Public Republic Art Studio

Artist of the Week – “Гологан”

16 февруари, 2009 от · 3 Коментара

Вдъхновяваща музика и чувствена поезия

Гологан е арт група, съчетаваща по неповторим начин дълбочината на поетичното изкуство с емоционалността на музикалното.
Историята на групата започва през 2003 г., когато поетът Пламен Дойнов кани Петър Чухов и Иван Христов да вземат участие в софийската премиера на неговата книга “Кафе поеми”. И двата госта са поети и музиканти, а резултатът е забележителен.

Трудна ли е понякога комбинацията поезия-музика и коя е “водещата” при създаване на нова композиция?

Комбинацията поезия-музика не е трудна, защото е естествена. В древността тези две изкуства са съществували заедно. Общото между тях е, че и двете си служат със звука и с времето. Друга обща черта са т. нар. лайтмотиви. Те са характерни както за музиката, така и за поезията.

Музиката по принцип е по-първично изкуство и затова е по-универсално. От всички изкуства обаче, най-универсално е песента. Като комбинация от музика и поезия тя има способността да се докосне до ембрионалната точка на една култура и да изрази най-дълбинната идентичност.

В някои славянски езици думата за поет и за певец е една. И Ботев (“и певци песни за него пеят”) и Вазов (“и мойте песни все ще се четат”) много добре са схванали това.

В съвременните условия на комерсиализация и на една вторична неграмотност на възприемателя на практика “изпятата поезия” е единствената публична поезия. Ние като музициращи поети имаме свободата да бъдем едновременно масови и елитарни, да тръгваме както от музикалното, така и от словесното начало.


Анджела Родел

След зашеметяващия успех Чухов и Христов решават да продължат да експериментират заедно, чрез създаване на свой стил на музициране и представяне на текстове. През 2004 г. участват в литературно-музикалния пърформанс “Magnus Redactor” на арт група “Устата”. В края на същата година етномузикологът от САЩ Анджела Родел, впечатлена от оригиналния саунд на двамата артисти, се включва в групата. Малко по-късно към тях се присъединява и писателят Емануил А. Видински, който поема ударните инструменти.


Петър Чухов

След серия от успешни изяви, предимно на литературни четения и пърформанси, Гологан добива популярност. През пролетта на 2005г. писателят Георги Господинов кани групата да вземе участие в проекта “Литературен сериал” в Червената къща, където окончателно се утвърждава нейното име – Гологан. Идеята за име идва от познатата поговорка “Черен гологан не се губи”.

Какво е виждането ви за света като цяло, житейска философия?

Всеки един от нас има различна житейска философия. Като цяло мечтаем за един свят без расова, класова, полова и верска дискриминация. Знаем, че в днешния объркан свят това е доста утопично, но изкуството заема онова място в съзнанието на човека, където има място за фантазии, илюзии, мечти и утопии. Съсед на изкуството в този парцел е любовта.

Знаем, че подобно на музиката любовта ни връхлита внезапно, без да пита дали сме Монтеки или Капулети. В литературата и музиката има тонове въздишки, посветени на този факт.


Иван Вълев

През 2006 г. в Гологан се включват Иван Вълев (бас китара) и Гриша Маникатов (барабани). Създава се уникален микс от звука на съвременни инструменти – електрическа китара, барабани, бас китара, с този на традиционни като тарамбука, кавал, тамбура и др. Така отделните изкуства се вплитат в ефектна артистична симбиоза, предизвикателство за музикалната сцена.


Гриша Маникатов

Доколко тази философия повлиява на музиката на Гологан?

В известен смисъл нашата музика е философска. Бих казал, че това е по-скоро един колаж или един пастиш от слово и музика, случайно наречен “Гологан”. Но не е ли нашият глобален свят един подобен пастиш.

Съзнанието на съвременния човек е един сложен конгломерат от различни езици, различни култури, в който всеки един елемент се бори за първенствуваща роля. Изобретяването на световната мрежа Интернет в голяма степен допринесе за тази културна амалгама. Ето, аз съм в България, а вие сте в Германия, но това не ни пречи да комуникираме спонтанно.


Иван Христов

Гологан интерпретира авторски текстове, както и такива, свързани с фолклорното наследство, като част от композициите са на английски език. По този начин групата изразява желание за интернационално популяризиране на музикалните им послания и възраждане на съществуващите още от древността синкретични текстови форми.

С какво бихте сравнили музиката си?

Нашата музика прилича на една Река. Във всички езици има думата Вода, защото човекът има нужда от нея. Дали във всички езици има думата Река? Моля, тези които не разбират Река да приемат нашата музика за Вода.

През септември 2005 г. групата взима участие на Фестивала на изкуствата “Аполония”, а година по-късно осъществява първото си международно турне. Гологан представят пърформанси пред българските общности в Унгария (Будапеща) и Словакия (Братислава). Същата година откриват двадесет и петия Пролетен панаир на книгата в Националния дворец на културата.

Коя е най-смелата ви мечта като музиканти?

Най-смелата ни мечта е да преминем някаква граница.

2007 г. е отворен път за Гологан, които имат участия в град Линц (Австрия), на международните фестивали Ars poetica Братислава (Словакия) и Битоля отворен град (Република Македония).

През 2008 г. групата изнася специален едночасов концерт по Българската национална телевизия в предаването “Полет над нощта”. Същата година е завършен и първият им самостоятелен и едноименен албум – запомнящ се микс от вдъхновяваща музика и чувствена поезия.

Какво предстои от Гологан през следващите месеци?

Много вълнуващи концерти. Положителни емоции. Един чудесен филм на режисьора Георги Дюлгеров с Анджела Родел в главната роля и един стопроцентов албум “Гологан”.

Всички снимки в публикацията са направени от Марица Колчева.

Някои от концертните изяви на Гологан

Рубрики: Frontpage · Сцена

Етикети: , , , ,

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

3 Kоментара за сега ↓

Коментирай