние не я правим за пари, защото не сме се докоснали до момента, когато ще дойде някой и ще ни предложи много пари. Много са ни предлагали малко пари, а ние съответно не правим музика за малко пари, в нея такова нещо не си личи. Не е намерен още този момент на прехода, когато ще си кажем: добре, ще жертваме нещо от нас, ако някой ни предложи музикална форма, която ние да искаме да пробваме.

Всъщност това няма да е жертва, а по-скоро полагане на голямо усилие. Разбира се, то би могло да е успешно, би могло и да не е. Но няма такива хора в България. Ние сме опитвали с много такива хора. Обаче, общо взето, е малко изморително да правим сами нещата.

Текстовете на песните ви са много различни, натежават със смисъла, който носят. Как успявате да не правите музика за масова консумация, която обаче е много добре приемана от широката публика?

Свилен: Текстовете са ужасно важно нещо за една група. Обаче не мисля, че хората се замислят над тях, когато слушат песните. Има песни, които са с много приятни мелодии и много тежки текстове. Още в нашия пръв албум е така. Всъщност не че са чак толкова тежки, обаче още в началото, когато излезе той, ни оприличиха на една много дарк група и това си остана като наша емблема. Не че това ни пречи.

Жоро: Може би не става дума толкова за това дали са тежки песните, а за това,че носят смисъл. И това е важното – че не са плоски. От това по-хубаво няма. У нас сякаш има една празнота, хората като цяло не обръщат внимание на посланието. Не искам да кажа, че всяка наша песен съдържа послание.

Но все пак думите винаги изразяват отношение – към усещания, нещо преживяно от теб или от много хора. Така че е хубаво това да съществува. А понеже българският е доста труден за пеене, малко по-сложно става и по-бавно. Смисълът да пееш на английски е, когато искаш да те забележат навън, да те издадат и там. Освен това на английски по-лесно се пее рок и поп.

Свилен: Песните ни от последния албум, които са на английски, са като в другите три албума – като енергия и послание. Много хора ни оплюха за това, че пеем на английски. Но ние свирихме на няколко доста големи места през 2008 именно благодарение на тези песни.

Кое идва първо – музиката или текстът?

Свилен: Музиката. Мисля, че обратното нещо е пълна групост. Поне ние никога не сме го правили.
Дани: То и сякаш няма друг вариант.

Кои са днес групите, според вас, които имат истински силно присъствие?

Свилен: “Kings of Leon”. Смятам, че те са вторите по рода си след “Radiohead”. И няма друга група, при която четвъртият аблум да е смъртоносно, хилядократно по-добър от другите!

Жоро: Да, те ще имат особено силно влияние. Има страшно много групи, които в първия момент впечатляват, но после сякаш гаснат. Докато групи като тази, когато чуеш, знаеш, че ще останат за по-дълго време.

При такъв тип групи това, което ги отличава от нас – просто няма какво да се правим – е, че те години наред се занимават само с това и наистина много го желаят, правят така, че всичко е свързано и с добри финанси, компании. Това, колкото и може би да ги раздалечава като личности, да ги отдалечава един от друг, толкова навярно ги сплотява в работата им.

Свилен: Западният свят явно е открил, че, залагайки на силните емоции, можеш да постигнеш страшно много, да изкараш много пари.

Жоро: Да, докато у нас… ние сме натрупали страшно много комплекси.

Свилен: Ние сме имали опити, нарочни завои в предните ни албуми, при това пак неуспешни, да правим такива песни, които макар че са много хубави, пак не са весели.

Жоро: То няма смисъл да се правят весели песни.

Защо смятате, че ние имаме съвсем малко весели песни?

Жоро: Мисля, че, отново, това е така защото сме много по-комплексирани, отколкото, да кажем, хората, които живеят на Запад.

Дани: Нека говорим не за българската музика, а за българските групи. Тъй като, да кажем, да свириш в рок група е съвсем различно от това да свириш в бой банда. Не че знам какво е да си в бой банда, но със сигурност е различно. Всъщност у нас има ужасно добри групи у нас, страхотни групи! Но като че ли не им се отдава шанса, не правят нещата така, че да се отделят от едно ниво, нека да го наречем underground, ако предположим, че съществува такъв. Тази крачка според мен всъщност е много малка.

Жоро: Но те не могат да я направят, защото не искат, така им е по-удобно, не изисква усилия. Много по-лесно е да смяташ, че ти си велик, а другите не стават за нищо, макар и никой да не знае за теб. А е нормално когато правиш музика, да искаш тя да достига до колкото се може повече хора.

Дани: Това няма да те направи по-малко готин или по-тъп човек. Напротив. При положение, че си в група и свириш добре, просто трябва да откриеш най-добрия начин да ги популяризираш, да чуят хората. И всичко да бъде последователно.

Свилен: И с високо качество. Ние например работим страшно дълго върху албумите си. Без дори да има чак такава нужда от това, смятам. Ако им отделяхме по-малко време, разликата в качеството щеше да бъде почти незабележима. Но така например напоследък много често ми споделят хората, че са усетили детайли в нашите песни, че са ги грабнали. Което е много яко! А детайлите никога не са на преден план, трябва наистина много дълбоко да си се вслушал в песните, за да ги откриеш.

Какво ще пожелаете на нашите читатели?

Свилен: Да намерят амплоато си и да дадат най-доброто от себе си. И хората, които ни слушат, да кажат на своите чалга приятели, че сме много добри.

Жоро: Хармония.

Дани: Да внимават в това, което слушат, пият и пушат.

А какво ще пожелаете на своята публика?

Свилен: Да кажат на своите чалга приятели да дойдат на наш концерт, защото нашата музика ще направи така, че душата дори на най-пропадналия човек да се разчувства.

Снимка: Николай Николов

Снимки: личен архив на “Остава”