Public Republic

Затъпяват ли наистина децата, прекарващи деня си с очи, втренчени в компютърните екрани?

Photo: psd

Интернет и медиите, изградени около него са нов начин за придобиване на знание, дори нов тип цивилизация. Но интернет е и нов начин на четене и мислене. Заради интернет сега се чете повече, но се чете по друг начин.

Photo: totalaldo

Не мисля да критикувам интернет като заплаха за книгите или четенето. Tакива обвинения са неоправдани. Той не води до затъпяване и не пречи, а само помага на четенето – бройката хора, които го практикуват, се увеличава. В ерата на телевизията също е имало притеснения по повод затъпяването на децата и хората от незнаещите класи. Макар че наистина тогава четенето може е намаляло, едва ли може да се говори за масово затъпяване, а само за разпространяване на информацията по различни канали.

Photo: glitter feet

Всяка цивилизация култивира различен начин на мислене в зависимост от технологията на разпространяване на знанието. Когато книгите са били свитъци, информацията в тях е била не само трудно достъпна, но и твърдо структурирана. Необходимо е било да знаеш какво има в книгата, за да го намериш, както и да знаеш къде да го търсиш. Освен това е трябвало да си я четеш от началото до края в линеен вид. Когато книгите са се превърнали в кодекси, с лесно прелистващи се издържливи пергаментови страници, те са станали и по-гъвкави.

Photo: ChrisL AK

Вече е било възможно да си ги пренасяш в джоба или да си ги четеш на поставка, а най-важното, да избираш коя част ще прочетеш и лесно да се ориентираш в тях дори и без да познаваш цялата книга. А при книгопечатането, можело е да си потърсиш необходимото в съдържанието и индекса, а после да си го намериш в текста. Общо взето, доскоро цивилизацията и предаването на знанието се основават на хартиената книга и на хартиения бял лист, на който да пишем.

Photo: gesteves

Телевизията променя нещата, разбира се, но само донякъде. Не че средният човек е писал книги и дори много писма по време на книжната епоха. Дори и тогава той предимно е консумирал книгите. B телевизионната епоха е консумирал телевизия, а елитното знание – това, което дава сила и власт в обществото – е продължавало да се съдържа предимно в книгите. В интернет епохата средният човек започва да чете повече, защото информацията отново е повече в текстов вид. Но нещо повече, той започва да произвежда съдържание и информация, вместо само да я консумира.

И всъщност потопяването в тази култура на писането и четенето помага на децата, чиято социална среда им пречи да постигат успех в училище – тези, които не принадлежат към елитите и които в телевизионната епоха не биха чели книги. Интернет е демократичен инструмент, стига разбира се човек да има достъп до него.

Photo: reizzil

Но четенето в интернет е различно от четенето на книга. Четенето в интернет е търсене на информация и се насочва точно към нея. Да, и книгите предлагат ръководство за търсене на конкретна информация чрез съдържанието и индекса си, но в интернет потребителят е господар на търсенето си. Той се ръководи от заглавия и подзаглавия в различни цветове, прозорци и рамки, линкове и категории и сам решава колко време да отдели на дадена страница, накъде да погледне и как да синтезира намереното. В същото време той обаче е и роб на търсенето на информация, защото силно зависи от графичното организиране на думите – удебелени заглавия насочват погледа му, наличието на линкове му дават впечатление за авторитетност и обикновено не отделя повече от един екран време за дадена страница и дори тема.

Photo: striatic

Авторите на сайтове знаят, че не трябва да пишат дълги текстове и да карат потребителя да кликва непрекъснато, за да продължи да търси това, което му трябва, защото рискуват да го изгубят. Информацията е фрагментирана, непрекъснато се променя и обновява или изчезва.

Различното четене култивира и различно мислене. Усвоява се новото умение за раздвоено внимание към разнообразни дразнители: сигнал за месинджър, мигаща иконка за поща или нов цвят на посетен вече линк. Но концентрацията и продължителното съсредоточаване са първото, което се губи. Това е разсеяното мислене (случайна конвергенция със “слабото мислене” на Джани‌ Ватимо), което отделя по малко време на разнопосочни едновременни начинания, с които се захващаме. Дори и хората в индустриите на знанието, тези, които са в елита, те също често превключват това, с което са се захванали на всеки три минути.

Photo: liewcf

Последствието не е само че вече не се четат романи – жанр, наложил се с идването на задължителното образование и на евтиното книгопечатане. По-важното последствие е че се губи способността за навлизане в детайли и нюанси на дадена тема, защото за тях са необходими повече време и пространство на изложение. А тази загуба е трайна, защото четенето тренира мозъка и го дисциплинира в определена посока; съответно различният вид четене го извайва по различен начин. Както отдавна е казал Маклуън, медиумът дава формата на мисловния процес.

Разсеяните, нефокусирани и несъсредоточени хора губят и креативността си и се превръщат в субекти с черно-бяло мислене, подхранено със синтезирана информация. Губят способността си да се навлизат в дълбочина и да сравняват противоречива информация, дори да се ангажират продължително с някаква тема или кауза. Четенето става като импулсивното пиене или ядене, при което човек се тъпче оттук и оттам, без наистина да усети вкуса на храната или питието. И дума не става за четене за удоволствие – от изказа, не от информацията.

Photo: kurtxio

Има и други промени в мисленето идващи от промяната в начина на писане и комуникиране. Докато преди изразяването на идеи е предполагало задълбочаването им в пространен вид, както и поне временното изолиране на пишещия от публиката, сега е по-важна комуникацията и обратната връзка с другите като реакция на написаното. Преди личността на пишещия е била “насочена навътре”, а сега се поставя акцент върху насочеността й навън и като следствие писането (тоест изследването и излагането на идеите и разпространението им) се влияе много повече от одобрението и приемането отвън.

Photo: Mosieur J

Да, изолирането от мрежата за знание и контакти, която представлява интернет е проблем за хората, които са съвсем лишени от нея. То е препятствие към пълното им участие в цивилизацията със свързаните с това облаги. Но пък ако интернет мисленето е доминиращият начин на мислене, тези хора ще си продължат да страдат от същата липса на възможности, характерни и за средния човек в телевизионната епоха. Елитите, произвеждащи знанието и съответно доминиращи в обществото ще продължават да култивират мислене подкрепено от книгата и ще го правят съзнателно, с цел да развиват това ключово умение.

Photo: technowannabe

И днес различни компании, които се основават на креативността и генериране на нови идеи разбират проблема с интернет мисленето и се опитват да създават възможности за промяна на мисловния климат. Има и училища, които създават “бели пространства” – място и време за съсредоточаване, вникване и насочване на вниманието.

Какъв е изходът? Освен такива “бели пространства” трябва да се култивира четенето на книги, които да достигнат до дълбочини и да тренират ума за поддържане на вниманието. Четенето не е просто сърч с гугъл. А знанието, за да се превърне във власт, трябва да отива отвъд владеенето на фактологията и намирането на информация. В това хуманитарните науки, в които дългият текст все още си е най-главният инструмент за разбиране и знание, имат предимство.

Photo: tanakawho

Други статии на Ели Иванова можете да прочетете в личния й блог.