Public Republic Art Studio

Подаръкът на Снежната царица

27 декември, 2008 от · 3 Коментара

Румена Шиндлер-Коларова


Photo: mashafeeg

– Кой е? – попита момчето.
- Аз, Снежната царица. Отвори!
- Снежната царица?! Какво търсиш тук? Защо си дошла? Не искам да те видя. Ти водиш със себе си Новите години, а аз не ги обичам. Те всички се наричат “нови”, но не носят нищо ново. Даже и на собствения си празник са безсилни да спрат смъртта на хората.
- Ти си несправедлив! – отвърна Снежната царица. – Помисли си сам: животът е твърде кратък, за да може всичко, което се върши да е ново, но е достатъчно дълъг, за да се убеди човек колко много новости са направени. Огледай се добре наоколо и сам ще разбереш. А колкото до смъртта, аз не ти нося смърт. Дошла съм да ти направя Коледен подарък. Кажи какво искаш!

Снежната царица погледна момчето. Не получи отговор от безразличния му поглед и продължи:

- Искаш ли щастие?
– Щастие?! – замислено повтори момчето. – Аз не познавам щастието, не знам какво значи да си щастлив, но вярвам, че всяко нещо е красиво само докато е ново. Може би щастието е хубаво, но аз не искам да го опозная, за да не го разруша.
- Колко си странен! – възкликна Снежната царица и пак запита:
- Искаш ли любов?
- Любов ли?! Чух веднаж двама възрастни да казват, че любовта не е нищо друго, освен една илюзия, в която вярват двама. С други думи – лъжа! Защо е нужно да се вярва в измама и сам да мамиш? Нали хората трябва да са честни!
- Ах, тези възрастни – ядоса се Снежната царица– когато не са в настроение, те винаги говорят така.
После каза:
- Аз наистина не знам какво да ти подаря за Коледа. Може би трябва да ти дам вяра. Тя ще те избави от черногледството ти.
- Не, не искам, не мога! Не съм вече малък да вярвам в дядо Коледа, който пристигал от снежните полета в еленова шейна, както го рисуват за радост на децата. Как да повярвам, кажи ми, когато никога не съм го виждал – нито него, нито елените му. Аз и теб не съм виждал, но поне те чувствам чрез студа ти.

Снежната царица се надвеси над момчето и се вгледа в лицето му. Едно много тъжно лице… И разбра…, разбра какво е нужно, за да се разведри това лице.
На следващият ден видяха момчето с приятел.

Рубрики: Frontpage · Tворчество

Етикети: , ,

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

3 Kоментара за сега ↓

  • kinka // 28 дек, 2008 //

    Чудесна приказка! Много благодаря на авторката!

  • Selena // 29 дек, 2008 //

    Само един духовен и изтънчен човек като Руми може да напише толкова проникновен разказ! Сърдечни благодарности за прекрасната творба!

  • zdratch // 29 дек, 2008 //

    Благодаря ви, kinka и Selenа, за радостта от това, че разказът ви е харесал.
    За мен приятелството е безценен дар, който всеки би трябвало да съхранява на най-съкровеното място в сърцето си и да брани с всички сили от бури и мъгли.
    Весело посрещане на Новата 2009 година и за двете ви!

Коментирай