Петя Хайнрих
Снимка: lepiaf.geo
Когато бях кукла
с коси от черни спирали
Баба носеше нейните прибрани
на огромен стегнат кок
тя беше тъкачка
в Начо Иванов
вълнено-текстилен комбинат
с портиер и портрети на ударнички
и Си счупи крака
при незнайни за мен обстоятелства
после дълго лежа
на миндера в кухнята
а аз си играех с лъжиците
наблюдавах обърнатото си лице в тяхното вдлъбнато
на вратата иззвъня
както често доктор Дурмишева
която имаше черна топчеста бенка
и преглеждаше Баба
здрава жена беше Баба
с ей такива земни глезени
и хитра като лисица
после пържеше мекици
и изгладнелите врабци от перваза
с цвърчене се къпеха в брашнените облаци
(мисля си
днес ангели
трябва да сплитат сложния кок).
Стихотворението е от стихосбирката “01”, Издателство “Арс-Благоевград”, 2008.
7 Kоментара за сега ↓
nezvan // 21 яну, 2009 //
Незнайно защо, но страшно ми хареса това произведение (стихотворение?). Поздравявам авторката – Петя Хайнрих, mislidumi!
yassenvassilev // 21 яну, 2009 //
аз знам защо
защото всички
малко или много
рано или късно
изпитват
носталгия
и малко или много
това им харесва
много
истински
текст
много
хубава
носталгия
mislidumi // 21 яну, 2009 //
Сърдечно благодаря за вниманието и за прочита!
nezvan, виждам, че съм разконспирирана.
Ако не е нескромно, моля, нека да си кажа какво на мен точно ми харесва в този текст. Или поне какво ми създава еуфорично удоволствие… Това е осъщесвената трансформацията от ударничка в ефирно същество, общуващо с ангели. В същото време, в другата посока тече обратният процес – куклата с коси от черни спирали се превръща в … ще ми се да кажа ударнича, 
но уви – авторката няма изградени трудови навици и се слави със завидна бавност. И двата процеса се срещат точно в този ред: “наблюдавах обърнатото си лице в тяхното вдлъбнато”. Там се обръщат съотношенията, пропорциите стават други – което е било по-малкото, става по-голямото. И всичко това, само защото вдлъбнатото на лъжицата има свойството да обръща отраженията с главата надолу. 
Нали?
ЯсенВасилев, приятелю, когато си изядеш ушите, ще си говорим за сюррелистични носталгии и техните проявления.
Поздрави!
Петя Хайнрих
nezvan // 22 яну, 2009 //
Как да се обърна към Вас? Хайде така, понеже и аз съм с никнейма си.
mislidumi, много сте ми симпатична! Никъде другаде не съм срещала автор да казва защо си харесва текста, да му се любува по този начин. И – незнайно как – това изобщо не ми изглежда нескромно. Хубаво е. Като продължение на текста…
Ще ми се и аз като yassenvassilev, който обаче няма начин да си изяде ушите с онази лъжица, да Ви отговоря стихотворно. Но няма да го направя. Само ще Ви преразкажа ненаписаното си стихотворение, също спомен от детски мисли:
Лъжицата е Майка, има голям корем, но не защото е дебела и яде повече от Вилицата и Ножа, а защото носи тайни и е бременна, с корем, който е станал лъскав, като огледало, зад което има някой друг… Ножът е Бащата, по-висок от всички, остър и грапав, като с невидима брада, която драска при докосване, той е горд и гледа настрани, но води всички, и в него има нещо огледално, като у Майката, но то не отразява така… Вилицата е Брат или Сестра, както се падне, никой не избира какво да му родят Майката и Бащата, но понякога няма нито брат, нито сестра, тогава Вилицата е гост, също като Майката или като Бащата, без значение… Децата? Те са малките лъжички, вилички, ножчета, сложени открая или отгоре, изтикани встрани, грижливо наместени в началото, после разбягали се неочаквано, заиграли се, ала понякога ги няма изобщо, тогава е толкова скучно, Майката и Бащата са толкова тъжни, Гостът е толкова досаден, масата е толкова празна, че на нея остава само вдлъбнатото тъмно на опразнената тайна.
Извинете… Желая Ви всичко най-добро и пак да публикувате нещо такова.
mislidumi // 22 яну, 2009 //
nezvan, няма да Ви назова, благодаря за вълшебната приказка. И за милите пожелания.
Да се играе с храната и проборите е най-хубавото забранено нещо на детството. Както и да се говори и пее по време на ядене. А също и да се става от масата, да се лази под нея, да се подръпва края на покривката и подобните. Това създава неприемливи навици за цял живот, които лично на мен са ми много симпатични.
razmisli // 23 яну, 2009 //
Еха, и аз искам повече мисли за думите на мислидуми
Интересно е!
Незван, отбивай се и друг път
nezvan // 24 яну, 2009 //
опс, при mislidumi идва razmisli, много мисловни станахме, какви са тия никнейми от вас, симпатични, то и моят един, ама пак по-безсмислен, доста елитарно от ваша страна, уж маргинално от моя, май не ни подхождат на поезиите и на чара, по-добре да развържем кока на главата, да разпуснем косите ниско, докъдето стигнат, да облечем телата в сянката на думите, така, размотаване на косите, размишляване, без край, мислене-думане, тихо-невидимо, я думаю, ти как мислиш
Коментирай