Николай Атанасов
Снимка: Herny_Bahus
На погребението на баща си моят приятел се чувства празен
като яма в земята, в която е заровена кутия,
а в кутията – семейни скъпоценности:
гривна от сребро, което никога не е провеждало топлина,
ланец със златна фигурка на фашистки бог,
пред когото в съкрушителен акт на предателство
се прекланят всичките му роднини,
брачни халки, по-твърди от костта на скулите,
пръстен с аквамарин, чиято енергия успокоява нощем.
Празен като яма в земята,
в която е заровена кутия,
а в кутията – дърво:
короната на белите дробове на баща му,
обрулена от пневмония,
протеиновата корона на вируса на СПИН,
короните на дърветата в Борисовата градина,
под които е търсил любов от непознати мъже,
изсъхналата корона на вдовицата му.
Празен като яма в земята,
в която е заровена кутия,
а в кутията – легло:
безлюбовните постели на родителите му,
юмруците от пръст, в които са лежали мъжете,
употребени от баща му,
чаршафите, обсипани с подутини
след откритието, че и синът се влюбва в мъже.
Празен като яма в земята,
в която е заровена кутия,
а в кутията – неспокойствие:
да потърси заместители, за да добие представа
какво се усеща, когато се изпитва щастие,
да се стреми към щастието според възможностите си
на кукла, която са лишили от вътрешности,
да не забрави като баща си, че животът в тайна
е живот в кутия под земята.
Да продължи без кутията.
Да разкаже на другите.
0 Kоментари за сега ↓
Още никой не е коментирал. Бъди първият!
Коментирай