Public Republic Art Studio

Загадъчният М. Агеев и неговият “Роман с кокаин”

3 февруари, 2009 от · Няма коментари

Магдалена Костова-Панайотова

Lice
Снимка: Kevin N. Murphy

За литературните историци, пък и за читателите, някак винаги е подозрителна появата на значимо произведение “изотникъде”, появата на творба, която е единствена за своя автор. Още повече, ако тази творба не е стихотворение например, а… роман и авторът й не само се появява загадъчно, но също така загадъчно изчезва, без да предяви естествени претенции за слава.

Roman s kokainЗа да не се превръща контекстът в загадка, да кажем, че става дума за един руски роман, който отскоро е и на българския пазар, роман, появил се в Париж през 30-те години под псевдонима “М. Агеев” – “Роман с кокаин”. А мистерията около неговото авторство продължава десетилетия.

Самата история на появата на романа също е загадъчна: той пристига по пощата в редакцията на парижкото списание “Илюстрована Русия” от Константинопол за участие в конкурс, след което с адмирациите на Георгий Адамович и Николай Оцуп “Роман с кокаин” е печатан последователно в “Илюстрован живот” (от март до юли 1934), а пълното му отпечатване е предвидено в сп. “Числа”.

Но по финансови причини сп. ”Числа” спира да излиза през 1934 година и така на бял свят се появява само първата част на романа. Като отделно издание “Роман с кокаин” излиза две години по-късно – през 1936 г. в Париж и макар истинската полемика около този текст да се разгаря през 80-те години на XX век, още през 30-те години романът и загадката около неговия автор завоюват вниманието на такива мастити критици като Г. Адамович, Дм. Мережковски, Вл. Вейдле, А. Бем и др.

Георгий Адамович отбелязва “магнетизма на творбата” и казва, че “повестта” пленява със сплитане на “ангелското и зверското”, Мережковски говори за “прекрасния, образен език”, а Вейдле, макар да споменава “безпомощността на книгата на места”, отбелязва нейната искреност и неподправеност, невъзможността да бъде забравена лесно.

И Адамович, и Мережковски, и А. Бем говорят за влиянието на Достоевски върху автора на романа. Но докато за Адамович Агеев продължава линията на “Юноша”, а Мережковски направо го нарича “Достоевски от 30-те години на нашия век”, то за Бем романът свидетелства за един “клиничен случай”: неслучайно подзаглавието му гласи “По записките на болния”.

Дискусиите на оперативната критика обаче отшумяват и постепенно романът е забравен за около половин век. В емигрантската преса на перото на Агеев до Втората световна война принадлежи само разказът “Паршив народ”. Авторът на “Роман с кокаин” не напомня за себе си. Критикът Вл Варшавски предполага, че писателят е “изчезнал безследно”.

Едва през 1983 година интересът към този роман отново е възроден, той е преведен на френски, после американско издателство купува правата на книгата и прави английски превод, след което “Роман с кокаин” е преведен на италиански и излиза едновременно в две издателства.
На руски език романът е преиздаден в Париж през 1983. Оттук нататък постепенно той се превръща в литературна сензация, развихрят се редица предположения и страсти за автора му, а стилът на писателя е сравняван със стила на Пруст.

Скоро след руското издание на романа Никита Струве (К разгадке одной литературной тайны: “Роман с кокаином” М.Агеева // Вестник РХД. I-II. 1985. # 144; Спор вокруг В.Набокова и “Романа с кокаином”. // Вестник РХД. I. 1986. # 146. С.156-172) в няколко статии обосновава подробно хипотезата за авторството на Набоков, проследявайки както особености на стила, така и на образния и фонетичния строй на речта.

Тази хипотеза дълго време е трудно да бъде опровергана, макар Вера Набокова да я отхвърля (Вж. Набокова В. // Русская мысль. 1985. 13 декабря; Набоков Д. // Nabokoff V. Der Zauberer, Reinbek, 1987). Това е така не само защото този текст напомня образи, стилови характеристики, сюжети и т.н. от романи на Набоков от 30-те години и по-късно, но и защото като че ли на самите читатели им се иска да получат още един извънреден роман на писателя виртуоз.

Не са малко критиците, които изказват обратното предположение, че стилът на романа по същество е антинабоковски. Затова говори както Зинаида Шаховска (Писмо до Никите Струве, 12.8.85. Публикувано в ВРХД, I. 1986, #146), така и биографът на Набоков Андрю Филд, който смята, че Г. Иванов е написал този текст, за да отмъсти на Набоков (Field Andrew. The Life and Art of Vladimir Nabokov. – Macdonald: Queen Anne Press, 1987).

Лидия Червинска, Д. Савицки и Д.Волчек за разлика от тях отстояват авторството на неизвестния като писател преподавател по немски език от Ереванския педагогически институт Марк Леви.

Тази версия застъпват и редица други критици (Вж. Напр. Волчек Д.Загадочный господин Агеев // Родник. 1989. # 11; Равдин Б. Об авторе “Романа с кокаином” // Даугава. 1992. # 2. С.171-174; “Был такой писатель Агеев…”: Версия судьбы, или О пользе наивного биографизма / Публ. Г.Г.Суперфин и М.Ю.Сорокина // Минувшее. Исторический альманах. Т.16. М.; СПб., 1994. С.265-285; Парфьонов М. М.Агеев (1898-1973). Загадка в пяти действиях // Агеев М. Роман с кокаином (По запискам больного). Роман. Паршивый народ. Рассказ. Париж, 1995. С.5-10; Рейтблат А.И. Агеев М. // Писатели русского зарубежья (1918-1940). Ч.III. М., 1995. С.183-185).

В спора за авторството се включва и критикът Иван Толстой и тъй като Н. Струве заявява, че приема само филологически доказателства за авторството на романа, Толстой прави свой стилстичен анализ на “Роман с кокаин”, отхвърляйки хипотезата за Набоков (Вж. Толстой Ив. Тропою тропа, или Почему не Набоков был автором “Романа с кокаином”. // Звезда. 1995. #3).

Към разрешаване на загадката подхожда Хари Суперфин, който изказва предположението, че хронотопът на романа носи явно очертан автобиографичен характер и издирва сред випиускниците на частната московска гимназия на Р. Крейман, за която става дума в книгата, името на Марк Леви. В класа на М. Леви присъстват и имената на още трима от героите в “Роман с кокаин”, както и имената на учители.

Във фонда на Московския университет филолози откриват личното дело на Леви, в което има документ от Ереванския педагогически институт от 1952 година, където по онова време преподава загадъчният автор на романа.

Край на полемиката официално слагат публикуваните през 1997 година писма на Марк Леви до Николай Оцуп, които дотогава се пазят в личния архив на Оцуп в Института за славянски изследвания в Париж. В едно от тези писма се съдържат последните изречения на романа, липсващи в ръкописа. (Вж. Серков А.И. “Сорбоннисты” и “архивисты”, или Еще раз об авторстве “Романа с кокаином” // Новое литературное обозрение. 1997. # 24. С.260-266).

Като че ли загадката е разрешена. И все пак, кой е М. Агеев или Марк Леви? Едно и също лице ли е преподавателят по немски език и литература в Ереванския педагогически институт, когото никой не познава като писател, и авторът на “Роман с кокаин”? Какво пречи на създателя на този бестселър да приеме славата на своята творба?

Разбира се, не е толкова лесно да се отговори на тези въпроси. Най-малкото трябва да се познава както личността, така и епохата, съответната ситуация, в която живее творецът.

Може да се предположи, че Леви е смятал да се завърне в СССР и това е определяло необходимостта от запазване на инкогнито. (През 1942 година той наистина е изселен от Турция в СССР във връзка с “делото на Папен” – покушение срещу Хитлеровия посланик в Анкара, в което не е ясно дали Марк Леви е замесен.) Но дори да не е възнамерявал да се завърне, в онези години авторството на подобен роман едва ли би било погледнато с добро око от съветските служби.

Затова свидетелстват и отзиви за М. Леви на съветския консул в Турция. А и печатането на машина сред съседите на писателя в Константинопол е предизвиквало повече страх и доноси, отколкото симпатия. В подкрепа на подобно предположение можем да приведем писмо на Марк Леви до Н. Оцуп от 1933 година, в което той моли Оцуп за официален документ, издаден от сп. “Числа”, в който да се указва, че той, М. Леви, е сътрудник на списанието и пише за него.(Вж. НЛО, 1997, бр. 24).

Roman na AgeevАко тайната на авторството е разкрита, то не е толкова просто да се каже в какво е тайната на успеха на този роман. Преди всичко още критиците през 30-те години отбелязват ясно заявените връзки с Достоевски и сред тези връзки е усещането за страшната бездна, която се разкрива пред човека, който се движи по ръба или отвъд него. Самото повествованието се води на предела на неподправеността.

Голямата част от романа е посветена на множеството комплекси и страхове на героя Вадим Маслеников, на това как и защо този млад човек стига до кокаина. Той е лош, жесток, малодушен и порочен, но човек, който е способен на саморелефксия, който осъзнава бездната, към която лети, човек, който обича, страда и изпитва чудовищна смес от ненавист и жалост.

Големият успех на писателя е в това, че показва неутешителната истина на един автопортрет, който и днес всеки що-годе съвестен и нелицемерен човек може да открие като сходство, макар и в зачатък, и в своята душа. Може би затова сянката на този герой продължава да тревожи и след като затворим страниците на романа. Но нали такава е и една от целите на истинската литература – да тревожи, да задава въпроси и да не ни остави да затънем в доволството на съществуването.

Рубрики: Frontpage · За творчеството

Етикети: , ,

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

0 Kоментари за сега ↓

  • Още никой не е коментирал. Бъди първият!

Коментирай