Public Republic Art Studio

Румяна Райкова: “Ценното на смелите мечти е смелостта да вярваме в тях”

5 февруари, 2009 от · 14 Коментара

Exclusivno_za_Public_Republic

Интервю на Наталия Николаева с Румяна Райкова

Rumi Rayk

“Поезията е превод – превод на метафизичните истини на земен език.”
Йосиф Бродски

Около Руми винаги нещо се случва или, казано по-точно, тя постоянно случва неща, белязани от любов, фантазия и оригиналност. Поезия за възрастни, детски книжки със стихчета, през 2008 г. отвори врати артработилница за вълшебства. А усмивката и доброто настроение съпътстват всичко, до което се докосва авторката. Много се радвам на нашата среща с нея и за това, че Руми ни допусна толкова близо до себе си, до вълшебствата и мечтите си.

Коя беше най-голямата ти детска мечта? Успя ли да я сбъднеш?

Всички мечти на детето са големи – да изяде един сладолед в мразовития ден, да бъде космонавт или да открие нови приятели. Голяма детска мечта ми беше да имам дълга коса, но кой знае защо, чак до 6-и, 7-и клас майка ми ме стрижеше като ряпа. Друга съкровена детска мечта ми беше да си имам едно голямо плюшено мече с козинка, златистокафява на цвят. Не ми го донесе Дядо Мраз, въпреки че му бях написала писмо. Оттогава не го обичам този дядо.

За сметка на това сега притежавам цяла колекция от плюшени мечета.
Иначе през времето, в което не четях, рисувах и обратното. Рисуването ми беше най-любимото нещо сякаш. Мечтаех да стана писателка, художничка, някакво същество, което може да прави вълшебства. Рисуването и до днес ми е хоби. Тук държа да подчертая, че рисуването върху глина няма нищо общо с „другото” рисуване.

Какво е за теб любовта от пръв поглед? Каква е първата ти асоциация – човек или нещо? Изобразително изкуство или поезия?

Първата ми асоциация е човек, но трайната ми е Нещо. Любовта към човек от пръв поглед е взрив от хормони, фойерверки, някаква химия. Но… това е дълга тема… пише се цели 3 месеца, рядко повече. Даже малко е сбъркана терминологията в тоя аспект според мен. Реално моите любови от пръв поглед не е задължително да са насочена към нещата, които мога да правя добре.

В изобразителното изкуство любов от пръв поглед съм изпитвала към определени течения и художници, модерното изкуство ми е слабост. Това си е доста трайна любов от моя страна и определено не търся взаимност:) Същото важи и за музиката. Относно поезията – каква любов от пръв поглед може да ми е тя, когато ме е треснала по главата, без да ме е питала дали изобщо искам да я виждам.

Все пак най-истинската ми, съкровена и взаимна последна любов от пръв поглед е глината. То си е цял любовен роман, пиша го с небивало удоволствие. Още съм малко след предговора, някъде на първа глава, но се очертава „Война и мир” да изглежда като брошурка пред него.

Keramika ot Rumi Rayk

Кои са вълшебствата, които се сбъдват чрез изкуството?

Толкова са много, че не знам от кое да започна. Непрекъснато се разпръскваш на хиляди парчета, после се събираш. Пак и пак. Доста е забавно. Безкрайна игра. Изкуството не ти оставя никакъв шанс да скучаеш. Понякога се чувствам като „Жената в огледалото” на Пикасо. „Човек се откъсва от света най-сигурно чрез изкуството и се свързва с него най-сигурно пак чрез изкуството” – Гьоте. Чувствам се пълноценна, хубаво ми е. Какво по-голямо вълшебство от това.

Кой е начинът да вървиш напред, да се усъвършенстваш? Важи ли това за изкуството, което създаваш?

Нямам рецепта, мисля, че е индивидуално за всеки, най-важното е човек да открие своята лична успешна формула. Една добра доза самоирония и чувство за хумор винаги са в плюс. Хубаво е да можем да се поучаваме от грешките си, да сме позитивни, да вярваме в способностите си, да открием своите заложби и потенциал, да се вглеждаме в себе си с критично око. При изкуството е валидно: упорита работа плюс талант. Липсва ли едното – забрави. Трябва да умеем и да почиваме от себе си.

Добре си общувам напоследък с френските поети, преоткривам доста сходни усещания с Андре Френо. Който е чел „Няма рай”, посветено на Дилан Томас, и „Моята омразна любов поезията”, знае за какво говоря.

Всичко ли може да се превърне във вдъхновение?

Абсолютно всичко може да се превърне във вдъхновение. Важното е да го носиш в себе си, да си го поливаш, ако залинее. Да си го отглеждаш. Страхотно е наистина, когато онова, първичното вдъхновение само движи ръката ти. Но е рядкост. Още по-голяма рядкост е да се получи от първия път. Не че не вярвам, случвало ми се е десетки пъти. Дори насън съм „виждала” стихотворение и после само съм го записвала.

Но обикновено не разчитам на подобни подаръци. Както казва Бродски: „Има случаи, когато стиховете си се раждат изобщо независимо от поета, извън волята му. Както казва за Йейтс Одън: Mad Ireland hurt you into poetry. Тоест в известен смисъл човек може просто да бъде натикан в стиховете.

За възрастни е малко по-различно, но като детски автор обикновено знам предварително за какво трябва да пиша. Често гоня срокове. Ако се надявам да се вдъхновя от Ежко Бежко и Зайо Байо, просто няма как да стане. Обмислям образите, сюжета, посланието. После ги обличам с рими, чистя ритъм. Това за мен е вдъхновението в доста случаи – да се потрудиш хубаво за него, да си го повикаш. То от талантливите не бяга.

Но само по себе си не е критерий за добра поезия. Белязана с подобна незрелост е първата ми лирична книга, която обхваща доста ранен мой творчески период – между 13 и 18-годишна. Естествено, сега съм на светлинни години от подобни наивни възприятия за поезията, респективно и вдъхновението.

Keramika ot Rumi Rayk

Нерядко рутината, ерудицията раждат далече по-добри опити, отколкото разплаканите или влюбени очи, зареяни в далечината. Понякога си мисля, че всеки интелигентен и достатъчно чел човек може да напише прилично стихотворение. Примери такива – много. Тенденцията е да не се обръща внимание на формата. Със сигурност обаче в океана от пишещи не са чак толкова много истински призваните и докоснати.

Какво значение има за теб писането на поезия? А четенето?

Написах първото си стихотворение на 7 години и изобщо не съм се замисляла какво значение има това за мен. Така и до днес. Дадено ми е – пиша. Не съм от най-продуктивните автори, често не пиша по цели месеци. Редуват се периоди на приливи и отливи, невсякога изпитвам потребност от писане, да не кажа друго. Обичам да релаксирам от изкуството и по този начин се освобождавам… за следващата доза изкуство. Развивам се, обичам да експериментирам, като в същото време чета, обогатявам се. Тук се изкушавам да цитирам пак Бродски: „Въпросът е там, че поезията е колосален мисловен ускорител. Ускорява работата на мисълта.” И още: „Поезията е превод – превод на метафизичните истини на земен език.

Онова, което виждаш по земята, не са просто треви и цветя, това са определени връзки между нещата, които усещаш и които те препращат към някакъв висш закон”. Това е и за мен. И разбира се, не може да пишеш добре, ако четеш само себе си, комшийката Фиданка и „Конникът без глава”. С неудоволствие установявам колко много драскачи са се навъдили, с някакви надути претенции, и как често всяка купчина изсипани думички се бърка със свободен стих или с кой знае какво. Но в същото време има и безобразно талантливи наши съвременници, с които се гордея.

Би ли споделила имената на някои твои любими съвременни чуждестранни и български автори?

Дълъг е списъкът с мои любимци, включително абсолютно непопулярни – той се мени и набъбва във времето, затова винаги ми е неловко и тенденциозно да изброявам. Обикновено предпочитам да се въздържа. Бях правила преди около година подобен списък в блога си, но го изтрих. В него фигурираха Г. Рупчев, Ани Илков, С. Бекет, Х. Хесе, М. Форман, Сароян, Радичков, Чудомир, Езра Паунд, Буковски, Бродски, Кортасар, Фриш, Киняр, Вонегът, Вайехо и десетки други, но ме ограбваше тая рамка: колко още други съм пропуснала или искам да прочета.

Сега съм завладяна от Павич, наскоро препрочитах френска поезия, както споменах вече. Също се интересувам и от специализирана литература, свързана със себепознанието и победите на духа, богословска литература. Чета и всичко, имащо връзка с керамика и грънчарство. С голяма мъка се снабдявам с подобни книги – повечето са антикварна рядкост и добре че са моите издатели, които имат възможност да ми изписват англоезични издания, за да не плащам космически суми.

Keramika ot Rumi Rayk

По-трудно ли се пишат стихове за деца, отколкото за възрастни?

Трудно се правят подобни аналогии, вероятно при всеки е различно, но според мен определено по-трудно се пишат стихове за деца, отколкото за възрастни. Децата са най-истинската, чиста и спонтанна аудитория. Правила съм представяния на свои детски книги пред повече от 60 деца – усещането е неописуемо. Тази година ме очакват още такива срещи. Отговорно е и задължаващо. Буквално те гледат в устата и попиват всяка твоя дума, едновременно се смеят, натъжават или ококорват очички.

Стихотворенията за тях трябва да са нещоказващи, римувани, ритмични, докосващи, съобразени с психичните и емоционалните особености на съответната възраст, всяка дума да е премерена и разбираема – тук абстрактни и мъгливи понятия не са валидни, както и свободната форма. Пиша за деца във възрастовата категория между 3 и 8 години – както поезия, поеми, така и приказки. Това има своята специфика. Един детски писател трябва да умее да усеща детската душа, да се смали до размер на дете, да въздейства благотворно. И още цял чувал качества са нужни, за да бъде наистина добър.

Какво човек може да намери в твоето ателие?

В ателието ми може да се усети една приятна и заразяваща творческа атмосфера, създадена с много любов. Залагам на ръчната изработка, на уникати и малки серии. Все още не съм добра в точенето. Продължавам да се уча, експериментирам, пия вода от различни източници, за да наваксам бързо. Не е леко – да пробиеш, да останеш, да бъдеш продаван, да не залитнеш, особено когато пред нас, занаятчиите, виси и въпросът за оцеляването. Едно е сигурно – поезия и глина при мен ще вървят ръка за ръка.

Не са ми чужди смелите и нестандартни търсения, имам и някои необичайни проекти. Вплитам надписи на глаголица в съдовете си. Няма как да си еднакво добър във всичко, но важното е да разбереш в какво си най-добрият и да следваш тази своя нагласа.

Keramika ot Rumi Rayk

Доста от нещата ми чакат неизпалени сега, тъй като пещта ми пристига в средата на февруари. Особено ме привличат флоралните мотиви, абстрактните и др. Работата с глазури и окиси е невероятно предизвикателство. Сега опитвам от всичко по малко – правила съм както гърнета, вази, фруктиери, кани, чаши, така и декоративни пластични и рисувани чинии, пана, керамични рисунки, бижута, малки пластики с фуршова техника и др.

С какво работата с глина е уникална за теб?

Несравнимо преживяване е усещането за глина: да претворяваш тази податлива и дишаща материя, да създаваш нещо уникално и неповторимо. Блажен е всеки, на когото са дадени сетива да го изпита. Глината зарежда с положителна енергия, изчиства от лоши мисли, дава стимул и творчески подтик. Нещо повече – глината има душа.

За мен е сбъдната мечта, призвание, любов. Усещането по време на работа е нирвана, особено творческата част. Това е най-съвършеният природен материал – чист, отдаващ. Но в същото време капризен и изискващ. Медалът винаги има две страни. Тежък е този занаят, освен всичко друго се изисква физическа сила и издръжливост за много от процесите.

Какво ти помага да излезеш от най-големите житейски кризи?

Винаги когато преживявам някакво сътресение и разместване на пластове, съм страшно силна и мобилизирана, дори в стихията си. Улавяла съм се как понякога подсъзнателно се наслаждавам на състояния на тъга. Чувствам се избрана, когато трябва да изпия горчива чаша до дъно. Много ми е пречистващо и никога не ме напуска вярата, че после ще разцъфтя. Изхвърлям отрицателната емоция по някакъв начин, дори с цената на това да я преживея отново в мислите си. Нямам никаква представа как точно го правя, със сигурност съм родена под щастлива звезда, вероятно съм попаднала и на най-страхотния ангел пазител.

Факт е, че дори в най-тежките моменти има сякаш някакво присъствие до мен – сила, която ми помага и ме закриля. Рационално погледнато, освен тази сила помагат ми и моите воля и разум, способността да се вглеждам в себе си, подкрепата на най-близките ми хора, нагласата и отношението ми към живота.

На какво би искала да научиш своята дъщеря, която прави своите първи стъпки в изобразителното изкуство?

Не съм от амбициозните майки, които още от люлката чертаят бъдещето на децата си. От малка възпитавам детето си в самостоятелност. За всяко дете подкрепата е изключително важна, а също и разбирането. От бебе я затрупвам с книжки, уважавам нейната индивидуалност, насърчавам я, напътствам я. Давам й право на избор, като се съобразявам с възрастовите й особености и характер. Допреди 3 години живеехме в красива вилна зона извън града – оставяла съм я боса под топлия дъжд да гази в калта за ужас на някои околни. И докато ужасените бършеха сополи, детето ми растеше здраво и жизнено, в силна връзка с природата и животните.

Не всичко мога да контролирам – приела съм, че до мен расте един малък мъдрец, сетивно и умно същество, от което често се уча. В изобразителното изкуство, а също и в приложното, я уча най-вече да бъде себе си, да прави нещата такива, каквито тя иска и си ги представя, а не такива, каквито са в действителност. Определено има талант в тази област, но пътят й тепърва започва и е рано да се гадае посоката, която ще поеме.

Би ли подарила на Public Republic едно свое стихотворение?

Нека бъдат два подаръците. Един от мен, един от дъщеря ми Ерика. Аз само съм записала и подредила нейните думи, почти без корекции. Често си правим с нея такива експерименти. Обичам да съхранявам спонтанните й детски мисли. Авторката, тогава 4-годишна, каза следното: „Искам моето стихотворение да е едно такова блестящо и да се казва „Шарени камъчета”.

Баща

Изрязах дъжд и чепка грозде
от брошурата на есента –

а състоянието ми се размина с думите

Едно момиченце със панделка подскочи
право на десета страница –

излапа гроздето
и облаците залепи във тайния си дневник

Дори не подозираше, че съм баща му

/Руми Райк/

***

Шарени камъчета

Искам моето стихотворение да е
едно такова блестящо
и да се казва „Шарени камъчета”.

Мамо, къде съм била, когато ти си била бебе?
Как така ме е нямало? Трябва някъде да съм била?
Нито даже в София ли ме е нямало?
Нито даже в нашата къща ли?
Имаме ли албум, за когато ни е нямало?
Имало ни е, но ти не знаеш.

Вятърът ме гъделичка. Почеши ме, мамо!
Обичам те повече от любов.
А всичките хора нали са добрички?
Слънцето ти нарисувах, виж – има бодлички.
Но ако ми грее в очите, ще му набия кръглото.

Мамо, приличаш на принцеса, а аз на вълк,
защото съм най-силното момиченце на света.
Колко километра тежа?

Не искам никакви братовчедки, искам сестричка,
но да се роди пораснала.
Дразнят ме бебетата, защото само пищят.
Аз съм никой и не искам нищо. Нищо не искам!
Разбери се от думата, остави ме на мира, сто пъти ти казах –
аз съм никой. И не искам нищо.
Не искам да порасна, за да съм вечно твое дете.

Сега ще построя къщичка за прасенце.
Хей, прасенце, бъди добър човек,
за да знаеш в коя посока си.

Вятърът духа из ведро.
Може ли такава хубава дума да се появи?! Сняг…
Обаче къде са му снежинките.

/Ерика, на 4 г./

***

 Rumi Rayk

Има ли нещо конкретно, което би искала да осъществиш през 2009 година?

Разбира се, че искам, и то не едно и две. Предстои ми със сигурност издаването на още две детски книги, едната от тях – „Зайчето Рики”, очаквам да излезе тази седмица. Освен тези книжки искам да развия и още някои свои проекти в тази посока. Работя усилено върху единия от тях – твърде смел е, изкушавам се да споделя, но ще е на по-късен етап. Разбира се, големи надежди и очаквания храня и в областта на керамиката. Искам да осъществя и някои пътувания зад граница, които отложих миналата година.

Също така искам да подаря една незабравима година на дъщеря си Ерика, да й помогна да разпери още по-широко криле за полет, защото тази есен ще е първолаче. Радват ме и най-обикновените очаквания, например предстоящата ми ски ваканция. И много други неща съм си пожелала и набелязала да ми се случат, но ще ги запазя в тайна. Дори да не успея да осъществя всичко, няма да се откажа и догодина. Разбира се, никога не забравям, че „човек предполага, а Господ разполага”.

Коя е най-смелата ти мечта?

Да намеря време, енергия и сили, за да осъществя и изживея всичко, което желая. Да придобия онази мъдрост и познание, за които копнея. Ценното на смелите мечти е смелостта да вярваме в тях. Иначе не струват пет пари.

Rumyana Raykova

Руми Райк (псевдоним на Румяна Райкова) е родена на 10 януари в София.
Магистър по теология и магистър по виртуална култура (СУ „Св. Климент Охридски”).
Авторка е на 2 поетични и 10 книги за деца, между които „Зимна книжка” (2000, изд. „Алекс”), „Радостта на мечо” (2000, изд. „Алекс”), „Конче-вихрогонче” (2001, изд. „Фют”), „Заюва къщурка” (2001, изд. „Пан”), „Коледни звънчета” (2007, изд. „Пан”), „Котето Кики”, „Мечето Боби” (2008, изд. „Пан”), и др.
Работи и в областта на арткерамиката.

Рубрики: Frontpage · Visual Art · Сцена

Етикети: , , ,

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

14 Kоментара за сега ↓

  • Руми Райк // 5 фев, 2009 //

    Искам да отбележа за читателите на Public Republic, че част от нещата, качени в тази публикация, са дело на малката Ерика. Това са двете керамични пана и голямата ваза (изработена от мен, но декорирана от нея), също има и не малко участие и в двете последни рисунки. Хубав ден на всички, и благодаря на Наталия за чудесното интервю:)

  • Джош // 6 фев, 2009 //

    Да, наистина е чудесно интервюто, защото те представя в различни светлини: виждаме детето в теб, поетесата, грънчарката, майката, учителката, възпитателката, човека с копнежите, мечтите и проектите си.
    С голям интерес прочетох споделените ти мисли за вдъхновението, за творческия процес, за ,,любовта-химия” към човека и за другата, мета-физична любов към Нещо-то, която и задвижва самата воля за творчество, превръщайки последното в битиен модус! Няма да е пресилено, ако кажа, че об-себилата те любов към глината превръща творческия акт тъкмо в битиен модус – хайде, представи си за миг хипотетично, че вече няма глина, ателие, творческа дейност… Ето за поезията обаче не е така: споделяш, че може и да не пишеш. Може би поради това, че докато последната те е избрала/ ,,тряснала в главата”/, то глината вече е ТВОЯТ избор, ТВОЯТА воля и е нормално ,,залепването” ти за нея/ а защо не и слепването ти с нея/ да е по-силно.
    Така или иначе, съчетението между поезията и керамиката е чудесно решение, защото ако, по думите на Бродски, поезията ,,приземява”/прави достъпна/ ,,метафизиката”, то керамиката/глината/ пък одухотворява, съ-живява мъртвия свят на вещите, превръщайки последните в живи, сияйни отблясъци на авторовия ,,жизнен” свят. В изложените по-горе прекрасни изделия/ вази, чаши, плочки/ проблясва тъкмо твоя/ и на ,,бисерчето”/ прекрасен вътрешен свят. И всичките тези вази, чинии, плочки са съвсем различни от всякакъв род ширпотреба, защото първите носят личната душа и любов на твореца, ориентирана към вечните същности, последните – анонимната, колективна воля на всекидневието, насочена към определена служба с еднократна употреба.
    Всъщност чрез поезията и керамиката ти имаш уникалната възможност за една интересна игра между ,,метафизиката” и ,,физиката”. И този вълшебен кръговрат ще изпълва занапред живота ти със смисъл и естетическа наслада!
    Накрая, скъпа Руми, нека смелите ти мечти се претворят в смели реалности!
    Поздравления и за Наталия, която е съумяла да те об-гледа отвсякъде чрез чудесното си интервю!

  • Гичка Граматикова // 6 фев, 2009 //

    Разкошно интервю!
    Следя и двата блога на Руми Райк и въобще не съм изненадана, че е зодия Козирог. Дъщеричката й е прекрасна /снимката с кученцето на полянката е впечатляваща!/, всичките й занимания – възбуждащи възхита и адмирации, много талантлива, добре изглеждаща жена, знаеща как да съхрани и претвори на белия лист най-чистото, детското у себе си, земен човек и амбициозен творец!
    Точно така, Руми! Истинската поезия не се ражда всеки ден. Вдъхновението трябва да се полива, ако залинее. Но само докоснати от Бога пишат за деца.
    Пожелавам много успехи на всички фронтове и занапред! И дано един ден всеки от нас разбере “колко километра тежи” :)

  • Alberta // 7 фев, 2009 //

    Успех, Руми!
    Чудесни керамики!
    Не се притеснявай за разточването. Всичко се постига с опити и желание. Можеш! Вижда се :)
    Заплювам си една халба :)

  • Руми Райк // 8 фев, 2009 //

    Джош, винаги си ме изумявал със способността да виждаш по дълбокото. Знаеш, че няма как да си представя и за миг, че няма глина, ателие…)) Писането също е избор, независимо, че ме е „треснало по главата” в ранна възраст. Но, докато на писателското поприще, все пак съм натрупала опит и съм постигнала някакво признание през годините, особено през последните 1-2, то в керамиката съм в началото на пътя, тепърва предстои да се доказвам, експериментирам, уча на много неща; от понеделник започвам да си тествам новите глазури върху 5 вида глини…ето, това е, което ме вълнува в момента)). Не, че не ме вълнува и следващата ми детска книга, върху която работя, но там вълнението е „по-опитомено”. Както съм написала – двете изкуства ще вървят ръка за ръка, няма да ги деля. Разбира се, че съм далече от ширпотреба, което не пречи да направя специално за теб (освен останалото), едни хубави: пепелник, халба и гюведже, за да си спомняш за мен, когато: пушиш, пиеш бира, и се храниш)). Благодаря ти, приятелю, за прекрасният, задълбочен коментар :)

  • Руми Райк // 8 фев, 2009 //

    Гиче, от зодии много не разбирам, но са ми казвали, че и асцедента бил много важен, а моят е Лъв ;) . Благодаря ти много за този коментар, самата ти като човек, създаващ изкуство, знаеш, колко е важна подкрепата и благата дума. Без подкрепата на своите близки и приятели, и тази на учителите ми по керамика, едва ли щях да постигна всичко това за малко повече от година, едва ли щях да имам щастието да отворя свое собствено ателие. Успех и на теб във всички начинания, и нека мечтите се сбъдват! :)

  • Руми Райк // 8 фев, 2009 //

    Ал, така е – бързата работа, срам за майстора;) Ще бързам бавно…За сега ще продължа с упражненията по точене в Троян, в училището по изкуства, защото работата с грънчарско колело също ме привлича. По-нататък ще си взема свое, има време, за сега са ми други приоритетите, знаеш… Халбата ще ти е между другото, нещо по-специално заслужаваш ти, но нека дойде пещта и ще му мислим ;) . Аз също държа да съм горда притежателка на някое от твоите прекрасни произведения :) . kiss

  • Stasja // 8 фев, 2009 //

    поздравления на Руми и Натали за прекрасното интервю!
    Руми, хората, които сътворяват нещо с ръцете си, са ми любими :)
    мнооого успехи ти желая, слънчева!!! :)

  • Руми Райк // 11 фев, 2009 //

    Благодаря ти от цялото си (с)ръце :) )
    Успехи и на теб, бейби, а утре за пръв път ще докосна новата си пещ…ох! :)

  • troha // 12 фев, 2009 //

    Разностранна, наблюдателна, синтезираща и много жизнерадостна – жена творец! Да има повече такива като теб!

  • Руми Райк // 22 фев, 2009 //

    Трохице-сестрице, добре ми дошла:)
    Приятна изненада си ми ти, попътен вятър!

  • Marta // 6 дек, 2009 //

    Прекрасна си, Румка! Днес попадам на този материал тук. Красиви снимки – блестящо и с истински шарени камъчета интервю!

  • Руми Райк // 8 дек, 2009 //

    Радвам се, че си тук, Мартенита,
    шепа шарени камъчета специално за теб:)
    RR

  • Аница // 25 яну, 2011 //

    Страхотна керамика, благодаря за споделената красота! Поздрави!

Коментирай