Public Republic Art Studio

Откъс от “Приказка за Мустафа Смелия”

7 февруари, 2009 от · Няма коментари

Елена Владова

momche
Снимка: lepiaf.geo

Y a Mustapha, y a Mustapha
Anavaé badia Mustapha
Ça va chérim faila attaarim
Éronquérim matché éma hatchim.

                                                Песен на Боб Азам, 1960 г.

I

Как Мустафа се родил и кои били родителите му

Мустафа се родил в един прохладен пролетен ден, когато дърветата цъфтели и първите птички се завръщали от топлите страни. Той надал първия си гръмогласен вик : „Му-а-а-а-фа-фа…”. Щом отворил широко очи, майка му видяла, че едното е синьо, а другото зелено. „Олеле, олеле – казала си тя, – това дете няма да е обикновено дете. Какво ли ще има да се случва…”

Мустафа извикал отново „Му-а-а-а-фа-фа…” и уплашил рибите, които гонели водораслите и планктона в морето. И така се родил с името си – Мустафа. По-късно чужденците го тълкували по друг начин, защото им приличало на френската дума “moustache”, което значи мустаци, но за това ще стане дума по-късно, защото Мустафа още нямал никакви мустаци.

Бащата на Мустафа не бил от най-работливите. Той си изкарвал прехраната, като ходел всеки ден за риба, защото морето било близо до дома им и защото тази работа била свързана със стоене на едно място.

После бащата на Мустафа продавал рибата – на по-богатите на по-висока цена, а на по-бедните на по-ниска цена. Затова гледал всеки ден да среща и от едните, и от другите. В това отношение бил много внимателен и ако се наложело дори се криел от някои клиенти, за да не наруши равновесието в броя на двете категории. Затова му викали Добрия. От него Мустафа наследил чувството за справедливост и умението да разбира от риба и морски вълни.

Майката на Мустафа била много грижовна. Тя не работела и по цял ден подреждала къщата и пазарувала. Притежавала рядката способност да открива и най-скритите неща в най-дълбоките ъгли на къщата.

Нищо не убягвало от погледа й и по-късно, когато Мустафа пораснал, все мърморела, че той събира мидени черупки от брега на морето и ги крие тук и там из къщи. „Разбирам да живеехме някъде надалеч, насред планината, че да събираш мидените черупки.

А пък ние сме съвсем близо до морето. Щом излезеш, и ги виждаш по пясъка”, казвала тя често. Заради това, че майката на Мустафа винаги и всичко намирала, й викали Чевръстата. От нея Мустафа наследил умението да внимава и наблюдателността. Или както се казва в днешно време – чувството за детайла в живота.

Когато Мустафа се родил и надал гръмогласния си вик, баща му бил за риба. Той така се стреснал, че изпуснал коша и рибите се спасили обратно в морето. В същото време всички птички, завърнали се от топлите страни, които се канели да клъвнат по някоя буболечка или червей за обяд, се стреснали и изоставили плячката си. Така още с раждането си Мустафа се намесил смело в хода на живота и по-късно му викали Смелия, но за това също ще стане дума по-късно.

Из книгата с приказки „Човекът, който въздишал”

korica na knigaИздателство „Славена” – Варна, 2008 г.

ISBN: 9789545797316

Редактор Людмила Димова

Художник Теменуга Станчева

Рубрики: Frontpage · Tворчество

Етикети: , , ,

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

0 Kоментари за сега ↓

  • Още никой не е коментирал. Бъди първият!

Коментирай