Юлия Йорданова
Снимка: candinski
Да не забравя нещо в тъмното,
шала, чадъра, очилата,
преглъщам недоизпитото,
часовникът е на ръката,
джиесемът – на място, чантата,
пълен хаос навсякъде
и виното в главата.
Да не забравя нещо тука,
на канапето, пода, масата,
дъхът ми е стоплил стаята,
но ти не се притеснявай,
намирам каквото трябва,
обирам следите, вещите,
липсва ми времето само
в тъмното, без остатък.
Да не забравя нещо, накрая,
на тръгване, на раздяла,
дрехите ми на мен са
и пак се виждам цяла.
Но този път забравям –
усещам го, без да зная.
Себе си на теб оставям.
18. ХІІ. 2008 г.
2 Kоментара за сега ↓
Sfinx // 7 яну, 2009 //
Много хубаво стихотворение, звучащо “женски”, интимно, чувствено, фемининно! Всички останали коментари са излишни! Искам и други такива стихове…Горещи поздрави от мен и студена Чехия!
Hroni // 8 яну, 2009 //
Много хубаво.Благодаря за удоволствието!
Коментирай