Public Republic Art Studio

В кухнята на Сътворението

2 януари, 2009 от · 1 Коментар

Поглед върху gender-библеистиката на Милена Кирова

Bibleiskata jena

Милена Кирова, “Библейската жена. Механизми на конструиране, политики на изобразяване в Стария Завет”, София, 2005 г., УИ “Св. Кл. Охридски” и ИК “Стигмати”, 412 стр.

Юлия Йорданова

Милена Кирова умее да революционизира българската хуманитаристика и по-точно литературоведските проучвания у нас, като налага актуални изследователски методологии върху текстовия масив от културното наследство.

Като се тръгне от отъпканите пътища на литературния историзъм, мине се през опасните терени на психоанализата и митологичната критика и се стигне до трънливите пътеки на феминистичните студии и родовите изследвания (Gender Studies), тя е все в авангарда на научните търсения, все под прожектора на общественото мнение, прокарвайки нови идеи и стилове на мислене и писане.

В този смисъл автор като Милена Кирова е трудно да бъде коментиран, преценяван, рецензиран, защото неминуемо изисква равностойна подготвеност и достатъчна осведоменост, която аз лично не се наемам да разпозная в български условия. И все пак, както самата тя казва в най-новата си книга – “Библейската жена. Механизми на конструиране, политики на изобразяване в Стария Завет” (2005 г.), – “всяка нова интерпретация – включително най-чудатата или най-съблазнителната с блестящи находки – е точно толкова (относително) вярна, колкото и най-традиционният коментар” (с. 407). Което идва да рече, че навярно няма безусловна истина в хуманитарните науки, че “всичко изглежда въпрос на методологическа тактика и на мирогледна позиция” (с. 407), която може да бъде еднакво добре (или зле) защитена от дискурсивното майсторство (или непохватност) на конкретния автор.

Що се отнася до опитите на Милена Кирова да изобрети и докаже своите идеи, то те според мен стават своеобразна школа за експериментално съотнасяне на българската литература и световно известните методологии за изучаване на текста, при което и най-неприемливите й тези понякога също могат да бъдат образец за интелектуално творчество.

Новината в поредната новаторска книга на Милена Кирова е, че този път тя напуска тесния континент на родната словесност и настъпва експанзивно “на Изток” – там, където са началата на всички цивилизационни начала: свещените писания на древността. Старият Завет или Еврейската Библия като специфична “библиотека” на древноизраилското общество става обект на общофилологическите и частнофеминистичните дирения в книгата “Библейската жена. Механизми на конструиране, политики на изобразяване в Стария Завет” (УИ “Св. Кл. Охридски” и ИК “Стигмати”).

Основен предмет на изследване тук е “процесуалността, в която се случват представите за мъж и жена” като цяло и “процесът, в който се конструира библейската “женскост” отделно (с. 18), видяни като фундамент на културно-исторически формираното сексуално съзнание на модерния западен човек.

Оказва се, че половата определеност не като биологична даденост, а като социален характер, че така наречената родова идентичност на съвременния човек и начинът, по който форматираме себе си като “мъж” или като “жена” в поведенчески смисъл, всъщност почиват на патриархалната конструираност на западната юдео-християнска цивилизация и на присъщите й реторически политики на управление и възпроизвеждане на социалното статукво.

Разгръщайки Стария Завет Книга по Книга, критическият метатекст на Милена Кирова изучава “социалната конструираност на “половото” съзнание в библейския текст” (с. 17) и проследява “конкретни позиции и социални роли на необходимостта да бъдеш (някакъв вид) мъж или (някакъв вид) жена” (с. 14-15) в унаследената патриархална традиция.

Може да се каже дори, че “Библейската жена” на Милена Кирова представлява първа част от по-голям научен проект, свързан с интерпретация на културния генезис на половото/родовото съзнание на модерния човек, който предвижда ново допълнение с монография за “библейския мъж”, а защо не и с последващи метатекстове за социопола (gender-а) в генеалогическата перспектива на Новия Завет.

Тъй или иначе, водещ метод на този мегапроект в сферата на родовите изследвания върху Библията се явява деконструкцията на текста, разопаковането на смислите до архетипните им езикови и нормативни значения, тъй като авторката е убедена, че “като деконструираме тяхната словесна действителност, всъщност осъзнаваме много от най-утвърдените практики на мисленето в патриархалния свят” (с. 18).

Този вид светска, “литературоведска” библеистика, който Милена Кирова налага в българското научно пространство в посока на gender-изследванията, дава рязък тласък на тенденцията за интердисциплинарно обединяване между филология и антропология, която се утвърждава в последно време у нас.

Опитът за “модерна херменевтика на библейския текст” (с. 11), явен в тази книга за израилската “женскост”, е продиктуван от желанието на авторката да “разковем отеснелите граници на неговата теологическа и позитивистично-историческа екзегетика” (с. 7) и да обясним Писанието от позиция на научния феминизъм и литературната теория, казано най-общо. Ето защо прелюбопитен, поне за мен, би бил прочитът на тази книга за “библейската жена” тъкмо от страна на ортодоксалните (български) богослови. Какво биха видели те в нея – твърде много академична “ерес” или твърде много феминистичен “ерос”?

От моя гледна точка най-познавателна и “занимателна” е частта, разглеждаща двете версии (яхвистка и елохистка) на Сътворението на Мъжа и Жената, които имат пряка връзка с идеологическия градеж на библейския текст относно “пола, който се конструира извън биологичната предпоставеност на човешкото тяло” (с. 14).

И ако съществува някаква открито заявена феминистична идея в този модернобиблеистки текст на Милена Кирова, това според мен е тезата, че патриархалната “мизогинистична социална традиция” (с. 183), доколкото я има до днес, се корени още в така наречените от авторката “седем опорни позиции на популярните възгледи за жената ‘според Библията’” (с. 20), които не издържат рационална критика.

Нека ги посочим, перифразирайки: 1. Жената е създадена след мъжа (тоест тя не е “първично” човешко създание); 2. Жената е извлечена от реброто и името на мъжа (и следователно е негово “производно”, телесен и символичен клонинг); 3. Жената е създадена, за да бъде “помощник” (разбирай слугиня, робиня, подчинена) на мъжа; 4. Дяволът/змията съблазнява именно жената, а не мъжа (така че тя носи главната вина за лошите последствия); 5. Сама подлъгана, жената подвежда мъжа (затова отговорността й за грехопадението се удвоява); 6. Господ наказва жената по-тежко от мъжа (родилният акт е “наказание”?!); 7. Грехът, т.е. грехопадението има (изцяло) сексуален характер (с. 20-24).

Срещу тези реификации, които на практика са сгрешени интерпретации на старозаветния текст, “натурализиращи” малоценността на Жената пред квазионтологичното предимство на Мъжа, изследователката противопоставя автентичния прочит на текста чрез етимологизираща деконструкция на имената до техните архетипни значения.

Според сполучливия неологизъм на Мони Алмалех, този акт на “четене на това, което пише”, а не на това, което ни казват че пише, сиреч тази “антропологеза” на прочита като “разкриване поне на фрагменти от оригиналното послание на текста” (електронно списание “LiterNet”, 22. 01. 2006, №1), която провежда и Милена Кирова, е най-удачният подход към такъв старинен, многократно редактиран, компилиран и пресъздаван текст, какъвто е Свещеното Писание на древните евреи.

Оспорвайки псевдобиблейските възгледи за жената във фолклоризираната тълкувателска версия на Сътворението чрез определени лингвистични и херменевтични операции, Милена Кирова утвърждава “егалитарния характер на Сътворението по отношение на половата различност между първите хора” (с. 25), “андрогинния характер на сътвореното (новосъздадения човек)”, тоест на първичния “адам” или изначалното “земно същество”, “Калчо” (с. 26), както и съответната “едновременност и равнопоставеност на Сътворението” между Адам и Ева (с. 31).

Етимологизирайки върху “реброто”, авторката доказва, че Жената е “страна” на човека, а не костица от Мъжа, тъй като “мъжът се появява в момента, в който се появява жената” (с. 38), когато “полово недиференцираният адам се превръща на две други (и очевидно различни помежду си) създания” (с. 36). Освен това на лингво-семиотичен анализ бива подложено и “сказанието” за Дървото на живота, според който вече “жената е средоточие на потребността от познание” (с. 44) и като такава бива изкушена да “забрави” Бога заради вкуса на плода от Дървото на познанието.

Тази интерпретация фактически лансира интелектуалния, а не сексуалния смисъл на грехопадението, което пък се проявява като очевидна феминистична реабилитация на женския статус още в първите книги на Библията.

По този повод Милена Кирова предлага и провокативното мнение, че “’господарството’ на мъжа е точно толкова наказание, колкото и робското положение на жената” (с. 53), защото да бъдеш Мъж в смисъла на социалната позиция “господар” не е желано благо и “естествено” призвание на всеки мъж.

Най-накрая изследователката достига до концептуален спор с есенциалистката теория на Емануел Левинас за онтологическия статут на жената като “категория на Битието” (с. 70-71) и насочва читателите си към “по-прагматичната (о)позиция на антропологическите и филологическите мотиви” в Еврейската библия (с. 71), постановяващи ролята “жена” като динамична ситуираност в социалното пространство не само на древния Израил, но и на всяко (де)патриархализиращо се общество.

Изобщо изучаването на библейския текст в не-теологичен, а в широк антропологически и културологичен контекст позволява, както споменава самата Милена Кирова, “да четем Библията с очилата на подозрението” (с. 12), през оптиката на усъмняването и кадъра на Рикьоровата херменевтика, чрез философските питания и научното дешифриране на посланията.

В този план авторката констатира, че в патриархално устроения свят на Библията “всяка потисната, второстепенна група интериоризира властовите закони на доминиращия модел” (с. 87), вследствие на което както Жената може да бъде подчинена на Мъжа, така и Мъжът може да се озове в женска позиция пред лицето на Господа, а господарката (напр. законната съпруга на мъжа) да се окаже “мъж” (упражняваща легитимно насилие на властта) пред робинята (напр. наложницата, чужденката, левиратната вдовица) и т.н.

Цялата книга на Милена Кирова за различните механизми на конструиране и разните политики на изобразяване на Жената в Стария Завет всъщност води до генералната идея, че в действителност “женската малоценност е по-скоро функционална, отколкото онтологическа (родова) категория” (с. 133-134), природна даденост или някаква вменена “същина” на родените-като-жени хора.

Любопитна картина (да не кажа “галерия от образи”) е цялото това стълпотворение от женски фигури и старозаветни матрони, което се появява по страниците на тази прекрасна книга за библейската Жена – от пророчицата и добрата съпруга до блудницата и злонравната умница. Всяка една от тях крие своите други страни и трансцендентни тайни, които по някакъв неведом начин дремят и в гена на съвременните жени, наследнички на “даващата живот”, Ева.

“Женскостта” в патриархалния смисъл на думата обаче като подчиненост, малоценност, слабост, ранимост, “насилимост” (с. 118) въплъщава всички ипостаси на “онеправданите категории хора” (с. 104), нямащи право на глас нито в реално съществувалия исторически свят на древния Израил, нито в имагинерно конструирания и литературно обрисувания свят на Библията, нито в постколониалното и постмодерното съвремие на четящите днес Стария Завет.

Погледнат отстрани, трудът на Милена Кирова показва известен хуманистичен ангажимент към политическите борби на “женските” малцинства от всякакъв тип, като разкрива процеса на тяхното (доброволно) подчиняване и дискурсивно завладяване от биващите-като-Мъж с правомощията на Бог.

Накрая нека посоча другото си любимо място от книгата на Милена Кирова за библейската женскост – заключението. Това не е академичен финал според строгите закони на аргументативното повествование. Това е художествен епилог на едно съчинение, написано с намерението да бъдем “отвъд безразличието, но без да попаднем в капана на наивното съучастие” (с. 84). “Библейската жена. Механизми на конструиране, политики на изобразяване в Стария Завет” завършва с литературна игра, с реторична псевдомистификация, която имитира Книга на Рут в разказа на “един (хипотетичен) моавитски автор” (с. 407) по начина, по който той евентуално би предал историята на своята сънародничка Рут.

Тази фикция на изследователката Милена Кирова се ражда въз основа на педантично събраните исторически и антропологически знания за народа Моав, но и благодарение на талантливото авторско перо на пишещата жена. Както казва писателката Милена Кирова, това е “още един от начините да прочетем библейския текст” (с. 410) – като го пренапишем.

Текстът е публикуван в сп. “Литературата”, 2007 г., кн. 1, с. 234-240 (издание на Факултета по славянски филологии на Софийския университет “Св. Климент Охридски”).

Първата електронна публикация на статията е в “Public Republic”.

Рубрики: Frontpage · За творчеството

Етикети:

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

1 Kоментар за сега ↓

  • otchelnik // 3 яну, 2009 //

    Благодаря ви, Юлия! Мисля, че за тази книга тепърва ще се говори! Милена Кирова е един изключителен изследвач и дори Библията не може да й се опре… Смятам, че всеки, който прочете тази книга ще я затвори обогатен, удивен, очарован и зарадван, че се е докоснал до този текст…

Коментирай