Public Republic Art Studio

Анна Димова: “Творчеството е като да хвърляш писма в бутилка”

23 декември, 2008 от · Няма коментари

Exclusivno_za_Public_Republic

Интервю на Наталия Николаева с Анна Димова

Anna Dimova

“If you can touch one person profoundly, you can touch the whole world.”
Jens Laugesen

Анна Димова е от онези автори, които докосват човешката същност дълбоко, до последната фибра. Занимава се с психология и психотерапия, пише проза, поезия, рисува, обича да фотографира.

Дори и най-сериозните неща в живота тя успява да интерпретира нетрадиционно и с чувство за хумор. Независимо дали пише за типологията на работохолика и мързелохолика, на младоженците, за виртуалния любовник или за изневярата, тя достига психологическа дълбочина с усмивка и лекота. Обича да се шегува със себе си – нарича се “мултифункционална”, а на мен ми е много приятно да ви запозная с нея.

Apple
Apple

Кой е кръстът на човека-творец според теб?

Чак пък кръст… Творчеството е удоволствие и благодат, а не мъченичество. Според мен творците са благословени заради способността да артикулират емоциите си на езика на символите – понякога този език е почти единственият възможен.

Особено в „модерния свят”, в който средностатистическият човек е свръхинформиран и ментален, умее да борави със сложни технологии, но се обърква, дави и препъва в чувствата си.

Малко ме притеснява леко елитарното звучене на „човека-творец” – за мен всеки човек има първичната потребност от творческо себеизразяване, както и вродена способност да го прави. И едва ли някой би се усъмнил в това, ако е имал поне минимален контакт с деца.

Творчеството е просто форма на комуникация, кодирана в локалната „азбука” на отделните изкуства. Но всички тези азбуки имат общ корен, а именно – импулсът да изразиш и споделиш с останалите някакво свое преживяване: емоционално, духовно, любовно, религиозно, смазващо, възраждащо, болезнено, щастливо – всякакво.

Кои са изкуствата, които най-добре изразяват твоята личност?

Писането и рисуването, но това е чиста случайност – просто тези двете са били най-рано забелязани като интерес от родителите ми, съответно най-старателно отглеждани и най-добре развити у мен. Предполагам, че при други обстоятелства спокойно съм могла да стана цигуларка или джаз певица примерно.:)

Как би искала да бъде възприето твоето изкуство?

Ако човек твори с предварителна идея как иска да му възприемат изкуството, това вече не е изкуство, а най-обикновено производство.

Творчеството е като да хвърляш писма в бутилка – „пишеш”, защото така ти напира отвътре, после мяташ „писмото” в морето. Рано или късно някой го открива и те чува.

Fire
Fire

Как би определила себе си с три думи?

Не мога с три.:)))

Кой е мостът между проза, публицистика, поезия, изобразително изкуство и психотерапия?

В моя случай – аз съм мостът. Какво друго може да бъде?:)

Как гледаш на заниманията си с психотерапия?

Хората са като големи къщи с много стаи – някои от тези стаи са поразхвърляни, други са тъмни, заключени и населени с всякакви чудовища, родени от уплашеното въображение.

Психотерапията е като бавна разходка из къщата и опит на човека да поразтреби, да изхвърли всичко, което вече не му трябва и само събира прах из скриновете, а накрая да отключи затворените стаи, да светне лампите и да провери какво има там.

Аз съм просто придружител в това пътешествие – вървя заедно с човека, помагам в разчистването, пазя му страх, когато наднича в тъмното и съпреживявам облекчението и радостта му, когато сам открие, че всъщност зад вратата няма нищо особено.

Inspiration
Inspiration

Каква е ролята на изкуството в твоя живот?По-скоро се питам каква е ролята на моя живот в изкуството.:)

Key
Key

Кои са начините човек да живее в хармония със самия себе си?

Всеки си намира неговите начини. Аз моя още го търся.:)

В какво се изразява според теб феноменът на човешкия живот? А на човешката смърт?

Смъртта дефинира границите, придава смисъл, плътност и мобилизира – сигурно си забелязала как с дни се мотаеш и отлагаш някаква задача и едва когато те притиснат срокове, се стягаш и в последния момент се юрваш да свършиш работата. Всички го правим.

Смъртта е онова, което ни подсеща, че нямаме време за губене, а страхът от нея – когато е в здравословни граници – пази живота. Когато обаче този страх стане твърде истеричен, ние почваме да се правим, че я няма. Като резултат губим респекта си към нещата, които са по-големи от нас и почваме да се взимаме много насериозно. От което, според мен, произтичат повечето човешки драми.

Dream
Dream

Кои са твоите любими съвременни творци?

Само за българските ще ти кажа: от художниците ми е много любим Росен Рашев-Рошпака. Него не можеш да го сбъркаш, в картините му има нещо минималистично, простодушно, обезоръжаващо, архаично и магично – като древни гравюри на космически знаци.

Като писател и публицист ми е най-любима собствената ми майка, която за съжаление вече от години не се занимава с това, но пише невероятно хубаво и е един от най-талантливите хора, които познавам въобще! Тя е истинска магьосница на словото и има рядката дарба да въздейства на емоциите толкова силно, че почти безотказно да разплаква читателите. Тя е и първият ми и най-голям учител – във всеки смисъл на думата.

От пишещите ми връстници много харесвам Елена Кодинова. Тя е уникална като стил на писане, а текстовете й са топли, човешки и честни до кръв. При това Елена е не само творец, но и боец, с много остро социално чувство – има таланта да напипва много точно болните места на всяко време и място, но и да ги лекува с думи.

Влюбена съм в поезията на Бояна Петкова – много млада, но вече призната поетеса – тя буквално рисува с думи толкова ярки, живи и плътни картини, че със стиховете си умее да предизвиква буквално физически усещания. Както казва баба ми – „бръква ти в джигера”.:) За мен нейните стихове са съвършени и цялостни – нито една дума не можеш да махнеш или добавиш – като някакви небесни откровения, недокоснати от човешка ръка.

Любимият ми български музикант е Виктор Маринов, известен като Vataff Project – той пише разкошна електронна музика, в която обича да вплита мотиви от автентичен български фолклор. Получава се вълшебна смес, каквато никой друг на света не умее да твори както него. Наскоро издаде последния си албум – Kalitz – който за мен е най-доброто, правено досега в този стил. Обожавам и Веселин Митев, член на група Исихия, с когото Виктор често работи – Веселин свири на гайда и кавали, пее прекрасно и е истински гуру на родопския фолклор. Сега има един нов проект – „Кайно Ясно Солнце”, който също си струва да чуеш.

Вярваш ли в таланта и какво е той за теб?

Познавам твърде много видимо талантливи хора, за да не вярвам. От друга страна всичките ми познати талантливци са и работливци – така че талантът е по-скоро възможност, потенциал, семе, което трябва внимателно и системно да се отглежда и полива, за да поникне и цъфне нещо, видимо за света.

За какво мечтаеш?

Така да си изживея живота, че когато стигна до финала му, да си тръгна усмихната.

Paradise
Paradise

Анна Димова за себе си:

Работи като психотерапевт, художник и автор. Емоционална, обичлива, интуитивна, неспокойна, задълбочена, креативна, драматична и притеснителна. Обича Паганини, джаз, електронна музика, котки, родопски черги, книги, ярки цветове, дъждовно време, творчески изстъпления и среднощно философстване.

Рубрики: Frontpage · Сцена

Етикети: , ,

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

0 Kоментари за сега ↓

  • Още никой не е коментирал. Бъди първият!

Коментирай