Public Republic Art Studio

Часът на клошаря

25 януари, 2009 от · 1 Коментар

Пиеса от Екатерина Виткова


Photo: srqpix

Действащи лица:

Продавач на сладолед
Първа служителка
Втора служителка
Клошар
Гражданин

ПЪРВО ДЕЙСТВИЕ

Първа сцена

На преден план се вижда тротоар, пейка и машина за сладолед, до която стои прав мъж, продавачът на сладолед. Машината е близо до входа на административна сграда, който отваря гледка към гише, зад което стои служителка. Тя е почти скрита от грамади хартия, които непрекъснато подрежда, брои и разпределя, като от време на време отбелязва нещо върху тях с химикалка. Мъжът се разхожда напред-назад по тротоара. От време на време продава кофички сладолед и подвиква рекламни призиви. По едно време гласът му става нервен и той започва да тъпче на едно място, като припряно пристъпва от крак на крак. Накрая идва до гишето и се обръща към служителката:

Продавачът: Извинете.

Първа служителка: Да?

Продавачът: Много се извинявам за безпокойството, малко ми е неудобно, но…

Първа служителка: Слушам ви, кажете.

Продавачът: Мога ли да ползвам тоалетната?

Жената го поглежда учудено, усмихва се и започва да рови в купищата хартии.

Първа служителка: Ама разбира се, що за въпрос, един момент само…

Продавачът: Много благодаря.

Първа служителка: Моля ви се, няма защо.

Продавачът опитва да влезе в сградата, но вратата е заключена. Той изчаква търпеливо да му отворят, но служителката продължава да се рови в хартиите и не поглежда към него. След известно време жената надава победоносен вик и измъква лист хартия, който му подава със задоволство.

Първа служителка: Заповядайте.

Продавачът: Какво е това?

Първа служителка: Заявление, че искате да посетите тоалетната. Попълнете го.

Продавачът: Моля?

Първа служителка: Нещо ви притеснява ли, какво?

Продавачът: Не, не че ме притеснява, т.е. да, притеснява ме, но, в случай, че няма друг начин, разбира се, защо не…

Първа служителка: Може би не знаете, но това е една от най-големите придобивки за гражданите напоследък. Аз работя тук от години и трябва да ви призная, че съм се нагледала на какво ли не. Първо, шефовете си държаха ключовете от тоалетните при секретарките. Т. е. Имаше по една тоалетна за шефове и една за всички останали. Естествено общата тоалетна или не беше свободна, или не беше чиста, или нямаше тоалетна хартия, но другата стоеше винаги заключена. Това обаче не беше всичко. Ние все пак имахме някакъв шанс (сприятеляваш се със секретарката или нещо такова, знаете как е), но хората като вас – никакъв. Външните посетители нямаха право да ползват сервизните помещения! /чака да види ефекта от думите си/…Сега нещата изобщо не могат да се сравняват. Не само че няма отделни тоалетни за шефове, ами и външни хора могат да ги посещават.

Продавачът: Срещу заявление.

Първа служителка: Ами да. Вие да не искате съвсем без нищо?

Продавачът: Не, не моля ви се, в никакъв случай. Само че нямам химикалка. Може ли?

Първа служителка: Ама разбира се, че може. Даваме ги под наем. Това също е нова услуга. Доскоро нямаше нищо такова. Нямаш химикалка – няма заявление.

Продавачът: Срещу заплащане ли?

Първа служителка: Естествено, че срещу заплащане. Да не искате да ви я дават и даром! Да сте си носили своя.

Продавачът: Не, не, аз само питам.

Първа служителка: Ами вместо да питате, вземете да прочете какво пише на стената. /Посочва му./

ПОЛЗВАНЕТО НА ПИШЕЩО СРЕДСТВО Е СРЕЩУ ЗАПЛАЩАНЕ.

Продавачът /опитвайки се да пише/: А за непишещо?

Първа служителка/с ужас/: Спряла ли е?

Продавачът: Така ми се струва…

Първа служителка: Е-е-е-е, не. Така не може да се работи. Чисто нова химикалка. И сега какво – ще ми стопират работата за целия ден. Някой си е спестил средства да купи по-качествени химикалки и сега аз заради него трябва да се боря с недоволните граждани, да пиша доклади и да чакам одобрение за покупка на нови пишещи средства. Не, не. Ще подам оплакване. Не може така.

Продавачът /продължавайки да прави опити с химикалката/: А! Прописа! Прописа!

Първа служителка: Слава Богу! Пишете бързо, докато не е спряла пак.

Мъжът пише бързо, по някое време вади от портфейла си документи, преписва данни от тях, прибира ги. От време на време поглежда към образците на стената, за да се консултира с тях. Накрая доволен от себе си се подписва и връчва заявлението на служителката.

Продавачът: Готово! Заповядайте.

Първа служителка: Благодаря.

Започва да пише върху заявлението входящ номер, слага му печат и го слага най-отдолу върху един огромен куп с други заявления.

Мъжът я гледа с очакване…Вместо да му обърне внимание обаче, жената затваря гишето и слага надпис “Обедна почивка”. Продавачът започва да чука силно по прозорчето.

Първа служителка: Какво има? Не виждате ли, че затварям за обедна почивка!

Продавачът: Ама нали подадох заявление! Не може ли вече да вляза?

Първа служителка: Но господине, ние все пак сме хора, а не роботи. Нали не си представяте, че отговаряме на всеки веднага след като си е подал заявлението. Ето, вижте, на стената сме закачили и вътрешния правилник. Отговорът се получава до три работни дни от подаването на заявлението.

Продавачът: Но тогава какъв е смисълът…

Първа служителка: А-а-а на такива философски въпроси нямаме задължение да отговаряме.

Затваря гишето.

Край на първа сцена.

Втора сцена

Служителката е излязла пред сградата и отива към продавача на сладолед.

Първа служителка: Един сладолед във вафлена кофичка.

Продавачът: Какъв? Имаме сметанов, ягодов и шоколадов със стафиди. Препоръчвам ви шоколадовия със стафиди.

Първа служителка: Откъде знаете, че точно него харесвам най-много?

Продавачът: Не знаех. Просто и аз го харесвам най-много. Ето, дори ще направя един и за мен.

Подава й сладоледа. Тя сяда на пейката. Той прави един и за себе си и сяда до нея. Известно време седят мълчаливо един до друг на пейката.

Първа служителка: Не си мислете, че не разбирам…

Продавачът: Какво?

Първа служителка: Много добре знаете какво.

Продавачът: Със сигурност разбирате от сладолед.

Първа служителка: …Че е ужасно глупаво.

Продавачът: Да разбираш от сладолед?

Първа служителка: Да се държиш така с хората.

Продавачът: Вие бяхте доста любезна. Можеше и да е по-лошо…

Първа служителка: Кое например?

Продавачът: Ами да ме изгоните и да ми кажете, че нямам никаква надежда да ползвам сервизните помещения на повереното ви ведомство.

Първа служителка: Оценявам чувството ви за хумор, но наистина е ужасно. Ужасно е да караш хората да правят хиляди безсмислени неща само и само да не им дадеш това, което искат, дори когато то не е кой знае какво. Толкова е глупаво наистина. /Хваща се за главата и започва да се смее./ Понякога просто не мога да повярвам, че го правя. Единственото спасение е да не се замислям.

Продавачът: Не е лошо човек да се замисля понякога.

Първа служителка: Напротив. Много е лошо. Можеш да полудееш, да загубиш чувство за баланс, да загубиш смисъла, направо можеш да се самоубиеш!

Продавачът: Е, чак пък толкова. Макар че да ви кажа честно, и на мен ми мина през ума нещо такова, докато попълвах заявлението.

Първа служителка: Извинявайте за идиотския въпрос, но всъщност вие къде, такова…Не ми е удобно да ви питам.

Продавачът: Къде отидох до тоалетната ли? Няма нищо неудобно. Това са нормални неща. Отидох в градинката отсреща. Там има обществена тоалетна. Малко е неудобно, защото трябва да изключа машината, да я заключа, да взема със себе си и всичките пари, които съм изкарал /те не са чак толкова много/, да сложа табелка “Връщам се след 10 минути”, да си сваля престилката и т.н.

Първа служителка: Много съжалявам наистина. Такъв кретенизъм. Най-ужасното е, че нищо не мога да направя.

Продавачът: Защо изобщо правите това, щом като го смятате за безсмислено и глупаво?

Първа служителка: Всички правим разни безсмислени неща и само ги обличаме в някаква измислена “смислена” форма. Посочете ми някой, който не го прави! И вие го правите. Иначе защо ще се съгласите на тази работа да седите прав по десет часа на ден и да съжалявате, че не сте някакъв робот, който няма отделителна система.

Продавачът: Налага ми се така да си изкарвам хляба.

Първа служителка: Да си изкарвате хляба, за да водите тоя безсмислен живот и някаква идиотка зад гишето да ви иска да попълните заявление, за да отидете до тоалетната?

Продавачът: Ако не се самобичувахте така жестоко, щях да се обидя. Но всъщност аз съм толкова изненадан от това, което чувам, че даже не мога да ви се разсърдя!

Първа служителка: Чудя се защо всички с такова усърдие правят толкова много глупави неща?

Продавачът: Всеки се съобразява с някакви рамки, някакви правила. Светът се състои от правила.

Първа служителка: Кой ги е измислил?

Продавачът: Всички ние.

Първа служителка: Не, аз не съм ги измислила.

Продавачът: Да, но без вас те нямаше да могат да съществуват. Те съществуват, защото вие ги изпълнявате. Защото аз ги изпълнявам. Защото ние се съгласяваме с тях.

Първа служителка: А защо се съгласяваме?

Продавачът: Защото се страхуваме.

Първа служителка: От какво?

Продавачът: Че без тях всичко ще се разпадне.

Първа служителка: И какво ще стане като се разпадне?

Продавачът: Не знаем. И затова ни е страх.

Първа служителка: Да, страх ни е от хаоса. Има ли нещо по-страшно от него – от непредвидимостта, несигурността, неяснотата?

Продавачът: Да има – правилата.

Служителката го поглежда, после поглежда часовника си. Обедната й почивка е свършила и тя се отправя обратно към гишето.

Първа служителка: Благодаря за компанията. Трябва да тръгвам. Ще ви уведомя веднага, щом имате отговор.

Продавачът: Ще чакам с нетърпение.

Първа служителка: Извинявайте, че не мога да ви помогна.

Продавачът: Няма защо да се извинявате. Такива са правилата. А ние очевидно предпочитаме да има правила.

Първа служителка: Очевидно.

Тръгва си и се прибира в сградата.

Край на втора сцена.

Трета сцена

На другата сутрин. Сцената е същата като в началото на първо действие. Продавачът на сладолед стои до машината и подвиква на минувачите да си купят сладолед. Гишето отново е отрупано с листове хартия, а зад него се вижда втора служителка. Тя изобщо не се занимава с хартията, а си пили ноктите. До себе си е наредила ножички, пилички, лак и други козметични принадлежности.По улицата край гишето минава Клошарят. Втората служителка му маха приятелски за поздрав. Той й отговаря по същия начин.

Продавачът: Извинете…

Втора служителката: Да, с какво мога да ти бъда полезна?

Продавачът: Бих искал да подам едно заявление.

Втора служителка: За какво искаш да подадеш заявление?

Продавачът: Искам да си налея малко вода за машината, че е загряла.

Втора служителка: Имаш ли съд?

Продавачът: Да, имам, няма да ползвам ваш. Може ли един формуляр.

Втора служителка: Ами влизай тогава. Ако черпиш един сладолед, ще наглеждам машината.

Натиска бутона и се чува звук, който отключва автоматичната врата. Продавачът обаче стои на място и не мърда.

Втора служителка: Какво чакаш, да се стопи сладоледът ли?

Продавачът: Не съм попълнил заявление.

Втора служителка: Я не се занасяй! Да не искаш пари та да попълваш заявление!. Влизай, че ще си разваля лака, докато те чакам.

Продавачът продължава да се чуди.

Втора служителка: Влизаш или не?!

Продавачът влиза, бави се известно време, след малко излиза с бутилка вода, отива до машината и я изсипва в нея. После прави един сладолед и го подава на служителката.

Втора служителка: Мерси-и-и.

Продавачът: Няма защо. Много ви благодаря за услугата.

Втора служителка: Моля ти се, говори ми на ти, че иначе се чувствам на сто години!

Продавачът: Добре, щом предпочиташ.

Втора служителка: Естествено, че предпочитам. Такъв симпатяга като теб и да ми говори на вие.Ужас!

Продавачът: Всъщност аз съм малко объркан. Мислех, че правилата изискват да подам заявление.

Втора служителка: Правилата, правилата… Аз ако спазвах правилата трябваше да се гръмна досега. Може би трябва да подаваш заявление и за да дишаш, не мислиш ли?

Продавачът: Не, не мисля, просто спазвам правилата.

Втора служителка: Това е доста тъпо, като се има предвид, че ако ги беше спазил, нямаше да си свършиш работата.

Продавачът: По принцип си права, но ако никой не спазва правилата, ще настъпи хаос. Не те ли е страх от хаоса?

Втора служителка: Глупости. Никакъв хаос няма да настъпи, защото аз също си имам правила. И едно от тях е, когато правилата са тъпи, да не ги спазвам.

Продавачът: Това не води ли до лоши последствия за теб самата?

Втора служителка: Естествено, че не. Ако беше така, нямаше да го правя.
Да не съм ненормална!

Продавачът: Ами ако шефът ти разбере, че не спазваш правилата?

Втора служителка: Нищо няма да се случи. Той ме харесва. Пада си по мен, ако разбираш какво искам да ти кажа.

Продавачът:Разбирам, но може някой друг да ти подлее вода.

Втора служителка: Няма. Хората ме харесват.

Продавачът: Толкова ли си сигурна?

Служителката: Вярвам в това. Чувствам го с всяка пора на кожата си, винаги и постоянно.

Продавачът: Сигурно е приятно чувство…

Втора служителка: Да, истински благодат! Но има една малка тайна.

Продавачът: И каква е тя?

Втора служителка: Ще ти кажа, защото си ми симпатичен. Тя е, че аз също харесвам хората.

Продавачът: Всички ли?

Втора служителка: Повечето…

Продавачът: А тези, които все пак не са ти симпатични?

Втора служителка: Тогава си представям, че те – това съм аз. Че са ми се случили стотици неприятни неща, които са ме направили по-малко симпатична, че това ме прави нещастна не по моя воля. Така постепенно започвам да изпитвам съчувствие и те ми стават по-малко несимпатични.

Продавачът: Всъщност, тук има и друга служителка. Познаваш ли я?

Втора служителка: Естествено, че я познавам. Нали работим на смени.

Продавачът: Какво мислиш за нея?

Втора служителка: Прекрасно момиче.

Продавачът: Но тя спазва правилата. Говорили ли сте за това?

Втора служителка: Не, ние не говорим по служба. При нас всичко е написано. Няма защо да си говорим по служба. Тук се говори само със заявления. Нали знаеш? /намигва му/

Продавачът: Но тя все пак спазва правилата. Защо го прави, ако наистина е безсмислено?

Втора служителка: Нейна си работа. Тя си знае. Най-вероятно, защото си няма собствени правила. Когато нямаш собствени правила, спазваш чуждите.

Продавачът: Винаги ли знаеш какво да правиш?

Втора служителка: Естествено, че не.

Продавачът: Какво правиш, когато не знаеш?

Втора служителка: Пускам заявление.

Продавачът: Къде?

Втора служителка: На едно гише…

Продавачът: Къде, тук ли?

Втора служителка: Не, не тук.

Продавачът: И какво е това “едно гише”?

Втора служителка: Това е мястото, където могат да решат всичките ти проблеми и да те упътят.

Продавачът: Къде е това място?

Втора служителка: Различно. Всеки го намира сам. Ако аз ти кажа къде да го търсиш, сигурно няма да го намериш там. Няма кой да ти помогне за това.

Продавачът: Ти как го намери?

Втора служителка: То ме намери.

Продавачът: Блазе ти…

Втора служителка: Има защо. Но и ти можеш да го намериш.

Продавачът: Ще видим.

Втора служителка: С “ще видим” няма да стане.

Продавачът: А как?

Втора служителка: С “Ще го намеря!”

Продавачът: Добре де. Ще го намеря.

Втора служителка: И така няма да стане.

Продавачът: Какво още?

Втора служителка: Не е достатъчно да го казваш. Трябва и да го мислиш.

Продавачът: Хм, трудна работа…

Втора служителка: Не чак толкова.

Край на трета сцена.

Четвърта сцена

На другия ден. Първата служителка е излязла за обедната си почивка и седи на пейката пред сградата. Сладоледаджията го няма. На машината виси табелка “Връщам се след 10 минути”. Служителката дъвче сандвич и отпива от тенекиена кутия с безалкохолна напитка. До нея на пейката лежи някаква папка. След известно време продавачът се появява. Маха табелката. Отключва машината. Отнякъде вади сгънатата си престилка, слага я, от един джоб вади пачка банкноти и ги слага в малко чекмедже до себе си.

Продавачът: Един сладолед?

Първа служителка: С удоволствие. Този път ще опитам ягодовия.

Продавачът /докато го приготвя/: Както винаги добър избор.

Първа служителка: Следващият път няма да имам много голям избор. Остава ми само още един вид…Сметанов.

Продавачът: Нищо подобно. След това можете да ги комбинирате – топка ягодов с топка шоколадов например.

Първа служителка: Или топка шоколадов с топка сметанов.

Продавачът: Точно така.

Първа служителка: Само че пак ще се изчерпят бързо. Ако не греша – общо шест вида.

Продавачът: Ами не е малко. През цялата работна седмица можете да ядете различен сладолед. Още повече, че така ще откриете този, който най-много ви харесва. А след като го откриете, повече не ви е нужен избор, нали така?

Първа служителка: Откъде знаете, че тези шест възможности ще ме доведат до най-желаното?

Продавачът: Е, поне предполагам. Пък и ако трябва да бъдем откровени, шест възможности никак не са за пренебрегване. Да не би във всичко останало да сте имали или имате повече от шест възможности?

Първа служителка: Не знам, не съм сигурна…Така поставен въпросът…

Продавачът: Да не би да имате шест възможности за работа?

Първа служителка: Не бих казала.

Продавачът: Шест възможности за съпруг?

Първа служителка: Още по-малко.

Продавачът: Шест възможности за дом?

Първа служителка: В никакъв случай.

Продавачът: Ето, виждате ли! Значи и шест възможности за сладолед никак не са малко.

Първа служителка: Това ми прилича на софистика. Понеже така или иначе видовете сладолед са страшно много и вие на практика предлагате доста ограничен асортимент.

Продавачът: Също като в живота. Видовете живот са страшно много, но така или иначе ние консумираме само един.

Първа служителка: Предавам се!

Продавачът: Тогава печеля един сладолед. /прави си един сладолед и сяда до нея/

Първа служителка: Този сладолед много бързо се разтапя.

Продавачът: Машината е прегряла. Трябва да й сипя малко вода.

Първа служителка: И откъде ще я вземете?

Продавачът: Ако ме пуснете само за две минути, ще си я сипя от вашата сграда.

Първа служителка: Знаете, че не е възможно. Освен ако не искате пак да пишете заявление.

Продавачът: Напротив, възможно е. Вчера колежката ви ме пусна без да ми иска никакво заявление.

Първа служителка: Къде?

Продавачът: Как къде – вътре! Да си налея вода.

Първа служителка: Изобщо не ви вярвам.

Продавачът: От това фактът не става по-малко верен. Просто влязох, налях си вода и излязох. И това не направи на никой никакво впечатление.

Първа служителка: Доста елементарен начин да ме накарате да не спазвам правилата.

Продавачът: Нищо подобно. Вече се уверихте, че аз предпочитам да спазвам правилата. Даже исках да попълня проклетото заявление, но тя не ми разреши. Просто натисна бутона и ми отвори вратата. Ако не ми вярвате, най-простото е да я попитате.

Първа служителка: Ние не си говорим по служба.

Продавачът: А, да. При вас всичко е само писмено.

Първа служителка: Точно така.

Продавачът: Нищо, вие все пак можете да я попитате. Нали няма да ви изтръгнат езика за това?

Първа служителка: Изобщо не мисля, че ще ми изтръгнат езика. Просто, знаете, че аз спазвам правилата, а при нас те са такива, каквито са.

Продавачът /ядосано/: Е, добре. Но аз все пак влязох, дори и вие никога да не разберете дали това е станало или не. Жалко, че все пак няма как да ви го докажа. За да разберете, че светът не свършва, ако някой случайно не спази някое глупаво правило. Изглежда, че единственият начин да свършиш нещо полезно е да нарушиш правилата.

Първа служителка /шеговито/: Нали и двамата бяхме против хаоса?

Продавачът: Да, само че глупавите правила също създават хаос. /Изведнъж се плясва по челото/. Сетих се как ще ви докажа! Ще ви опиша мястото, от което си налях вода: светлосини фаянсови плочки, малко по-тъмносин теракот на пода, бяла фаянсова мивка. Кранът на топлата вода не работи /добре че не ми трябваше топла вода/. Прозорчето е счупено. Течният сапун е на привършване! /гледа я победоносно/

Първа служителка: Сигурно говорите за мъжката тоалетна.

Продавачът: Точно така. Видяхте ли!

Първа служителка: Никога не съм била там. Съжалявам, но това нищо не доказва.

Продавачът /отчаяно/: Мога да ви опиша коридора!

Първа служителка: Той се вижда и от гишето. И това нищо не доказва.

Продавачът: И все пак бях вътре.

Първа служителка: Добре де. И да сте били, макар че не ви вярвам, това не ме интересува. Било в нарушение на правилата. И не ми влиза в работата. Аз няма да ги нарушавам. /Тихо на себе си/ Защото няма да ми се размине…

Продавачът /все пак я чува/: И какво ще ви направят?

Първа служителка: Много просто – ще си загубя работата. Нищо особено, нали?

Продавачът: А тя как не си я загуби?

Първа служителка: Ами ей така. Тя няма да я загуби, но аз ще я загубя. Защото нея я харесват, а мен – не.

Продавачът: Защо? Вие сте прекрасно момиче!

Първа служителка /усмихва му се/: Благодаря. Жалко, че не сте ми работодател…

Продавачът: Нека ви попитам нещо. А вие харесвате ли хората?

Първа служителка: Естествено, че не. Чувствата ни са взаимни.

Продавачът: Всички ли?

Първа служителка: Повечето.

Продавачът: Но това е много мъчително! Вие не ги харесвате, те не ви харесват…Не искате ли да промените това, не се ли опитвате?

Първа служителка: Не, примирила съм се. След известно време всеки се примирява. Има неща, които просто не се променят. Те са такива, каквито са. Вие да не би да не сте се примирили?

Продавачът: Не, не съм. Ето, виждате, че чакам отговор на безумното си заявление. Ако се бях примирил, нямаше да го подам.

Първа служителка: А, добре, че се сетих. Имате отговор. /Подава му папката/. Не съм го чела.

Продавачът: Толкова бързо! Нали беше за три работни дни?

Първа служителка: Уредих ви “с връзки”. Преместих го по-напред…

Продавачът: О-хо! Нарушение на правилата!

Първа служителка /смее се/: Безобидно. Но така се почва.

Продавачът изважда отговора и започва да чете. Докато чете са хваща за главата и сяда на пейката, невярващ на очите си.

Първа служителка: Какво има? Каква глупост са ви написали?

Продавачът: За да ползвам тоалетната редовно, трябва да съм служител. Предлагат ми … да започна работа.

Първа служителка /след като мълчи известно време/: Е, поне няма да се разкарвате до градинката.

Тя става и се запътва към гишето. По улицата минава Клошарят. Когато я вижда, той вдига шапка за поздрав. Тя му кима сдържано.

Край на първо действие.

Рубрики: Frontpage · Tворчество

Етикети: , ,

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

1 Kоментар за сега ↓

  • качествен фаянс // 28 апр, 2014 //

    Пишете много добре, по начин, по който спокойно може да се изиграе едно малко филмче, тъй като на всеки ще му е ясно които роли са не говорите и как точно трябва да реагира.Не всеки може така да пишете и да има подобно около за детайлите.Това, че е отишъл до тоалетната след като са му разрешили, но тя е била заключена е малко …неприятно,особено ако му е трябвала спешно.Надявам се да ни пишете пак с огромно желание стигнах до края , за да видя развръзката.Ще чакаме и второ действие и трето….

Коментирай