Public Republic Art Studio

Опиянение

31 януари, 2009 от ·

Димитър Ангелов

Opijanenie
Снимка: Dimíter Ánguelov

- Това е усещане, че нямам пряк допир с нищо – тялото е една случайност, която предусеща собствената си форма, според последователността, с която се появяват околните предмети, извлечени от протичащото, обичайно време, когато всъщност няма движение, нито покой, а едно състояние, което не понася каквото и да е определение. Така ли е? Едно болезнено, но приемливо усещане, защото ни поддържа в един постоянен предел, в едно твърде дифузно пространство – един вид огледало, което не отразява, а отхвърля каквато и да е реалност.
- Аз Ви разбирам, но тази моя способност превръща разсъдъка ми в течност, съдържаща всички органични и други съставки в идеална пропорция, само с една минимална грешка, която ми позволява да чувствам живота.

- Осъзнавате ли, че не принадлежите към този свят?
- Осъзнавам това напълно и съвършено. Аз съм самото съзнание, макар и тялото, както виждате, да е само едно подобие, а дори и това не е – един показател, че съзнанието разполага само с една крайно несъвършена опора.
- Щом осъзнавате това, още имате някакъв шанс. В противен случай, щяхте да бъдете някакъв придатък на една абстракция, наречена “свят”. Защото той не е нещо, което може да се осъзнае. Разбирате ли какво искам да кажа?
- Разбирам. Виждам в погледа Ви образа на света – едно крайно недостатъчно отражение, един намек за разговора, който смятате, че водите с някого. Аз лично, когато се отървах от наркотиците и дълбоко си поех въздух, имах чувството, че се раждам отново. Но сякаш това беше последното ми вдишване. А после се почувствах не по-голям от зародиш и всички неща нараснаха изведнъж и се сляха едни с други – остана ми само един капилярен отвор, който ме свързваше със света и който удължих с тази лула – и повдигна един странен инструмент, който напомняше прекомерно удължена тръба от едновремешен грамофон.

- Тъкмо този инструмент не Ви позволява да дишате.
- Отворът му увеличава дихателната ми повърхност.
- Но Ви затруднява пушенето.
- Този, който пуши не съм аз, а самото желание да дишам.
- В такъв случай Вие сте само един от краищата на желанието, за което споменахте.
- Не стигам до такава крайност. Ограничавам се да се държа на повърхността. Ужасно е да се живее в центъра на живота – в страха!

- Чете се по очите Ви един драматичен оптимизъм, някаква утаечна надежда. Със същата яснота като у човек, който може да чете само на глас. Вашият страх не е много различен от вярата на преобладаващото мнозинство – вярва докато говори. Има обаче една подробност – Вие трябва да сложите ред в мислите си.
- Нямам власт* над тях. И като анархист съм против всякакъв ред и власт.
- Стремите се да властвате, за да не можете да поставите в ред съставните части на Вашия идеал?
- Моят идеал е реален и има една единствена част – противовласт.

- Но това е фантастично**.
- Това е самият факт. Само недостижимото може да бъде една чиста подбуда!
- Не забравяйте, че за да познаете стойността и точната величина на своя идеал, трябва да работите и то много.
- Тялото ми е негодно за работа – все едно, че нямам тяло.
- Да нямаш тяло има своите предимства. Използвайте ума, душата си***.
- Има ли душа без тяло?
- Тук Вие поставяте един много уместен въпрос. От една страна, Вашият обеднял разум Ви позволява, без подкрепата на тялото, да формулирате този проблем. От друга, напомня един неоспорим факт – когато се подстригваме, губим информация.
- Какъв вид информация?

- Мнозина не си спомнят къде са оставили ножицата или нещо по-важно: защо са се подстригали? Следователно, отхвърлянето на Вашата теза, която теоретично току-що нахвърлих, я потвърждавам с тази минимална загуба на тялото – частичната плът на косата. А какво означава тази халка с две топчета на дясната Ви вежда?
- Раздялата на майката със сина.
- И какво символизира тази метална съвкупност по цялото Ви лице?
- Символизира, че не съществуват съвкупности, защото всичкото не се побира в тях. А също тъй предпазва ума от мислене.

- Колко дълбока мъдрост, изразена толкова повърхностно! – казах аз и направих с пръстите си две съединени халки, после ги разединих, направих един знак, който смятам, че искаше да каже, че се разграничавам от каквато и да било идея, свързана с всичко това, поколебах се за миг и към излишното прибавих безполезното: – А защо не престанете да пушите тези треви?
- Този въпрос предизвиква у мен хиляди въпроси. А да отговоря на хиляди въпроси е хиляда пъти по-трудно, дори и те да са еднакви. Това означава да умножавам и умножавам въпросите, които са ми задавали заради въпросите, които съм си поставял на самия мен. Докато се превърна в някакъв замаян, изтощен въпрос, на който е невъзможно да се отговори. Този въпрос ме приближава до края на света.
- Светът… Погледнете натам, по-наляво…

И на това място се сепнах.
Това е ден, развълнуван от слънцето, в който всяко решение би било погрешно – намирам се на брега на Зезере: минават лодкари, туристи, заблудили се хора. Отдалечават се, заобикалят, приближават се, продължават нагоре или надолу, без предпочитания, искат само да отбележат търсене на нещо, което им носи щастие или просто им доставя удоволствие – движението, което се появява на повърхността на една река, на един поглед или на някакъв предмет – винаги закотвен здраво в страшната тежест на всяко съществуване.

Тук сигурно съм единственият, който се възхищава от тези паунови опашки с бели цветчета с жълто в средата. Едно растение, което сякаш се е заклещило и горният воденичен камък не му позволява да пътува и да цъфти. Но не. Самото то се е захванало във воденичния камък и е определило посоката на своето желание чрез дълбочината и движението. И за да прикрие или да потвърди това неосмислено желание, във воденичния камък от време на време се образува един толкова слаб водовъртеж, че напомня някаква игра на нюанси, а не зашеметяващото поглъщане на случайностите. Един синкав призрак, който от разминаванията рисува покой, недостъпен за погледите.

* Навсякъде в текстовете на автора присъства преднамерена двусмисленост. Poder – власт; способност; мога, в състояние съм.
** Fantástico – чудесно, отлично, но и неистинско, въображаемо, фантастично.
*** Намек за проблема душа-тяло (mind-body problem, Leib-Seele Problem, problema mente-corpo). На португалски “mente” означава дух, ум, но не и душа.

Превод от португалски: Емилия Кръстева

Разкази на Димитър Ангелов в превод на френски език може да прочетете в блога Lusopholie.

“Опиянение” – “Embriaguez” -in: Partida Incessante, Editorial Nova Ática, Lisboa, 2001 (първа публикация на разказа в превод на български)

Dimíter Ánguelov

Рубрики: Frontpage · Tворчество

Етикети: , , ,

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini