Миглена Николчина
Снимка: rent-a-moose
Това е историята на двама влюбени
разделени от един разказ
или по-точно от конфликта между фабула и сюжет
в един разказ
но и това не е съвсем точно, защото конфликтът
всъщност е
между фабула и фабула
между сюжет и сюжет
между между и между
Това е история с множество пистолети, но всички те
изгърмяват в други текстове
Прави каквото искаш с мене казва някой
дали тя? дали той?
Започваме отначало.
“Леко дишане” е разказ на Бунин.
“”Леко дишане”" е есе на Виготски за разказа на Бунин.
“”"Леко дишане”"” е епистоларно стихотворение
за двама влюбени
които четат “Леко дишане”
“”Леко дишане”"
“”"Леко дишане”"”
“””””””””””””””””
Първо писмо. Тя до него:
Тя диша леко, той я застрелва.
Второ писмо. Той до нея:
Гнусният старец я целува през кърпичката,
тя се смее. Той я застрелва.
Трето писмо:
Старецът не е толкова стар, не е толкова гнусен,
тя го целува през кърпичката сякаш е някой друг
сякаш няма брада.
Тя владее тайната на лекотата.
Четвърто писмо:
Тя му показва дневника си с гнусния старец
той я застрелва.
Тайната на лекотата е стрелбата,
лекият изстрел.
Пето писмо:
Тя пише, той я застрелва.
Бунин пише. Бунин пише!
Пише и я застрелва
Чете и я застрелва
Но що е фабула? що е сюжет?
сюжетът диша леко фабулата мре
Лекото дишане е изкуството на разказвача
Я ме чуй как поемам въздух!
Мъжът и въздухът – няма такова „и”
тя диша мъжете както си вкарва въздуха
не те не се дишат както се поема въздух
те имат бради понякога, понякога пистолети
тя трябва да се върне там където се диша
където любовта се диша
И все пак прави с мене каквото искаш
Прави с мене каквото искаш
Защото искам да правиш
Защото искам да искаш
Такъв е сюжетът фабулата
Ако има пистолет в началото на един разказ
Прави ме Убий ме Умри ме
Или я по-добре ми върни писмата
4 Kоментара за сега ↓
Editor // 2 дек, 2008 //
Хубав текст.
Nikolay Atanasov // 3 дек, 2008 //
На този етап от развитието на литературната ни традиция мисля, че можем да посочим Миглена Николчина като най-значимата българска жена-поет. За повече от век никоя друга българска поетеса не е проблематизирала толкова изчерпателно и така задълбочено какво означава да си жена в стъписващо патриархалния ни литературен канон. Последната й книга с избрана и нова поезия стъпва в три от най-интензивните ни литературни десетилетия и надхвърля по мащаб придобивките, които Елисавета Багряна постигна през 20-те години на миналия век. Идеологическите и естетическите импликации от приноса на Николчина тепърва ще се разгръщат през идните десетилетия, защото творчеството й е променило завинаги представите ни за поетическото изкуство.
Емилиян Николов // 3 дек, 2008 //
Така е. „Леко писане“ е стихотворението, което Миглена Николчина прочете на Голямото поетическо четене преди две седмици в 65 аудитория на Университета.
Stasja // 3 дек, 2008 //
Супер!!!
Коментирай