Public Republic

Пътепис с продължение от Люси Сетиян

• Продължение от: Отвъд арменските очи II

Глава 3

Photo: puss_in_boots

Още ранната сутрин на 6 юли не беше свършила, когато в колата на път към определения за престоя ми хотел „Ани Плаза” се оживих след изтощителното пътуване с купища въпроси към бедния ми посрещач: “Колко далеч е летището от центъра? Какъв е градският транспорт? Онази сграда там каква е? А защо само онази там е осветена…” И купища подобни, които не успяха да смутят Арам, който с готовност ми разясни, че летището е само на 15 минути с кола от центъра и че по принцип градският транспорт се свежда до почти всички познати видове с изключение на трамвай. Но градският транспорт, подобно на българския, не е за предпочитане.

Масово населението избира да се вози в уютните и така задушевни по близостта си със съседа на другата седалка частни маршрутки с по около 15 места всяка. Малко по-късно щях да имам удоволствието да се сблъскам с това удобство. По-малкото зло естествено са такситата, но за целта не е зле човек винаги да е зареден с монети, защото те никога нямат дребни за връщане по някаква изключителна случайност.

По това спокойно време на денонощието все още нямах удоволствието да се запозная с националните особености на транспорта, които съвсем скоро щяха да оставят вечна следа в паметта ми като нищо друго досега.

Най-силен трепет почувствах, когато навсякъде видях арменското писмо – табели, билборди, плакати, имена на улици и др.

В този момент дори не забелязах множеството надписи на руски. Творението на Месроб Мащоц се изпречи пред мозъка ми като нещо толкова вълнуващо, че неусетно започнах да си припомням писмото на майчиния език, рядко използвано в течение на годините. В дома ми винаги се е говорело предимно на арменски, но болезнената истина е, че четенето и писането са нечести явления в ежедневието за преобладаващата част от диаспората.

Арам разбираше особеностите на западния ми диалект, доста различаващ се от говорения в Армения източен. За щастие и аз познавах голяма част от тези разлики, стремейки се да уравновеся различията, намалявайки комуникационните бариери в предстоящите ми разговори.

И така, точно навлизайки в централната градска част, преминахме покрай внушителна редица от чуждестранни посолства, преминавайки през затъмнения площад „Република”. Малко преди да стигнем ул. „Сайат Нова”, на която е разположен най-известният преди 4-5 години хотел в Ереван – „Ани”, пожелах да минем с колата покрай офиса на GA, за да мога утре сама да се ориентирам до там.

Едва няколко пресечки след хотела завихме към ул. „Байрон”, намираща се в непосредствена близост до парка и площада на операта, озовавайки се пред няколко луксозни бизнес сгради. На няколко метра от тях се помещаваше домът на GA, горещата точка на предстоящите събития. Въпреки тъмнината, центърът на Ереван беше достатъчно осветен, за да се забележат редицата скъпи маркови магазини и обновени жилищни сгради, зеленина и добре поддържани улици.

С последни сили прекрачих вратите на представителната на външен вид „Ани Плаза” и след като Арам ми помогна с багажа, оставаше само да се нанеса, без да събудя съквартирантката си. По време на нощния кратък тур бях получила разяснения, че тя ме е изпреварила с един ден и вече е в града. Скоро щях да се запозная с младата си колежка Виктория Коробан от Молдова, за която не знаех нищо друго.

С кратко изсумтяване тя се опита да ме поздрави и продължи дълбокия си сън, без да се смущава от шумотевицата, която сътворих с подреждането на багажа си. Вероятно заради всичко видяно не ми се лягаше още, въпреки множеството часове на път. В главата ми се прескачаха мисли и впечатления.

След като изцяло завладях своята част от малкото пространство на хотелската стая, настроих будилника си за ранно ставане с цел да посетя организационния колектив, приготвяйки се за малката си доза сън. Според програмата 6 юли щеше да бъде свободен ден, така че имах възможност да обиколя центъра преди началото на обучителните занятия, както и да се запозная с хората, които щяха да ме заобикалят в следващите две седмици на работа и удоволствие. Съставяйки си мислен план какво искам да видя по-късно същия ден, се унесох с едва забележима усмивка и заспах безпаметно след секунди.

Photo: puss_in_boots