Иво Аръков
Снимка: Kevin N. Murphy
по диханието ти почувствах промяната
косите танцуват с летния вятър но
пейзажът е пуст без твоето тяло
аромат на цвете и зелена поляна
- мандарина -
за миг премигнах – направих ти снимка
***
усмивките ми на броеница нанизани
дните се блъскат в мрежата
клони от думи убийци издигат стени
превръщам се в стая на луди
в стая без въздух без прах
всяка стъпка с времето си
но времето тъпче по всеки
***
в тетрадката ми все недовършени стихове
чувствам се като кошмар на някое дете
светът се развива сградите все по-високи
и усещам че нещо все пак не е както трябва
***
Първата публикация на текста на Иво Аръков е в Public Republic.
5 Kоментара за сега ↓
ЯRсен ВасилеВ // 24 яну, 2009 //
не съм фен на любовните стихотворения
но когато нещо е добро
то просто е добро
браво
и честита първа публикация на иво
Юлия Йорданова // 24 яну, 2009 //
Красиво лирично мъжко писане, нещо толкова рядко… Поздравления! (Пожелавам на автора да има повече довършени стихотворения в тетрадката си.)
Tommy // 26 яну, 2009 //
Тъй като имам честта да познавам автора и да съм се допрял и до други негови творби, мисля че това няма да е последната публикация, на която ще ставаме свидетели. Отлична работа, Иво!
Waterfall // 26 яну, 2009 //
Поздрави към Иво, допадна ми това, което прочетох!:)
Konstantin // 28 яну, 2009 //
Доста добре, Иве….Давай нататък!
Коментирай