Public Republic

Актуални филмови заглавия на големия екран

„ Вики Кристина Барселона”- Уди Алън в ритъма на фламенкото

Филмите на барда на смешното в невротичното преследване на любовта Уди Алън, винаги започват с някой класически оперен фрагмент или са устремени от стила на лекия джайф, фокстрот и някоя забавна джазова мелодия. В последния му филм - финал на европейския му маратон в заснимането (Уди работeше само в Европа): „Мачпойнт”, „Сензация”, „Сънят на Касандра”, а именно „ Вики Кристина Барселона” Уди изневерява на историите си за Ню Йорк, както и на ритъма на музиката. Действието се движи в слънчевата Барселона, а композициите от саундтрака към филма съвсем логично струпват върху петолинието латино страсти.

Фабулата на филма тръгва от дуета между две приятелки-американки-туристки, търсещи приключение под парещите лъчи на каталунското небе. После дуетът минава през любовната тройка с див и талантлив художник, за да ескалира в любовна авантюра с четвърти човек-неговата темперамента съпруга. Накратко това е филм за търсенето и невъзможните срещи, филм за реалностите от живота.

На дълго: Вики (Ребека Хол) и Кристина (Скарлет Йохансон) пристигат да прекарат ваканцията си в Барселона, натъкват се на Хуан Антонио (Хавиер Бардем), който бързо ги омайва с предложение за съвместен уикенд напоително гарниран с храна, вино и секс. Някъде по средата на уикенда се включва истеричната му съпруга Мария Елена (Пенелопе Круз), плюс неочакваното появяване на годеника на Вики. Изводът от ситуацията се крие в обяснението, че единственото сигурно нещо на любовните връзки е промяната.

Освен като сценарист и режисьор Уди Алън винаги предлага перфектния подбор от композиции към своите филми. В саундтрака 12-те заглавия са нещо като коментар на Уди за приливите и отливите в любовта. Верен на пристрастието си към класиката, тук той е включил популярната композиция на Пако Де Лусиа „ Entre Dos Aquas”.

Но не е пропуснал да наложи и любимия си джазов щрих чрез „ Your shining eyes” и “Big brother”. В композиции като „Гранада” и „Астуриас” на преден план се утвърждават типичната ни представа за Испания като съвкупност от огнени нрави, тепмерамент и луда кръв.

Уди Алън обича да иронизира страстите на своите герои, подобна ирония се открива в копозицията „Барселона”, която озвучава трейлъра на филма. Не са забравени и почитателите на романтиката, чиито фантазии обикновено са оцветени в богато украсена вечер - вечеря със свещи-приблизителна атмосфера създава композицията “El Noi De La Mare”.

Саундтракът на „Вики Кристина Барселона” е импровизация на тема Испания и любов. Вероятно тази музикална схема е тласнала към крилатата фраза режисьора, когато актьорите са репетирали, а именно да се опират на чувството си за импровизация и на индивидуалната си интуиция.

Любителите на разновидностите на фламенкото и латино аурата ще имат възможност да се наслаждават. А някой беше казал, че американските режисьори не разбират от тънкостите на европейското кино. Филмът „Вики Кристина Барселона” и саундтракът към лентата ще опровергаят твърдението - и те са както всяко изключение…

„Жените” по-добрата версия на „Сексът и градът”

В края на декември в разпространителската DVD-мрежа вместо коледен подарък нахлува екранизацията на пиесата на Клеър Буут Люс „ Жените”. Филмът е дебютен за режисьорката Даян Инглиш, чийто сериал „Мърфи Браун” ни разсмиваше с бита на търсещата сензация журналистика. За почитателите на филмите, в които жените са олицетворение единствено на клюки и безхаберен шопинг, този филм ще бъде нещо по-различно.

Шопингът го има в модния магазин „Сакс”, но по- важното е участието на звездния екип от актриси: Мег Райън, Анет Бенинг, Ева Мендес, Джейда Пинкет Смит, Бет Мидлър. Филмът е римейк на класическия едноименен проект от 1939 г. Вероятно леко позабравен от времето, новият филм на Инглиш търси актуалното звучене на пролбема да бъдеш жена, приятелка, майка на фона на проблема изневяра.

Героинята на Мег Райън (която през ноември стана на 47 години и продължава да е все така привлекателна и свежа) разкрива изневярата на своя съпруг трябва да събере себе си, за да преодолее болката. Докато приятелките й се опитват да й помогнат Мери (Мег Райън) лекува любовни рани чрез творчество - прави своя модна колекция и ревю като дизайнер. Макар и на моменти, „Жените” да бяга от феминизма и еманципиращата позиция „Ще оцелея”, комедията все пак надскача лековатостта на посестримата й в жанра- лентата „Сексът и градът”.

13-те композиции на саундтрака към филма са подходящи както за парти, така и за осамотено слушане, докато се наслаждаваме на отпуската. Композициите са лек срещу скуката или дъждовния мрачен следобед. В привилегирована позиция е изпълнителката Ани Ленъкс, чиито две песни „Парите не могат да купят” и „Порода-жена” ни напомнят за най-доброто от творчеството й.

Не са забравени модерните в момента “Goldfrapp” с композицията „Щастие”. Алтернативните “The Bird and the Bee” също са включени с бавна, почти преспивна композиция. Оригинална авторска мелодия „Роди се момче” на композитора Марк Ишам финализира филма - такъв е и краят на лентата-започва с ново човешко начало, нови надежди и мечти за по-добър свят.

Подобна енергия излъчва песента на Люси Шварц „Разчитай на мен”, в която като че ли се събира философията на филма „Жените” - доверието и приятелството са по-силни от най-страшната житейска буря. Джаз, алтернативен рок, блус, леки електронни имповизации - разнообразието от звуци е насочено към различна по възраст и вкусове публика. Саундтракът към „ Жените” е любопитна компилация подходяща за всеки фен на позитивната емоция и стилната музика. Препоръчителен и поучителен е за мъжете!

„Джуно” - диагноза пораснал тинейджър-мисията невъзможна?

Обикновено филмите с основен персонаж подрастващия пъпчасал представител на тийн-поколението звучат сякаш клиширано-училищни неволи, проблеми с родителите, първи любовни трепети и напиване на някой щур купон. Но с носителя на Оскар 2008 за оригинален сценарий (Диабло Коуди) „Джуно” филмовите предизвикателства улучват безпогрешно десятката. Историята на Джуно, която забременява от своя приятел Поли (и двамата невръстни гимназисти) показва, че и малките могат да бъдат мъдри по свой необичаен начин. Джуно решава да роди като предостави на нуждаещо семейство своето дете. Докато преминава през сезоните на бременността Джуно осъзнава магията на живота и след раждането заедно с Поли започват да я търсят отново.

Всъщност така разказан „Джуно” звучи твърде назидателно, а жанрът е комедия, изпълнена с младежко настроение и много забавни моменти. Най-доброто попадение освен брилятно сглобения сценарий е младата актриса Елън Пейдж в ролята на Джуно.

Джуно заедно с коремчето си и малката си луличка пленява с познанията си по добрия стар рок, а любителите на квартални истроии ще се запознаят с девойче надскочило всякакви стереотипи на поведение. „Джуно” се случва непредвидимо, продуцентът му Мейсън Новик попада на блога на Диабло Коуди и впечатлен от остроумието, след което й написва и-мейл с покана да работи за него. Така се появява и красивият, леко налудничав свят на Джуно.

20 композиции с дъх на домашно приготвено кафе и слънчогледова светлина ни посрещат в компилацията от композиции на независими рок банди и изпълнители. На моменти тази леко кънтри атмосфера се редува с по-нестандартни мелодии като „Вампир” на Antsy Pants. Саундтракът на „Джуно” е възможно най-миролюбивият в музикално отношение диск.

Излъчва посланието от хипи-епохата - „Прави любов, не война!” Ритъмът също понякога може да смени посоката си - да бъде задъхано признание в любов както е в композицията „Очаквания” на Belle and Sebastian, в която акцентът са духови инструменти с пасодобле - контрапункт на фона на цялата рок какофония. Подобно на Джуно, албумът излъчва неподправен чар и страст към живота, въпреки безбройните му препятствия.

Музиката те улавя още от самото начало на лентата, когато вместо Елън Пейдж и Майкъл Сера зрителят попада на анимационните Джуно и Поли и тяхното цвете на любовта. Финалът е като в приказките Джуно и Поли си прощават и започват да импровизират на старите си китари, а някъде вятърът си играе на гоненица с косите им.

„Мрежа от лъжи” - реалистичен модерен шпионаж

Какво се получава, ако правиш филм, свързан с близкия изток, тероризма, и ЦРУ? Какъв ще бъде бокс офисът на продажби, ако лентата се основава на бестселъра на нашумелия спец в шпионската литература американски писател Дейвид Игнашиъс, а името на режисьора е Ридли Скот? Логичният отговор е: нов претендент за „Оскар”.

В случая „Мрежа от лъжи” е антитеза на фантасмагориите от типа на Агент 007, но с реалистичен уклон. В отбора на Ридли Скот успешно се вмъкват актьорите Леонардо Ди Каприо като агент Роджър Ферис и за кой ли път актьорът Ръсел Кроу (Ед Хофман) като шеф на операция в Близкия Изток. За снимки се ползва благодатния пейзаж на Мароко, а техническото обезпечение на филма е в стил Биг Брадър-специалният агент може да се открие с такава честота на образа, сякаш е в стаята ти.

Мисията на Каприо е възможна-вмъква се в терористична организация, за да съкруши реално съществуваща, при това се влюбва в местна хубавица, а героят на Ръсел Кроу неочаквано за агент Ферис подрежда пешките от играта, с изненадващо изменчив подход - нещо съвсем в реда на ЦРУ. Сюжетът на места води до парадокси, които иначе технически се оправдават, актьорът Ръсел Кроу наддава 23 кг за ролята си, а Леонардо би трябвало да изглежда не чак толкова младолик като си пуска брада специално за целите на филма.

За напрежението на филма голям дял се пада на оригиналния саундтрак- дело на композитора Марк Стрейтенфилд. Той е роден в Мюнхен и на 19 години напуска Германия като се отправя в Ел Ей да чиракува в студиото на небеизвестния композитор Ханс Цимър („ Гладиатор”, „Шифърът на Леонардо”, „Карибски пирати”).

Явно обучението си казва думата, защото Марк пише музика за последните филми на Скот като „Добра година”, „Американски гангстер”. В „Мрежа от лъжи” общото настроение е със звука на Ориента. Използват се местни инструменти, китарните рифове сменят посоката си с въздействащи флейти и изпълнения на цитра. Едни от най-завладяващите композиции, в които се чувства съспенса на филма са: „Ал Салеем”, „Азия” „Никога не ме лъжи”, „Преследван”, „Наказанието”.

Мрежата се заплита близо 45 минути-времетраенето на албума. Дъхът ти спира от внезапните промени на темпото, с което се редуват отделните композиции. Между филма като визия и музикалната картина се е получил добър синхрон и въздействаща среда - едно от основните качества на всеки успешен филм. Напрежението на диалога се хармонизира с напрежението на музикалните фрагменти.

Саундтракът на „Мрежа от лъжи” убедително се справя с реалистичното изпълнение на шпионските сцени, в които отново на преден план излиза образа на уникалния боец-този път в изпълнение на Леонардо Ди Каприо.

Елица Матеева