Public Republic Art Studio

Библиотеката

3 януари, 2009 от ·

Димитър Ангелов

Kniga
Снимка: ēst smiltis

Когато в нашето градче поставиха един огромен плакат, че “тук ще бъде построена бъдещата библиотека”, започнаха да се събират млади, възрастни и дори бебета с найлонови книжки. Други се валяха в прахоляка, уж от смях или някакво друго вълнение, трети си закриваха слънцето с голямоформатни книги.

Тук-там се завързваха оживени разговори с екзалтирани жестове и необичайно сериозно изражение на лицата. Сякаш с построяването на библиотеката се приближаваше и самият апокалипсис. В продължение на седем години това място се превърна в божи гроб на суетата и претенциозността.

Там вече не можеше да се появиш с каквито и да е дрехи, без връзка, мека или маркова сламена шапка, а тези които дръзваха да участват в това събитие, без да изпълняват изискванията, се държаха на почетно разстояние и така, поради малкото население на градчето, чрез настоятелни слухове се оформи убеждението, че еди кои си са най-изтъкнатите интелектуалци в целия район.

- Най-добрите съвременни португалски поети са едни от най-добрите съвременни португалски поети – казах веднъж на една дама, която ми се стори малко объркана в това избрано общество. Но моята констатация я смути още повече.
- Как е възможно това? – запита тя с една много фина, изискана извивка на тялото и се закашля, от страх да не каже нещо неуместно.
- Госпожо, това е така, защото още не се знае, нито някога ще се разбере, кои са нашите най-добри поети. Между другото, те са почти еднакви, защото, за добро или зло, те се учат едни от други или от едни и същи класици и полукласици и защото имат чудесната способност да се възхищават непрекъснато. И това е понятно, защото да се възхищаваш е много по-лесно отколкото да разбираш. Не зная дали се изразих достатъчно ясно…

Тя се задъха, каза тихо “Моля да ме извините за момент…” и се изгуби. Това си остана моето единствено участие в разговорите с местния елит.

Но когато най-после махнаха този плакат (в крайна сметка не беше нищо повече) и се разбра, че няма да се строи никаква библиотека, за няколко дни отново се превърна в място, което всички заобикаляха с нужното уважение, примесено от тихо, несподелено възмущение.

Място, където цялото население, по един или друг начин бе вероломно измамено и поради това, и от въпрос на чест, не заслужаваше никакви протести и манифестации, открити писма и манифести.

Един ден видях на това място, обозначено само от спомена, една възрастна жена, прилично седнала на сгъваемо столче, да прелиства от пред назад и обратно една доста изхабена книга, макар и напечатана на добра хартия.

- За какво се говори в този роман? – попитах аз като човек, който все пак се надява да се възроди необичайната традиция.
- Говори се за много неща, за това, което всички знаят. Но не знам нито кой е авторът, нито заглавието. Някакъв злодей е откъснал първите и последните страници и кориците. Дори не мога да отгатна как започва.
- Госпожо, както и да започва една книга, много добре или много зле, важни са идеите, чувствата и други неща. Всъщност големите романи, новели и някои разкази разкриват своята значимост накрая. Цялата мъдрост, цялото обаяние се съсредоточват там. Но щом го няма и краят, трябва да си го създадем ние, основавайки се на най-същественото. Така се създават най-мистериозните произведения в нашата глава. Приятни заключения. Не унивайте. Краят на всичко се появява неизбежно.

Един ден видях трасирани с откъснати от споменатия роман страници, затиснати с по един камък, основите на забравата, много близки във въобръжението ми до основите на някогашната бъдеща библиотека, а в средата – изящно калиграфиран с бели камъчета

Krai

който възпроизвеждам тук доста несъвършено и с обикновено мастило, поради липса на подходящи камъни.

Dimíter Ánguelov

Превод от португалски: Емилия Кръстева

Разкази на Димитър Ангелов в превод на френски език може да прочетете в блога Lusopholie.

“Библиотеката” – “A futura biblioteca” -in: Criação Cruel (първа публикация на разказа в превод на български)

Рубрики: Frontpage · Tворчество

Етикети: , , ,

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini