Ясен Василев
Снимка: NiJoKeR
КРЪСТ О път на пътя ти
О безумен царски шут
О сакат цирков палячо
О тъжен арлекин без трупа
О клоун в погребални карнавали
О измачкан жокер без колода
страхът е твой
страхът е твой
ах! ах! ах!
глупак! глупак! глупак!
ха! ха! ха!
изборът е в твоите крака
и само ти ще си виновен
за това което ще последва
и все пак едно е сигурно
трябва да се продължи
не на север не на изток
не на запад не на юг
надолу в пропастта
и с кръст на гoре и на гръб
всички пътища късно или рано те завъртат
страхът е твой
светът е твой
ах! ах! ах!
лудак! лудак! лудак!
ха! ха! ха!
жокерът е отстранен от колодата
мисли си че може света да завладее
и е напълно прав
светът е твой
светът е твой
***
Снимка: NiJoKeR
На същия този ден точно преди година ми се доплака. Можеше да напиша нещо много банално или нещо много сърцераздирателно, така че и на вас да ви се доплаче. Можеше, но нищо не написах.
Повече от половин година по-късно едната от курсовите ми работи през първия ми семестър Драматургия в НАТФИЗ беше написването на синопсис, базиран върху архетипа персона на К. Г. Юнг. Персона, маските, които си слагаме пред другите, ролите, които играем в обществото.
Веднага ми хрумна за Леджър. Реших да пиша за него. Четох за живота му, но трябваше да гоня обем, трябваха ми ситуации, случки от живота му, които нямах. Затова трябваше да започна да си фантазирам.
Трябваше да вляза в неговия свят, да си представя, че съм на негово място, да си въобразя, че съм той, да започна да мисля неговите мисли, да усещам чувствата му, да предсказвам реакциите му, да знам всичко за него, да бъда него.
Вчера в едно американско списание публикуваха статия, в която хора, които са познавали лично Леджър, работили са с него, били са му близки или приятели, разказват спомените си за него, разказват конкретни случки с него, разказват неща, които им е споделял. И се оказа, че всичко, което съм „измислил”, всъщност е било, случвало се е, Хийт е правел нещата, които съм му приписал, реагирал е така, както съм му диктувал в текста си, дори е мисел мислите, които си въобразявах, че е мислел.
И някак разбрах, че го познавам. Някак.
Разбира се, случвали са се и други неща, които не съм описал, и които възнамерявам да опиша. В бъдеще.
А когато вече бях започнал да пиша текстовете за Dirtify, усещах, че в тях ще има промяна, че ще се оттласнат от мрачните окраски на първите ми публикации от „Делюзии”, че ще избягат от претенциозността, от религиозността, от проповедността, от гео-милевското звучене на „Часовниците”.
Исках да напиша неща
по-лични
по-истински
по-прости
по-малко изкуство
повече живот
по-малко поезия
повече поезия
дали се е получило
вие ще кажете
6 Kоментара за сега ↓
Хийт Леджър « ЯRсен ВасилеВ // 22 яну, 2009 //
[...] Текстът е публикуван в електронното издание Public Republic Filed under: Ясен Василев, поезия | Tags: batman, батман, годишнина, жокера, поезия, посеветено, heath ledger, joker, стихове, хийт леджър, черният рицар, the dark knight [...]
Alberta // 22 яну, 2009 //
Хареса ми
ve // 22 яну, 2009 //
Мисля си, че писането на Ясен Василев дава добра представа как ще изглежда поезията през 22 век.
Belll // 22 яну, 2009 //
За жалост това са единствените редове за този прекрасен млад човек, в деня на година след смъртта му… Някъде не прочетох някой да се е сетил за него днес. Плаках дни наред за него… Поклон пред паметта му. Благодаря на Автора!
ЯRсен ВасилеВ // 22 яну, 2009 //
Благодаря за коментарите:)
А ето и нещо хубаво за Леджър:
http://www.ew.com/ew/article/0,,20252991,00.html
mislidumi // 23 яну, 2009 //
Ясен, маймуно на думите!
Ако кажа нещо тук, ще ни обвинят, че се четкаме взаимно, понеже се познаваме. Което няма да е грешно предположение. Затова няма да казвам нищо по стиха, нито ще кажа нещо, което има смисъл да се чете. А това, че някой е имал нужда от словесен зеленчук и прочита докрай коментар, който аз изобщо не извеждам до никакъв бряг, до никакво най-високо стъпало в кулата, до никакъв последен дъжд и подобните му там атрибути на природата, е гротескно и не е ли поезията понякога същото -коментар?
Поздрави
Коментирай