Public Republic Art Studio

Павел Пронин: “В моите фотографии има история, спомени и емоции”

7 декември, 2008 от · 4 Коментара

Exclusivno_za_Public_Republic

Интервю на Наталия Николаева с фотографа Павел Пронин

“All art is autobiographical;
the pearl is the oyster’s autobiography”

Federico Fellini

Свежи, окъпани в светлина, колоритни и емоционални са фотографиите на Павел Пронин. Преди всичко очароват с това, че кадрите са хванати в обектива на 21-а годишния фотограф с много любов и тънък усет към живота на природата, нейните лица и красота.

Интересен е също така фактът, че Павел идва от Русия, следва 4 години в City University of Seattle в България и е възхитен от нашите планини, водопади, гори, от компактността и многообразието на българската природа.

Предлагам едно интервю и нестандартно пътешествие на читателите на Public Republic, благодарение на младия фотограф, чието изкуство вече представихме на англоезичната ни публика.

Как откри фотографията за себе си и с какво я свързваш?

Винаги съм обичал да снимам, но нямах възможност да фотографирам това, което наистина обичам – природата и планините.

По-сериозно започнах да се занимавам с фотография през последната година като студент в City University of Seattle в Правец.

Когато имах свободно време, бродех из Стара планина и правех фотографии на гори, върхове, животни и т.н. След всяка разходка все повече исках да отида в планината и да снимам пак. Така разбрах, че това е нещо, което наистина обичам и което е мое.

След няколко месеца реших да си купя и по-добър фотоапарат, отдавна мечтаех за такъв. Започнах да пътувам из България и да снимам. През последните два-три месеца почти всяка седмица пътувам някъде и правя все повече снимки. Правец е един невероятно красив град и ме вдъхнови да снимам, а чрез интернет имам възможност да показвам на други хора фотографиите си.


Kostenets Waterfall

Какво ти носи фотографирането като емоция, като усещане?

За мен фотографията е нещо изцяло лично – сам пътувам, сам снимам, тя ми дава някакво спокойствие и е нещо, което обичам да правя. Да правиш снимки на природата, е различно от другите типове фотография – трябва ти внимание и не зависиш от никого освен от себе си. Обичам да съм сам в планината с фотоапарата си.

С какво България и българската природа те привличат и вдъхновяват?

В България има за всекиго по нещо. Някои обичат Стара планина (например аз), други – Рила, и т.н. За някои почивката означава плажовете по Черноморието, за други – селският туризъм, за трети – нещо друго.

Природата на България дава чудесни възможности за всеки, който иска да я види. Направо е рай за фотографа. Витоша с удобства за семеен отдих, недостъпните върхове на Рила, села по Искърското дефиле с къщички, построени високо на скалите.

България е чудесна страна и няма как да не поискаш да снимаш. Можеш да фотографираш залези на Черно море, язовири, върхове, животни… И всичко това, без да пътуваш на дълги разстояния.


Red Forrest

Имаш ли идея, преди да направиш една фотография, или се оставяш на спонтанността?

За мен спонтанността е главното в снимките ми. Не можеш да отидеш в планината и да знаеш какви снимки ще направиш – можеш да очакваш нещо, но никога не трябва да планираш. Плановете са най-злият враг на природните снимки.

Има много фактори, които влияят директно върху снимките. Например никога не можеш да си сигурен, че небето ще е синьо и че ще има пухкави бели облачета, че ще срещнеш някое животно точно където трябва, че слънцето няма да се скрие зад облаци или пък че ще има мъгла над езерата рано сутринта.

Най-добрите ми снимки са спонтанни. Те са направени тогава, когато всички фактори съвпадат. А тези моменти са много кратки.

Например снимката ми на крава, която пие вода на реката в Правец. Слизах от планината и видях как кравата се приближава към реката. Бързо отидох там и започнах да снимам. Успях да направя само една снимка, преди животното да си тръгне. Затова за мен снимането на природата е спонтанно, но и крехко изкуство: никога не можеш да си сигурен какви снимки ще направиш.


Thirsty Cow

Кои са любимите теми и мотиви в твоите фотографии?

Обичам да снимам природа, но природа можете да намерите и в Южния парк в София – не това е, което ми трябва. Аз обичам планини и гори, места, където можеш да ходиш по цял ден и да не срещнеш нито един човек. Тези места са идеални за снимки. Като минавам през гори или върхове сам, обръщам внимание на всички детайли, гледам във всички посоки и търся добри места за снимките.

А пък ако си на някое невероятно красиво място, времето е хубаво и има животни – няма как да не направиш добри кадри. За последно това ми се случи в Централния Балкан, където под водопада Райското пръскало срещнах коне. Снимах ги и не ми се тръгваше.


The Herd and The Mountains

Също така много обичам да снимам водопади или реки – със статив, на дълга експозиция. Този ефект напълно променя снимката, хваща се движението на водата и снимката става много по-интересна.


The Stick

Освен природа има и нещо друго, което снимам с удоволствие – например нощни кадри на големи градове, също на дълга експозиция. Като застанеш на един мост със статив и задаваш 30 секунди експозиция, светлините на движещите се коли се превръщат в невероятно красиви ленти с различни цветове.


30 Seconds of Life

Какво е необходимо, за да се получи една прекрасна снимка?

Не мога да говоря за другите жанрове във фотографията, но при фотографиране на природата няма точни стандарти. Понякога на най-неочаквани места и в най-неочаквано време снимките стават уникални и интересни. Но все пак има няколко фактора, които влияят много върху изображението.

Вече споменах някои от тях, но един от най-важните фактори е небето. Дори ако се намираш в едно скучно местенце, но небето е синьо и има невероятни облаци, снимката става интересна. Но обратното не е така. Ако небето е „лошо”, дори и на най-интересното място снимката няма да се получи много добре. Като говоря за „лошо небе”, нямам предвид буря или мъгла, а такова небе, каквото обикновено има в най-топлите дни – няма облаци, небето е леко синьо и хоризонт не се вижда. От личен опит знам, че и най-интересните места излизат недобре в такова време.


Autumn Silence

Вярваш ли, че всяка фотография съдържа своя история?

В моите фотографии има история, спомени и емоции. Спомням си как и кога съм направил всяка от снимките си. Сещам се за хора, които съм срещнал в планината, за места, които съм видял, за хижи, където съм нощувал… Понякога спомените, които имам от разходките, са спомени през обектива, защото, докато пътувам, непрекъснато снимам.

И е вярно, че една снимка е като 1000 думи: можеш да опишеш по много и различни начини един морски залез, но да видиш този залез на снимка, е съвършено различно. Всеки кадър от природата е спомен не само за автора, но и за всеки, който е ходил по маршрута на фотографа.

Приятно ми е да получавам коментари от хора, които познават местата на снимките ми. Така се връщат към прекрасните моменти, прекарани преди години сред природата, или предизвиквам интереса им да отидат и да посетят местата, които съм снимал. Лично аз обичам сам да откривам красотата, сам да определям маршрута си, но понякога и аз тръгвам да пътувам, след като съм видял красиви фотографии.


The Two Sisters

Какво би пожелал на хората, които гледат твоите фотографии?

Да видят на живо всички тези места, които съм снимал. България е много красива страна и има по нещо за всекиго. Който харесва или не харесва направеното от мен, може да опита да снима и да открие чрез обектива на фотоапарата магията на природата.


Brave Tree

Имаш ли и други любими изкуства освен фотографията?

Обичах и продължавам да обичам киното. Като малък снимах къси филмчета с роднини и приятели и мечтаех да стана някакъв голям режисьор. Ходех много на кино и все още обичам да гледам добри филми. Сред любимите ми са „Крадци на велосипеди” на Виторио де Сика, „Имало едно време на Запад” на Серджо Леоне, „Невероятната съдба на Амели Пулен” на Жан-Пиер Жоне…


Once upon a time in the West, музика на Ennio Morricone

Обичам различни по стилистика и жанр филми: от комедиите на Монти Пайтън до филмите на Тарковски, от Вонг Кар Уай до Серджо Леоне, също Кубрик, Фелини, Звягинцев, Рязанов, Куросава… От най-новите харесвам “The Assassination of Jesse James by the Coward Robert Ford” – уникален филм, който според мен няма равен в съвременното кино.


Sit and Relax

Имаш ли любими книги? Би ли ни споделил един цитат на любим твой автор?

Както може всеки да се досети по никнейма – raskoll, много обичам Достоевски, най-много „Престъпление и наказание”. Освен този велик писател чета и други руски класици и съвременни творци. Харесвам Дмитрий Липскеров (съвременен автор), от световната литература – „Клетниците” от Юго, и се старая се да не пропускам всяка нова екранизация на този велик роман. Повечето хора няма да се съгласят с мен, но намирам за най-добра версията на Биле Аугуст от 1998 г.

Един от любимите ми цитати е от „Идиот” на Достоевски: „Може би единствената цел на Земята, към която човечеството се стреми, се състои само в непрекъснатия процес на достижения, иначе казано – в самия живот” (свободен превод – б.кор.).


Bulgarian Coastline

За какво мечтаеш?

Мечтая през целия си живот да имам възможност да снимам и да разширявам географията на снимките. Преди една година по това време имах само няколко фотографии от Правец, сега галерията ми включва много повече. Надявам се, че ще осъществя пътуванията, които планирам, и ще видя още красиви места из България. Мечтая да имам и повече по-добри обективи, за да правя по-красиви и интересни снимки.


Павел Пронин е роден на 31.05.1987 г. в Русия. От 2003 г. живее в България. Тази година завършва в Правец City University of Seattle (филиал на Американския бизнес университет), специалност General management. Живее в София. Фотографията е негово хоби.

Рубрики: Frontpage · Сцена

Етикети: , ,

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

4 Kоментара за сега ↓

  • Selena // 9 дек, 2008 //

    Благодаря за чудесното интервю! С удоволствие се “запознах” с младия фотограф и се насладих на разкошните снимки. Те наистина са спонтанни, искрени и емоционални.
    Желая на автора още много прекрасни мигове, уловени с обектива на камерата! Вярвам, че ще остане верен на себе си и ще сбъдне мечтите си!

  • Евгени // 10 дек, 2008 //

    Павка, един съвет – опитай се да гледаш през твоите очи като снимаш. Чак ми става неудобно от масовите ти изяви по форуми, блогове и др. Да не давам примери.

  • Павел // 16 яну, 2012 //

    Доста се промени в моя фотография след 3 години, не разбирам как имах наглост да казвам че съм фотограф когато беше публикувано това интервю, нямах нито една добра снимка) И сега имам още много какво да уча и да снимам, дори и да имам по-интересни снимки.

  • Павел // 16 яну, 2012 //

    трябваше да е “дори и да имам по-интересни снимки от това, което имах през 2008″.

Коментирай