Гледам…
Милка Стоянова

Снимка: Албена Попова
Гледам
в точния пейзаж
и той ме гледа.
Ако е извор,
отпили сме,
ако е мост,
преминали сме,
ако е къща,
сме влезли.
Зад прозореца – океан
огромен.
Върни се, говоря на кораба, върни се…
Погледът посочва,
но не спира,
което означава:
отговорът
пътува.
© 2006-2010 public-republic.com
Всички снимки и материали на сайта Public Republic са авторски и със запазени права. Бъдете така добри и се свържете с нашата редакция, ако желаете да ползвате нашите статии. Не е достатъчно условие да посочите автора и поставите линк към публикациите.
За повече информация: Авторски права - защита и санкции.
Благодарим предварително!
Рубрики: Frontpage · Tворчество
Етикети: Tворчество, поезия, Стихове
2 Kоментара за сега ↓
troha // 5 яну, 2009 //
Хубаво, метафизично хубаво стихотворение!
Катерина Стойкова // 5 яну, 2009 //
И на мен ми допадна.
Коментирай