Public Republic Art Studio

Разговор с Барбара Мюлер

11 декември, 2008 от · 1 Коментар

Exclusivno_za_Public_Republic

Интервю на Росица Йотковска с актрисатa, преводачa и журналистa Барбара Мюлер

Парадоксите на известността нерядко се изразяват в това, че ние знаем много повече за работещите за България хора не поради делата им и поради действителния им принос, а от начина, по който те се рекламират пред обществото. Скромността винаги остава в сянка – тя дава от себе си и няма време да си създава рекламен образ, тя е труженик, който гради основите на нашата народностна идентичност или на нашия образ пред света, а в основите прожекторите проникват доста по-рядко, отколкото по куполите, където движещите сили са славата и личната изгода.

Представяме ви Барбара Мюлер – актриса и преводач, редактор и журналист, години наред говорител на България в немските редакции на радио София и радио България. Нейните преводи правят достояние на немскоезичната аудитория едни от най-значимите български писатели и поети, исторически и художествени книги.

Barbara Müller

Дълги години вие представяте България пред света – в редакциите на радио София, радио България, като председател на Съюза на българските преводачи, с дейността си като преводач и журналист. Какви са били най-големите трудности, с които сте се сблъсквали и към кои победи се връщате с най-голямо удовлетворение?

Този въпрос е твърде обхватен. Би трябвало да разкажа половината си живот, защото той като всеки живот е изпълнен с трудности и с радости след преодоляването им.

Какви са принципите, от които се ръководите, представяйки България?

Обичта ми към втората ми родина България и стремежът да бъда максимално честна към хората, пред които я представям. Поне доколкото това е във възможностите ми.

Вие имате богата творческа биография – като актриса и преводач, като журналист и редактор, като говорител, водили сте множество собствени рубрики в Радио България. Къде намирате най-голям стимул и къде – своята най-пълна изява?

Не обичам въпроси, при които трябва да се самооценявам. Това не е моя работа, а правото на тези, към които е адресирана работата ми – читателите на преводите и слушателите на предаванията ми.

Има ли мост между отделните ви дейности, който да е останал непроменен през годините?

Естествено има такива мостове, все пак при всичките ми дейности съм си оставала аз. Не разбирам защо този мост трябва да е само един и защо той трябва да се променя във времето.

Има ли дейности или области, в които се чувствате пионер?

Не. Всичко, което съм постигнала, го дължа на великолепните си учители – на по-опитните колеги, които винаги са били и са готови да споделят това, което знаят, и да помагат в трудни моменти. Този дух е може би най-ценното, което изпитвам, когато общувам с тях, и към който и аз винаги се придържам.

Вашата богата преводаческа дейност дава възможност на немскоезичния читател да се наслади на много ценни автори и произведения от българската литература. С какво, според Вас, българската литература е интересна за немскоезичния читател?

За повечето чужденци България е привлекателна туристическа страна, но малцина от тях знаят нещо повече за нейната история, за светогледа и душевността на българите. Точно тук е мястото на литературата, какъв по-добър извор за тези знания от авторите на добрата литература?

Работата върху кои и с кои български и немски автори ви е доставила най-голямо удоволствие?

Трудно ми е да кажа. Всички стойностни автори – български или немски – са трудни, но в края на мъките удоволствието винаги е много голямо.

Кои от преведените от Вас текстове възприемате като Вашето най-голямо предизвикателство?

Огромно предизвикателство беше „Луда трева” от Йордан Радичков, но и „Нощта през средновековието” от проф. Цочо Бояджиев – по съвсем различни причини, едната чисто езикова, другата поради далечната епоха, за която става дума.

В своята работа един преводач се движи между творчеството и посредничеството – как определяте границите и свободите си при претворяването на художествения текст?

Един превод трябва да е максимално верен, творчеството се състои в това той освен това да стане и максимално разбираем за реципиента, за да забрави по възможност, че чете превод.

Кога литературата доставя по-голямо удоволствие – когато я претворявате от един език на друг или когато сте само реципиент? Може ли един преводач да бъде просто читател?

Естествено, че може, когато среща добър текст – независимо от това дали е превод или оригинал.

Има ли непреводими текстове?

Казват, че имало, не знам. Когато виждам какви трудни текстове излязоха само в последните 10 – 15 години за първи път на български, ми е трудно да го повярвам.

Вие сте играли на сцената на много театри, също така сте превели и много театрални пиеси. Как си взаимодействат у вас актьорът и преводачът? Работата ви като преводач или работата ви като актриса ви импонира повече и по какъв начин?

Обичам и двете дейности, но винаги ми е особено приятно, когато превеждам пиеса. Тогава като че ли проигравам всички роли, за да намеря най-подходящия словесен израз за сценичното действие. Този подход вероятно прекалено е свързан с факта, че съм и актриса, не знам. Но по друг начин не мога да чета и да превеждам театрален текст.

Работили сте с много известни български режисьори, ще споделите ли своя опит в работата с тях?

Отдавна съм приключила с актьорската професия, просто вече не е време за такива спомени.

Кои са произведенията, които искате да преведете оттук нататък?

Такива планове нямам, ще се надявам някой да ми предложи интересен текст.

А кои са дейностите, на които искате да се посветите?

Работата ми винаги е била достатъчно разнообразна. Дано още дълго време да мога да я върша. Затова не мечтая за ново амплоа.

Над какво работите в момента?

В момента превеждам новата пиеса на Христо Бойчев. На мен тя много ми харесва, дано намери добър прием и при зрителите.

Барбара Мюлер е родена на 15. януари 1942 г. в Лайпциг, в смесен брак между немец и българка. Живее до 1948 г. в Лайпциг, след това в Берлин и в България.

През 1966 г. завършва актьорско майсторство във ВИТИЗ “Кръстьо Сарафов”, след което до 1974 г. играе на сцената на редица български театри. Успоредно се изявява като преводач и превежда пиеси за българския театър, като работи с известни български режисьори, между които и Леон Даниел.

От 1974 до 1979 г. се изявява като преводач и говорител в немската редакция на радио София. От 1979 до 1989 г. е редактор и стилист в немскоезичния вариант на вестник „Софийски новини“ – “Sofioter Nachrichten”. В това време обемът му се разширява от 8 на 16 страници. Междувременно практикува в немското списание “Wochenpost“ в Берлин, ГДР, специализира и в Москва, съставя няколко терминологични речника по актуални теми.

От 1989 до 1991 г. е Главен секретар на Съюза на българските преводачи, където осъществява контакти и сътрудничи със съюзите на преводачите и писателите от други страни.

От 1991 до 1995 г. е редактор в немската редакция на радио “България”, където води и множество рубрики. Понастоящем е преводач на свободна практика.

Награди:
1995 г. – Годишна награда на Съюза на българските преводачи за романа на Христо Запрянов “Одраното куче”
2008 г. – Награда на Министерството на културата за превод на български автори и популяризиране на българската литература и култура

Преведени книги:

От български на немски:

  • Christo Saprjanov, “Der gehäutete Hund”, 1994
  • Blaga Dimitrova, “Ironie der Geschichte”, 1996
  • “Überwundene Grenzen”, 1996 (лирическа антология, художествени преводи и в двете посоки)
  • Angel Wagenstein, “Pentateuch”, 1999
  • Wera Mutaftschijewa u. a., “Bulgarien, ein Abriss”, 1999
  • Jordan Raditschkov, “Wildes Gras”, за биеналето в Бон “Нови пиеси от Европа”, 1994
  • Tzocho Boiadjiev, „Die Nacht im Mittelalter“, 2003
  • Evelina Lambreva, “Unerwartet”, 2008
  • Ivan Radoev, “Wunder”, за биеналето в Бон “Нови пиеси от Европа”, 1996
  • Хиляди страници публицистика и журналистика за предаванията на немската редакция на българското радио и вестник “Sofioter Nachrichten”
  • Множество сценарии за съвместна продукция, между тях на Анжел Вагенщайн (Angel Wagenstein “Hotel Shanghai”, “Nach dem Ende der Welt”, “Die Jüdin von Toledo”)
  • Множество други български пиеси за гастроли на български театри в немскоезичното пространство.

От немски на български:

  • Бертолт Брехт “Господин Пунтила и неговият слуга Мати”
  • Зигфрид Ленц “Гувернантът”
  • Франк Ведекинд “Земният дух” и “Кутията на Пандора”
  • Улрих Пленцдорф “Новите страдания на младия В.”
  • Георг Табори “Реквием за един шпионин”
  • Ефраим Кишон „Чучулига беше“
  • Света Хилдегард фон Бинген “Лечебната сила на скъпоценните камъни” и “Билките и храните, които лекуват»

Рубрики: Frontpage · Сцена

Етикети: , ,

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

1 Kоментар за сега ↓

Коментирай