Димитър Ангелов
Снимка: Kevin N. Murphy
Поздравявам смъртта отдалече. Търся винаги върхове, пропасти, някоя голяма река. И правя широки, закачливи жестове. Съблазнявам я по хиляди начини и тя се усмихва, понякога смутено, със сведени очи.
Знам, че нищо не я трогва повече, отколкото моето мълчание. Знам, че то ни сближава, но когато не успея да се изтръгна, шепна й нежно на ухото: “Нашата любов не може да свърши толкова бързо…”
Чувствам сърдечност в моето признание и усещам пламенните й целувки, които ми праща отдалече. Какви лъжци са онези, които казват: “Студена като смъртта!”
Dimíter Ánguelov
Превод от португалски: Емилия Кръстева
Разкази на Димитър Ангелов в превод на френски език може да прочетете в блога Lusopholie.
“Ухажване” – “Cortejar” -in: Névoa com flor azul no meio, Edições Colibri, Lisboa, 1999 (първа публикация на разказа в превод на български)
