Петя Хайнрих
Снимка: Soundmonster
И остра бе светлината под дрипавото небе
глупости! -
кой ти говори за залези
беше просто
прожектор
на нещо което си измислям
и радарите на близкото летище
посрещаха
изпращаха
турбините бълваха керосинния си дъх
върху близката магистрала
и докато профучавах
през януарската неделна поезия
и всичко бе същото
и не валеше – беше валяло
и совите дремеха върху изгърбените стълбове на лампите
и гората
и градът
и мостът
в 16 и 45
а ти
ти какво правиш?
2 Kоментара за сега ↓
mariq-desislava // 15 фев, 2009 //
Много близък като светоусещане ми е този текст… Радвам се, че мога да те чета и тук, Петя!
mislidumi // 16 фев, 2009 //
mariq-desislava,
благодаря, особено ме радва, че си го прочела в неделя.
Поздрави с дъжд и още малко до пролетта
Петя
Коментирай