Public Republic Art Studio

За разкоша на един въпрос или думи за “Защо обичаме жените”

23 януари, 2009 от · 3 Коментара

Велина Ватева


Снимка: porcelaingirl

Ние сме не обекти, а процеси. В крайна сметка аз съм моето търсене на себе си. Не се търся, за да се намеря: фактът, че се търся, е знак, че вече съм се открил.
Мирча Картареску

Обичам магичната парадоксалност, която все по-често простира благосклонните си длани, така че когато попадна в книжарница, в която книгите са толкова много, че зарядът им ме поема още при мисълта, че ще вляза там, да се окажа (и в това няма нищо случайно) пред книга, за съществуването на чийто автор не съм подозирала.

Но съм знаела, така, както предусещам среща с любим човек, че ще се влюбя в думите му. Колкото повече са книгите, толкова по-изкушени се оказваме да се срещнем.

Mircea Cartarescu
Снимка: Cosmin Bumbutz

Nostalgia Така пред очите ми, като дългоочаквала ме носталгична белота, изплува първата в живота ми книга на Мирча Картареску*.

Вероятно в нейните пластове, в желанието ми да останат неразгадани всичките й подводни камъни, чиято гладина обикнах и не забравям, лека-полека се раждаше не само блажената обич към всяка негова история, но набъбваше усетът ми да предвиждам кога онези благосклонни длани ще се протегнат, за да ни съберат – мен и думите му.

Zasto obichame jenite“Защо обичаме жените”** изстрелва въпроса си. Досущ като парфюма, който пръска черепа на мъжа. Точността на въпроса-куршум е неговата най-голяма измама. Не се старайте да проследявате траекторията му. Така ще пропуснете момента на изстрел, а той отваря непреброждани пространства. Подарява “ароматно небе”.

Подарява още смях и плач и преди всичко – тяхната неразграничимост, подарява отчаяние, възторг, болка, утешение, зной, слънце, пътешестване, надълбоко и още по-надълбоко, към светлината, която тихо и напоително напомня за себе си.

Тя съществува в нас. От дните, когато сме пеели безумни песни в училище, на които сме се кискали до безпаметност, дните на първите любовни трепети и невъзможност, желанието да помъдреем и осъзнаването, че постигането на мъдростта си е чиста проба похабяване на скъпоценна енергия, примиряването с този факт, радостта от него, от дните, когато вече не ни е било грижа къде свърша действителността и започва фантазията. Понеже сме усетили, че те се сливат. Упойващо…

Всеки разказ в книгата плете цялост, но, сякаш от разсеяност, на всеки ред изпуска задължително по една бримка. Странно плетиво, ще си кажете. И ще бъдете куршумено прави. Най-странното и приказно плетиво. Плетеш и изпускаш, създаваш примамливи лапсуси. Изгубваш от поглед “куките”, за да има винаги още какво да се наплита.

Казах, че точността на въпроса-куршум е неговата най-голяма измама. Но има по-голяма от нея. Точността на отговора. “Защо обичаме жените” ще ви води по улиците на Букурещ, Краков, Брашов, Торино, Анагмейкъринг, в замъци, в които единственият начин да се стоплите нощем, е да гушнете водната грейка във форма на овчицата, ще ви привика да повървите по тайнствени пътеки – независимо дали усойни или слънчеви, винаги са обвити в мистика, пък била тя дори само във вашата глава, а и тогава е най-хубаво и Картареску ще се радва.

Но той няма да ви даде отговора. Ще приплъзва отговорите, тяхната безбройност – следващото опиянение.

И винаги ще се оттласква от конкретика на място и време. Ще се придържа към тях, но само както плода към дървото, когато се налива със сок. А после ръката посяга към него. Когато го откъснете, той вече е ваш. Можете да му се насладите. По свой вкус.

Изживявайте тези места и времена, както вие бихте желали – тези думи, прошепнати от автора, сякаш шупват в мен. Какво по-приказно от това да се оставиш в шепите на илюзията, че това е твоята история. Все пак фантастичното умее да се преобръща и да приема осанката на случващото се с нас.

Ето защо не бива да се доверявате на заглавието. По-добре му се предоверете – забравете за него, оставете го да проблясва като фар на края на света. С което идва да ви засвидетелства своето страстно желание да ви подвежда.

И не понеже е решило да ви пързаля накъдето му скимне, а за да ви повежда по неизвървявани пътеки. Изтъкавате ги в себе си, докато четете, гледате, вкусвате, приласкавате смисъла. Ако се окаже, че имате близки по своя ентусиазъм втурвания към сладостите за душата, ще имате също така щастието смисълът да населява не само момента, в който го поглъщате.

Ще остане. “Не ще се превърне на спомен”. Ще диша във вас.


Снимка: porcelaingirl

____________________________

* “Носталгия”, издателство “Фабер”, Велико Търново, 2007 г., превод Ванина Божикова, Иван Станков
** “Защо обичаме жените”, издателство “Фабер”, Велико Търново, 2006 г., превод Ванина Божикова, Иван Станков

Рубрики: Frontpage · За творчеството

Етикети: , , , ,

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

3 Kоментара за сега ↓

  • angella // 23 яну, 2009 //

    Мирча Картареску – гигантско въобржение, фикция, съновидения, ирония, романтика, поезия….
    Препоръчвам в много по-голяма степен “Ослепително.Тялото”,, “Ослепително. Лявото крило”. Предстои да излезе последната част от трилогията “Ослепително. Дясното крило”, но писателят все още работи над нея. Преводач отново е Иван Станков – изключително добър , наистина.
    Едно допълнение: Картареску е от най-интересните представители на постмодерната поезия в Румъния…

  • otchelnik // 23 яну, 2009 //

    Натали, поздравявам те за тази публикация! Мирча Картареску наистина е необикновено литературно явление. Той и като човек е безкрайно интересен – имах щастието да се запозная с него в Бургас на представянето на “Защо обичаме жените”. Господ му е дал талант, обаяние, харизма, които той използва по предназначение. Като човек, който знае, че е натоварен с Мисия…

  • Eли // 22 май, 2009 //

    Привет!
    Поздравления за материала!
    Картареску е страхотен автор – с две ръце за!!
    В момента съм 1 курс Румънска филология и имахме за задача да напишем рецензия на избран румънски съвременен автор.
    Половината ми колеги взеха тази книжка, защото беше най-малката възможна. Стигнаха до 20-30 страница и се отказаха.
    На мен ми стана странно и се запитах възможно ли е някоя книга да е до толкова НЕчетима, че да я оставиш. Аз съм го правила, но в много краен случай.
    И затова избрах нея.
    Прочетох я 3 пъти и не мога да се спра.
    Уникална е! Отдавна не бях чела такова нещо. Просто се стъписах. А края… края е още по-уникален. Само бележките са ми излишни, но.. :)
    Поздравления отново!

Коментирай