Димитър Ангелов
Снимка: rajeshvj
Въртеше се между две не добре паркирани коли, сякаш не успяваше да се измъкне оттам и говореше по мобифона с отчаяни жестове. После го удари в земята.
- Останахте без батерия ли? – попитах от чиста солидарност.
- Не.
- Падна връзката?
- Пропадна в ада.
- И сега?
- Сега не успявам да изляза оттам.
- Изключете го.
- Не става – продължи той в краткия си стил и започна да тъпчи мобифона с необичайна ярост.
- Слушайте, грях е да се малтретират неодушевени предмети толкова безмилостно.
Той спря за момент и каза:
- Така или иначе вече няма да изляза от това положение.
- Господине, спокойно! Чака Ви един много дълъг път до ада.
Но той вече беше се облегнал на една от колите и мобифонът иззвъня. По жестовете, по движенията на главата, смятам, че възпроизвеждам достоверно следния разговор:
- Джон, трябва да прекосиш тази пустиня сам и колкото може по-бързо, ако искаш да се спасиш, да оживееш. Но не търси причини за това. Не казвай “Дали си заслужава?”. Защото няма да бъдеш ти този, който говори. Вече не мога да ти помогна.
- Но аз не се казвам Джон. И не виждам никаква пустиня.
- Тъкмо затова. Тази пустиня се чувства, усеща се. Ако се виждаше, щеше да видиш и този, който говори вместо теб.
- Всички тези мистерии са ми чужди.
- Точно така. И тъй като са ти чужди мистериите, трябва да преминеш през тази пустиня.
Последва кратка пауза.
- Това е една долина от цифри – чу се същият глас, този път отдалече. – Не се опитвай да ги тълкуваш. Защото са невалидни.
Погледът му се задържа продължително в различни посоки, след това извади много внимателно копчетата с цифрите на мобифона, сложи го в джоба си, и продължи уверено своя път.
От естеството на тази увереност, обаче, не успях да доловя нищо.
Превод от португалски: Емилия Кръстева
Разкази на Димитър Ангелов в превод на френски език може да прочетете в блога Lusopholie.
Dimíter Ánguelov
