Public Republic Art Studio

Здравка Евтимова: “Никога не ми се е случвало да зная края на разказа и да го напиша.”

15 февруари, 2009 от · 6 Коментара

Exclusivno_za_Public_Republic

Интервю на Наталия Николаева със Здравка Евтимова

Zdravka Evtimova

Две неща децата трябва да получат
от родителите си – корени и крила”

Гьоте

Корени и крила са ключовите думи, които творбите на Здравка Евтимова даряват като усещане на читателите, нейните разкази се запомнят с оригиналността си, с емоционалната си многопластовост и вътрешната си сила. В произведенията на авторката има тъга, драматизъм, болка, но и пречистване, освобождаване, виталност.

Вселената на човешката душа, сложните лутания на родното светоусещане, проблемът за другостта, за границите и преодоляването им са част от темите, които извеждат разказите на Здравка Евтимова отвъд националното. Голяма част от творбите на писателката са публикувани в цял свят, в Америка и Великобритания са издадени няколко сборника с разкази, както и нейният роман “God of Traitors” („Божество на предатели”).

Разказът “Кръв от къртица” е избран за американската антология “New Sudden Fiction” с най-добрите истории на 21-и век. Във Великобритания излиза и сборникът на Здравка Евтимова с разкази “Горчиво небе” (Bitter Sky), който получава наградата на английското издателство “SKREV Press”. “Васил” е отличен от радио BBC в конкурс, в който участват 2000 творби от цял свят.

В момента авторката работи към българската делегация на НАТО в Брюксел и продължава да пише проза на български и английски език. За мен е истинско удоволствие да разговаряме със Здравка Евтимова за творческия процес, за границите свое-чуждо, за погледа отстрани към родната действителност и културен контекст.

Polet
Снимка: Pensiero

Живеете на границата на две култури, как те влияят на изкуството, което създавате?

За мене е благодатно да живея на тази граница, защото тя все повече и повече изчезва. Ако мога да направя такова сравнение – културата, с която се запознах тук, е като прекрасно култивиран парк, с красиво подрязани дръвчета и добре очертани алеи от изящни мраморни камъчета.

Хубаво е да се разхождаш и да се наслаждаваш на тази красота, сред която непредвидимите стъпки са нещо трудно за постигане. Ала за мен да създаваш изкуство в България е като че проникваш метър след метър в девствен лес, със страшни, замаскирани пропасти и прекрасни върхове.

Колкото и да изчезва границата, планината, дивите растения и твари в нея остават, затова ме привличат много повече. И в добре поддържания парк се чувствам щастлива. Но по-щастлива съм в дивата гора.

България ми дава слънцето и топлотата, добротата и жестокостта. Красивият парк ми дава дисциплината, твърдостта ежедневно да поддържам необходимите знания, без които се чувствам обречена за броени минути.

Паркът учи на търпение, ежечасни грижи, борба за облагородяване на всеки отвоюван метър литературна земя. Да живееш по такъв начин е интересно. Да пишеш в такава обстановка, след като си се върнал у дома с натежала от работа глава, означава отново да се върнеш в любимата дива гора. Това е единственият възможен начин за мене да оцелея.

Как смятате, разбираема ли е българската душевност за западното светоусещане или има трудности в „преводимостта” й?

Високо уважавам западния маниер на работа. Досега отношенията ми с редактори и литератори от англоезичните страни са се отличавали с откритост и почтеност. Никога не съм се стремяла да се преструвам на загадъчна и интересна. Изпращам разказите си на общо основание, очаквам отговор, стремя се да не се отчайвам, когато не и приемат, а колко радост пада, когато ги публикуват!

Най-хубавото е, когато вече почти заспивам от умора, да успея да направя нов разказ. Поне два часа след това ми е по-леко. Високо ценя дисциплината и строгостта, спазването на правилата, което на пръв поглед създава впечатление за хлад и студенина в западното светоусещане.

Не, не мисля, че българската душевност е неразбираема. Тя е специфична и интересна за четящите и пишещи хора от Запада. Според мене това, че сме българи, че сме различни, е нашият шанс.

Да бъдем българи за мене е възможност да бъдем предпочитани, избрани, почитани. Но това не идва от националността, то се заработва с много работа, всеки ден, всеки час, с издръжливостта да докажеш, че наистина си добър в занаята си. Истината е, че интересен си не ти, а продуктът, който си създал. Затова се моля да имам здравето, упоритостта да устоя след тежките дни и от време на време да имам късмет. След това нещата сами потръгват.

Как се ражда разказ? А един роман? Винаги ли знаете края на разказа от самото начало на написването му?

Понякога разказът идва, когато съм толкова слаба, смазана и безпомощна, че нищо друго не идва да ми помогне. Друг път дочуто или прочетено някъде изречение ме кара да остана без дъх. Стоя си най-кротко и изведнъж – виж какво чудо казва този човек! Никога не ми се е случвало да зная края на разказа и да го напиша.

Ако зная края, нещата така се извъртат, че този край хич не може да се побере в написания за него разказ. Хубавото е, когато никак не зная как ще станат нещата, те стават. Тогава светкавично забравям края или го пазя за нов разказ, който отново не иска и рита срещу този наложен от мене маршрут.

Няма значение, краят става начало или среда и така ми е по-приятен. За романа трябва време, а както казах, аз работя съвсем друго, затова правя отделни пасажи, когато вече няма накъде – просто трябва да го оставя в компютъра, за да ми мирне главата.

Казвате, че пишете на български и английски език като разказите на английски не са превод от български? Какви са причините за това?

Това започнах да правя в Брюксел. Истинската радост е, когато пиша на български, защото думите имат аромат, а когато пиша на английски, за мене думите имат само тежест, но не и жива кръв в тях, както е на български.

В англоезичните страни има стотици литературни издания, които се интересуват от разкази, възможностите за публикации са по-големи. Преводът е тежка, бавна, понякога красива и винаги изтощителна работа. Моите свободни минути са съвсем малко на брой, затова правя някои разкази на английски. Това са истории за хора и случки в Брюксел или разкази с елементи на научна фантастика, в които понякога също попада част от сърцето ми.

Единствената причина да пиша направо на английски е тоталната липса на време. Случвало ми се е само веднъж да направя разказ на английски и едва след публикуването му във Великобритания в списание BRAND на Лондонския университет Гринуич да го преведа на български. Направих това заради обещанието ми към Албена Атанасова, редактор от в.„Стандарт”. Има доста други разкази, публикувани в англоезични издания, които не превеждам на български. Може би те не заслужават да го правя.

Кои според Вас са чертите на съвременната българска проза? Кои от тях на Вас Ви допадат най-много? Авторите, които цените?

Чертите на съвременната българска проза, които ми допадат най-много, са смелост да се пише срещу статуквото, наблюдателност за нови явления в живота в България, експерименталност, както и тихата тъга, която улавям в един от любимите ми български автори Христо Карастоянов. Не мога активно да следя най-новите постижения на българската проза и това наистина ме измъчва. Чувствам празнота у себе си, болно ми е, че не мога да се добера до най-новите книги.

С нетърпение очаквам завръщането в родния си град Перник, където се надявам да сложа край на тези липси чрез дълго четене. Ще ми се да изброя Алек Попов с „Мисия Лондон”, Георги Господинов, Емилия Дворянова, разказите на Палми Ранчев (“Ах ти, лошо куче” — моят любим негов разказ и, разбира се, още много други), разказите на Деян Енев, Иван Голев, Владо Даверов, Владимир Зарев.

По какъв начин животът Ви в една западноевропейска култура обогати хоризонта Ви? А творчеството Ви?

Научих се да пиша и говоря добре френски език, прочетох в оригинал автори като Жан-Пол Сартр, Анри Троая, Жан Жюно, Андре Мороа, Франсоаз Саган, Албер Камю, Амели Нотомб и други, повиших умението си да говоря на немски език, но ето на какво се радвам най-много – станах по-толерантна, отворена към проблемите на другите хора. Придобих умението да общувам по-леко с различни култури, като без да накърнявам достойнството на събеседника, отвеждам дискусията към успешен и ползотворен край.

Дълбоко се радвам, че тук хората навсякъде спазват правилата, може би не защото са толкова добри и съвестни, а защото има тежки глоби. Така се поддържа атмосфера на нетърпимост към хитреците на дребно. Написах няколко разкази, сега работя върху нещо по-обемно. Не зная дали ще излезе добро или зло от него.

В какво се състоят шансовете на България след влизането ни в ЕС? Оптимист ли сте?

Мисля, че България има какво да научи от ЕС , ние българите бързо схващаме и бързо учим. И доброто, и за жалост лошото, научаваме с лекота. От нас зависи какво ще възприемем – дали добрия пример или желанието на някои (такива хора има във всички страни) да се измъкват през вратички и цепнатини на закона.

Фактът, че сме свободни да пътуваме и работим, където пожелаем, е основата на моя оптимизъм. Пред нас са отворени пътищата и хоризонтите на Европа. Дали ще имаме сили и кураж да отидем там, да направим впечатление със създадения от нас продукт, зависи от самите нас.

Какво заглавие бихте избрали за разказ, съдържащ визията Ви за бъдещето на България?

„Близкият край на зимата”

Как бихте описали българина в настоящия момент?

Борбен, владеещ оцеляването, защото то винаги си струва. Винаги! Човек, който не се предава, без достатъчно средства, но с много упорство и находчивост.

Къде се чувствате истински у дома?

Българският език е моят дом.

Какъв талант бихте искали непременно да притежавате?

От най-малките парчета, от остатъците на нещо разбито, да направя друго нещо здраво и хубаво като му дам част от себе си.

Ако имате един час повече в денонощието, с какво бихте го изпълнили?

С четена на разкази от Чехов, разговори с близките ми хора.

Какво бихте препоръчали на младите автори, които пишат проза, за да усъвършенстват таланта си?

В никакъв случай да не се отказват от писането. С други думи – не е необходимо да се страхуват от остри критически материали по техен адрес, нито да вярват особено на хвалебствия, изречени за творбите им. Най-доброто е да четат много, много, много и то книги, които човечеството помни. Както казва Мигел де Сервантес, незаслужено запомнена книга няма.

Какво бихте пожелали специално на авторите и читателите на Public Republic?

Крепко здраве на тях и близките им, духовно удовлетворение, достигане на нови висоти и успех в начинанията им.

За какво мечтаете?

За ден, когато ще мога да въздъхна с облекчение: „Слава Богу, сега всичко е наред!”

Здравка Евтимова е родена в гр. Перник през 1959 г. Завършва английска филология.

В България са публикувани няколко сборника с разкази, сред които: “Разкази срещу тъга” (1985), “Сълза за десет цента” (1994). „Кръв от къртица” (2006 г.) Публикува разкази в САЩ, Канада, Великобритания, Австралия, Германия, Франция, Япония, Индия, Иран, Русия, Турция, Полша, Норвегия, Румъния, Южноафриканската република, Аржентина, Чехия, Словакия, Македония и Сърбия.

Разказът й „Васил” е един от разказите, спечелили конкурса за къс разказ от автори от цял свят на радио ВВС през 2005 г. Разказът й „Твой ред е” е един от разказите, спечелили конкурса „Утопия 2005 – десет разкази от цял свят” в град Нант, Франция, 2005 г.

Разказът й „Кръв от къртица” е включен в антологията “New Sudden Fiction” , 2007 г. САЩ, най-добри разкази под 2000 думи, публикувани в САЩ и Канада от 2000 година до 2007 г.

Носител на редица награди, сред които: за дебютна книга (1984), Национална награда за съвременен роман на фонд “Развитие” (1998) за романа “В студената ти сянка, лейди”, Наградата на Съюза на Българските Писатели за романа „Четвъртък” (2003 г.), специална награда за разказ на немската фондация “Lege Artis Verein” (1999), награда на английското издателство “SKREV Press” за сборника с разкази “Bitter Sky” (2003), Награда “Генчо Стоев” за разказ от балкански писател на изд. “Балкани” (2003). наградата „Най-добър сборник с разкази” на издателство MAG Press, Калифорния, САЩ за книгата „Somebody Else”, публикувана от същото издателство през 2004. Издателство „Ернст Клайн”, Холандия, през 2006 г. издава сборника „Кръв от къртица и други разкази”.

През януари 2007 г. издателство Bucks Publishers , Далас, Тексас, САЩ, публикува романа й “God of Traitors” („Божество на предатели”). През април 2007 г. издателство SKREV Press, Великобритания, издава сборника й с разкази „Госпожица Даниела”.

През 2008 г. издателство ASTE, САЩ, издаде нейния сборник с разкази „Good Figure, Beautiful Voice”.

Здравка Евтимова: “И лошото, и хубавото в България е моята сила” – разговор с Жасмина Тачева

Рубрики: Frontpage · Сцена

Етикети: ,

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

6 Kоментара за сега ↓

  • Юлия Йорданова // 15 фев, 2009 //

    Очароваща е комбинацията от висок талант и деликатна скромност у Здравка Ефтимова. Все по-трудно харесвам български автори, а в нейната проза се влюбих от първи прочит. Желая й все така успешно самоосъществяване като писател!

  • Selena // 15 фев, 2009 //

    Харесвам разказите на Здравка Евтимова. Познавам ги от периодичната преса, но в един момент те изчезнаха от нея. Чудех се защо. Сега разбирам, че авторката живее и работи извън България.
    Но талантът й си е същият и много се радвам на срещите с него в този сайт! Искрено й желая да изпитва еднакво удоволствие от разходките и в красивия европейски парк, и в дивата родна гора!

  • ve // 15 фев, 2009 //

    Благодаря за интервюто със Здравка Евтимова!
    Писането й е повече от невероятно!

  • Гичка Граматикова // 18 фев, 2009 //

    На фона на избуялата съвременна поезия, хубавата проза ни е кът. И Здравка Евтимова е повече от достоен нейн представител!
    Харесва ми оптимизмът и упорството на таланта й! Пожелавам й в близко бъдеще да напише “Близкият край на зимата”. И това наистина да се превърне в един пророчески разказ. Нещо, в което ни е все по-трудно да вярваме, защото българинът като че ли е орисан постоянно да преживява, оцелявайки на ръба. Дано разказът и историята ме опровергаят един ден.
    Успех на Здравка Евтимова!

  • Катерина // 25 фев, 2009 //

    Чудесно интервю. Благодаря!

  • nikolai atanasov // 21 юли, 2009 //

    винаги ме изпълват с надежда такива космополитни българки, с удоволствие прочетох интервюто.

Коментирай