Public Republic Art Studio

Да рисуваш с конец – разговор с Мария Киркова

4 февруари, 2009 от · 7 Коментара

Exclusivno_za_Public_Republic

Цветно интервю на Вера Балева от дома на Мария Киркова

Вратата се отваря и Мария Киркова зарадвано ме посреща. Плочките в антрето се усмихват в синьо, а на стените му са изложени последните изтъкани творения на художничката. В тях темата е съвсем нова. Мария я нарича „линеална” – заради множеството разноцветни линии, които хармонично си сменят местата и разказват за красотата и мъдростта на ритъма.

В линеалните й пана освен ритъм се улавя пъстра безкрайност. Видно е, че художничката е приела безкрайността за своя необходима граница, при която се е спряла, за да я пресътвори.

Погледът ми объркано започва да се препъва, защото навсякъде има толкова примамливи неща. При влизането ми в трапезарията почти дочувам шарените гласове на още по-шарени съдове. По всички стени има толкова много картини, на които завинаги ставам длъжница, поглеждам ги бегло, а те са по-особени картини, при които трябва да се остане непременно задълго.

Облеклото на Мария Киркова е в червено и виолетово и не мога да разбера дали цветният интериор я допълва или обратното? При всички случаи, тя и той, са едно завършено цяло.

Чаят е сладък и без захар.
От прозореца се вижда отрязък от незастроен пейзаж с улица и дървета. Сякаш някой го е запазил, знаейки, че на близката тераса има една художничка, на която винаги й е нужен истински пейзаж. За извор.
Докато пия чая, се наслаждавам на две картини от Никола Манев.

А после, когато се преместваме в хола на апартамента, се срещам с още три негови картини, както и множество малки и големи пластики от други прочути художници.

Светлината струи от всякъде. Светло и цветно едновременно.
Мария ме води към бюрото. То в никакъв случай не е работно бюро. То е нейния свят, в който са събрани всичките възможни багри, които съществуват на земята. Много от тях стоят чинно в тубички и бурканчета – просто да запретнеш ръкави и да започнеш да рисуваш, дори и да не можеш. Боите ще те научат.

Наблизо е лавица с избрани книги, а до нея – бяла, стъклена витрина, в която царски седят специални чаши, с памет за специални моменти.
Извитата стълба към спалните помещения е с шарени колони. Едната е по-стабилна, може би защото е синя и е нарисувана от Мария Киркова. На нея повече може да й се вярва.

Разглеждам „мобилните фрески” на художничката, които веднага ми стават близки. Не само от красотата в тях, а и от материята. Вълна, коприна, памук – символи на много нежност и защитеност.

В нейните причудливи фигури няма хора, а хората някак се подразбират. Подразбират се от настроението, което излъчва всеки знак. Всеки знак при Мария Киркова е натоварен със задачата да разкаже за човешко състояние. Най-вече за радостта, щастието, светлината.

Без да съм специалист в изобразителното изкуство, мисля, че рисуването с четка и бои е далеч по-лесно. Художниците с боите и платната малко ми приличат на поетите. Докато приложникът, текстилецът повече наподобява на писача на проза. Заради техниката.

Да рисуваш с конец наистина е като писане на роман. С конец, който Мария Киркова приготвя сама и после започва да създава – нишка по пишка, власинка по власинка – цяла една изтъкана вселена. Тази вселена е далеч по-истински – заради естествената си същност, както и от по-продължителното облъчване с майсторството и любовта на авторката.

Освен естествените материали, напоследък Мария Киркова използва и вестник. Може би той не е толкова естествен материал, ако се съди за това какво се пише във вестниците, но все пак е хартия, която тя спасява във виртуозни масури, на които дарява допълнителни орнаменти. Нейните хартиени пана се усмихват мъдро и закачливо. Много приличат парцалените черги, така характерни за северозападна България. Парцалената черга е един горещ сбор от преживени мигове.

Трябва да си тръгвам. Отново стъпвам по усмихнатите сини плочки на антрето, а навън продължава да ми е пъстро, въпреки разкаляните улици. Няма съмнение – цветовете на Мария Киркова са ме последвали.

Как се чувстваш в света на изкуството?

Чуствам се уютно… Обгърната с фин ангорски шал, гледайки пламъците в камината на дома ми…

Срещата с кой представител на изобразителното изкуство те беляза завинаги?

С Пикасо. В студентските си години силно желаех да видя негова творба в оригинал /в тези години, това беше почти невъзможно да се случи/. Много скоро след завършването ми тази моя мечта се сбъдна и остави ярък отпечатък в мен. И досега се възхищавам, очаровам, провокирам, прекланям пред голямото му творчество!!!

Би ли ни разказала за творческите си моменти от времето, в което създаваш поредната си творба?

Правя десетте, понякога най-трудни, стъпки до бюрото си, пускам любимата си музика и потъвам, потъвам в красив свят… /МОЯ СВЯТ/

Кое най-много те вдъхновява?

Животът. Животът, с неговата простота, сложност, необятност. Животът, с неговото съвършенство…

Как се отнасяш към художника в себе си?

Това е едно пътуване, понякога се срещам с него, друг път разминаваме…

Сред думите, които изричаш, много често присъстват – „светлина, радост, щастие”. Речникът е огледало. Разкажи, ако обичаш, за тези твои състояния?

Стремеж. Осъзнат или не, не зная, но така се получава!

Къде откриваш изворите на творческите си импулси?

Наоколо. В преживяни мигове, сбъднати мечти, очаквани мечти, летящи мечти. Взимам /крада си/… Мисля, че това е предпоставка на сетивността ми.

Ако изходим от крилатата фраза на Пикасо ,,АРТИСТЪТ КОПИРА, А ВЕЛИКИЯ АРТИСТ КРАДЕ”, би ли казала – как е при теб?

Не оспорвам. Крада си пясък от морето, дъска от стара порта, пламенен поглед…

А кои теми и мотиви смяташ, че „по право и закон” ти принадлежат”?

Мотивите, даващи начало на намерението. Чрез геометрични знаци /моето писмо, моя морз/ изразявам това, което искам да се случи. Харесва ми семплата естетика на тъканите от народното ни творчество, изкусният ритъм на цветове, структури и философия.

Кои са естествените предпоставки, които ти помогнаха да избереш живот в света на изкуството?

Момента на раждането ми…топлината и мъдростта на семейството ми.

Понеже в кръвта ти тече кръвта на известния Каравелов род, би ли казала – тя по-извисена ли е? Смяташ ли, че носи повече благополучие?

Последните изследвания бяха в рамките на нормалните… Приятно е.

Видно е, че се чувстваш пълноценно като съпруга и майка на две дъщери. Как постигаш тази пълноценност?

С любов… Понякога не е лесно, тогава лавирам.

А как се виждаш след 10 години?

Поканила приятелите си на поредната изложба.

С какво още допълваш дните си, в които така често произнасяш думите – „светлина, радост, щастие”?

С мечти, пътешествия, търсене на емоции, откриване на нещата от живота.

Творчески данни:

Мария Цанова-Киркова е родена на 18.02.1954 г. в гр. Русе, България.
През 1980 завършва Художествената Академия в София, специалност „Текстил и мода”. Член е на СБХ. Работи в областта на артистичния и интериорен текстил.

По-важни самостоятелни изложби:

1998 – Софийска Градска галерия, „Гурко” 1,
1999 – Френски Културен Институт – София
1999 – Галерия „Collis”—Лозана, Швейцария
1999 – Галерия „3/14” – Берген, Норвегия
2000 – Галерия „Ата Рай” – София
2002 – Галерия „Кавалет” – Варна
2004 – Немско Посолство – София
2006 – Галерия „GreenCat” – София

Участия в международни проекти и сьстезания:

1990 – Стокхолм, 1992 – Трианале, Турне, Белгия; 1991-93, „Есенен Салон”, Париж; 1995 – „Сите д”Арт”, Париж; 2002 – България-Япония – НХГ, София; 2005 – Пленер „Русалка”; 2005 – Измир, Турция; 2007-Брюксел, Белгия

Реализирани проекти:

Х-л „Шератон”,София; Х-л „Берлин”, Зл.Пясъци; Х-л „Магнолия”, Приморско, Х-л „Фламинго”, Албена

Притежание на творби:

НХГ-София, „АРТ Диалог” – Париж, и много частни колекционери

Цитати:

„Един метеор на гоблените”
Анджелика Колис – „Арт Internationale”, Лозана, Швейцария, м. Юли, 1999

„Мария Киркова създава тържество от нишки… едно явно и заразително удоволствие.”
Франсоаз Жонин, в. „Трибюн дьо Лозан” – м. Юли, 1999

Изкуството на Мария Киркова се отнася за знаци, геометрични форми и мотиви, които сами по себе си образуват траектории на една вътрешна вселена без граници….Те въплащават в съвременни форми видения и образи от българския фолклор, изкуството на индианците или абстрактното изкуство на ХХ век.”
Долорес Богомилова – сп. „International tapestry journall” м. Март, 1999

Мотивите в творбите на Мария Киркова са разнообразни по своята концепция, техника и изпълнение. Съблюдавайки традиционната гладка тъкаческа техника, дизайните й същевременно разкриват влияния на творци като Миро и Пикасо, както и упоритото съхранение на едно от най-древните български майсторства. В един свят, където живопистта засенчва гоблените, Мария Киркова е несъмнено една от най-ярките звезди на тези български мобилни фрески.”
Курт Хаубрехтс,” GreenCat Gallery”-м.Януари, 2006

Рубрики: Frontpage · Tворчество · Visual Art

Етикети: , , ,

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

7 Kоментара за сега ↓

  • late // 4 фев, 2009 //

    уау!! прекраси работи!
    последната е направо великолепна!!
    петата – също.
    а като цяло – използваните цветове -
    добра тоналност, добро съчетаване -
    удоволствие за сетивата :)

    сега ще прочета и ткеста – със вече поокротен поглед :) ))

  • late // 4 фев, 2009 //

    п. п. изчистен от вълнение клавиатуропис:

    уау!! прекрасни работи!
    последната е направо великолепна!!
    петата – също.
    а като цяло – използваните цветове -
    добра тоналност, добро съчетаване -
    удоволствие за сетивата :)

    сега ще прочета и текста – с вече поокротен поглед :) ))

  • otchelnik // 4 фев, 2009 //

    Браво, Вера! Очаквам и друго СВЕТЛО интервю… На добър час!

  • ve // 4 фев, 2009 //

    Много благодаря на вички ви за вниманието!
    Хубаво и уютно е тук, в “Салона на Наталия”, на който така му приличат изложени – цветните пана на Мария Киркова!

  • Атанаска Ценкова // 7 фев, 2009 //

    Харесвам паната на Мария,защото винаги зареждат с радостно настроение,каквато е и усмивката на самата Мария

  • Alberta // 7 фев, 2009 //

    Невероятни пана!
    Поздрави на авторката и на Вера, че ни показха тази красота!

  • Stasja // 8 фев, 2009 //

    леле, какви красоти, наистина!!! вълшебно… :)

Коментирай