Public Republic Art Studio

Из романa “Черната жена и Стрелеца” – IV

2 януари, 2009 от · Няма коментари

Мария Карагьозова – Станкова

Chernata jena
Снимка: Sara >>Morning Star<<

Продължение

Черната жена десет пъти сънувала, че поглъща слънцето и след това раждала по едно дете – слънце. Сутрин го раждала, вечер го изяждала.

Мракът поглъщаше света. Цветовете се смиваха и преставаха да бъдат цветни. Къщите бяха изпълнени с хора, а улиците – празни. Усмивките висяха по закачалките, добрите думи се изтупваха и прибираха по местата за добри думи… Идваше времето на храната. Когато хората ядат – са искрени. Когато спят – също. Искреността е за сам, но рядко се използва.

- Чувствата не трябва да се показват – повтаряше Стрелеца.
- Защо? Какво ще им стане? – не разбираше Черната жена.
- Обезцветяват се, окисляват се, някои по-крехки, направо се рушат. Като стенописите…
- Добре де, ама никой не ги вижда.
- Те не са за гледане. Чувства са все пак…
- Не мога да разбера какво ти пречи да кажеш, че ме обичаш?
- Ей, дейба мама му, нали това ти говоря!
- Ми, не мога да разбера.
- Щото си…
- Тъпа?
- Да. Тъпа си.
- Е щом съм тъпа, значи не ме обичаш.
- Ей! Това жените сте отвратително нещо! Всеки женен мъж е наказан жестоко! Живот в ада! С жена!
- Ти не си женен.
- Добре. Като се оженим ще се промени ли нещо?
- Да.
- Какво?
- Няма да можеш да си тръгнеш лесно.
- Аз и сега не съм си тръгнал.
- Но можеш.
- И като се оженим няма да мога, така ли?
- Пак ще можеш, ама ще е трудно.
- Безсмислен разговор.
- Щом казваш…
- Добре. Ще се оженим. За да мирясаш.
- Записала съм дата за…
- Записала си? Дата?… Ти… наистина няма друга като теб… Ти си чудовище!
- Ама те обичам.

Черната жена и Стрелеца правеха любов на пода. Килимът беше вълнен и вълнено се вълнуваше под тях. Тя обичаше тези моменти. За нея те бяха битка. Между титани. С много грохот и кървави жертви. С мирис на смърт и раждане. Отдаваше им се напълно. Отпускаше се и нахълтваше в тялото. Сграбчваше душата и я целуваше по устата. Тогава идваше оргазмът. Душата стенеше. Душите стенеха. Телата пулсираха. Вибрираха и се изливаха едно в друго.

- Страхотно е – Стрелеца се отпусна изнемощял върху развълнувания килим.
- Прегърни ме.
- Сексът с теб е…
- Знам.
- Откъде знаеш?
- Казвали са ми.
- А……….. да……. другите….
- Който е бил между тези два крака, ще помни докато е жив.
- Гордееш ли се?
- Разбира се. Този път ще забременея.
- Да ти помогна ли?
- Не би било лошо…

И отново в боя. Отново раздиране на плът, човешки органи разхвърляни по пода, отново хиляда смърти и един живот. Само един. Бърз и на пресекулки, но живот.

Защо ги изяжда? Господи! Защо? Сутрин ражда – вечер ги изяжда… Какво е това? Това ли е смисълът на живота? Къде е смисълът? Да гледаш как един стрък се бори със земята? Да усетиш ударите на капките дъжд? Да тръгнеш по следата на охлюв? Да благодариш? Да вдишаш? Да поплачеш вечер под клоните на дъб? Да разходиш куче?… Къде е шибаният смисъл?… Може би в осъзнаването, че си част от всичко останало… несъществена част… клетка божия? Дъх?

Черната жена вървеше по пътеката. От двете й страни кимаха димитровчета сякаш поздравяваха. Стрелеца казваше, че обича есента. Той обичаше и останалото време. Защото можеше да обича времето. А нея не можеше. Виждаше го в очите му. Улавяше поглед. Рязко отдръпване. Никакъв допир! Не трябват докосвания! Без лигавщини! Не можем да спим на едно легло! Не се доближавай! Потна си. Сега ме боли глава. Не ми е до това. Как можеш да мислиш за чукане, когато…

- Искам да говорим.
- За какво?
- Нещо става. Вече не ме обичаш.
- Бъркаш нещата. Влюбването е едно. Красиво е и минава много бързо.
- А после?
- Уважение, доверие, разни работи…
- Не ми харесва така. Ако не ме обичаш, не можем да живеем заедно.
- Всички така живеят.
- Не съм “всички”.
- Няма друг начин. Свиквай. Не съм научен на такива работи. Не се показва близостта. Един мъж трябва да е…

Тя не чуваше края, защото още в началото важното беше казано. Обиди се и почерня още повече. Очите й станаха съвсем прозрачни, което значеше, че наистина я мъчи отвътре.

Не е лесен животът на един стрелец. Непрекъснато трябва да се извършват героични постъпки. Не може просто да се съзерцава. Трябваше да работи. Работата предизвиква одобрение. Усмихнатите хора се усмихват още по-широко, потупват го по рамото, кимат му. “Добър стрелец!” – казват добрите хора и отминават. Всеки иска одобрение. Тя не разбираше… Беше жена. Черна, но жена…

Той наблюдаваше съня й. Устата – леко отворена. Мърка. Очите трептят под клепачите. Излъчва мирис на сън. Понякога – на кошмари. Потрепна…

Рубрики: Frontpage · Tворчество

Етикети: , ,

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

0 Kоментари за сега ↓

  • Още никой не е коментирал. Бъди първият!

Коментирай