Public Republic Art Studio

Глосар 01 за Мисли+Думи

6 декември, 2008 от · Няма коментари

Ели Иванова

calzerosse

Снимка: Ели Иванова

Петя Хайнрих живее в Германия и е толкова смела с езика си обградена от море от чужди думи, че бих чела стиховете й просто за да си припомням определени думи, от неистова необходимост да си ги казвам, без да имам възможност за това. Искам да имам повод за думи като джудже, несресан, гугутка, набъбвам, брикети, смачкан, пихтия. При нея те оживяват и се пълнят със смисъл като сос. А той идва от необикновените метафори, при които прашец от едната дума полепва по другата. Кажеш ли “Господ е перачка” просто всичко около Господ изглежда различно. Получаваш просветление. :)

Англоезичните читатели на Public Republic вече могат да прочетат думите й преведени: двете стихотворения Existential Misunderstandings и Saturday Revelation #5 .

Макар и да са вече в хартиена форма, след като са били в електронна, а преди това в зрителна и мисловна, тези мисли+думи имат нужда от речник на непознатите такива. Просто така, както всеки има собствена дефиниция за всеки термин, който някога е чул, прочел и разбрал, така и тази хартиена вселена има свой глосар, който аз нахвърлям тук:

чорап
Една от най-многозначните любими думи. Чорапът е
успокоителна вещ, която да е само своя и ничия друга; протрит спомен, която не можем да изхвърлим от гардероба на душата или жетон за обмяна, при което се побратимяваме с носителя на другия чорап. Чорапът се замята, гърчи се забравен в самотата си и изписва значещи фигури и e
символ на обвивката, която може да бъде и скъсана.Той е интимните ни мисли на момента, които се променят от вчера до днес

Цветът има значение също.
Mоже да е символ на невинност, ако е бял и обут в лачени черни обувки. Ако на времето чорапите са жълти, а ние ги рисуваме зелени, то фалшифицираме ли? A ако са червени, са прекалено силен цвят, за да оставят да изплуват образите на въображението: те са символ на реалния свят.

А има и приказки от чорапчето, в което като в дядовата ръкавичка бъкат историйки. Това просто трябва да е заглавие на телевизионно предаване за деца. :)

гугутка
Тя е прелетна птичка в стиховете на Петя. Появява се като божествен вестоносец на изначални истини, успокоителен глас, доза произволност или тежка трътлеста въжеиграчка, която балансира по клоните на житейските обстоятелства, а публиката сме всички ние, които следим истории под всякаква форма, но нямаме смелостта да опитаме същото.

зъб
Общо взето, зъбите са признак, че нещо може да хапе, да гризе, може да е опасно а беззъбието е признак на страдание. Те са преграда, която се кърти също като стена. Обаче те може да са и нелепо безсмислие машина . И наистина, ако зъбите принадлежат на машина, може ли да са жълти, да падат, да се оголват? Представете си, че теменужката има зъб, оголила тромавия си език. Не бихте ли се изплашили от жълтите зъби на бобъра?

костилка
Костилката е горчива истина, от която се прави лечебен нектар за по-лесно разбиране на ежедневието. Костилката е нещо, което човек излплюва на улицата, за да остави своя следа. Скритата пренебрегната същност на дребните неща, защото големите имат ядка.

къща
Къща е думичка, изписана на бяло талонче, което може да се обръща на всички страни. При подобно изследване забелязваме, че втората й буквичка е ъ и по това може да си направим извод за характера й. Изтърбушена коруба за лястовици и техните тревоги, в която се шмугват гущери. Тя не е стабилна: корените на орехите на съмнението я подкопават. Tеритория, която трябва да пазим чиста от посегателства. А когато е наистина бяла и на стените й се открояват нехвърлени сненки на формите в платонов смисъл, можем да затворим книгата и да продължим в мисълта си стиховете както ни се хареса :)

Рубрики: Frontpage · За творчеството

Етикети:

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

0 Kоментари за сега ↓

  • Още никой не е коментирал. Бъди първият!

Коментирай