Public Republic Art Studio

“…със име – Марина…” – ІІ

10 декември, 2008 от · 2 Коментара


Photo: artemisia

Откъс от поема на Марина Цветаева

Към Автобиографията на Марина Цветаева е нужно да се добави следното.
Макар да симпатизира на революцията като понятие, тя категорично не приема Октомврийския преврат от 1917 г., преценявайки го като катастрофа за Русия и за стария свят като цяло.
Връхлитат я и нещастия в личен план. Няма никаква информация за съпруга си от 1918 г., когато той заминава на Юг като белогвардеец. През зимата на 1920 г. загубва по-малката си дъщеря Ирина, умряла от глад в един приют. С цената на нечовешки лишения успява да съхрани живота на по-голямата – Ариадна.

Едва през пролетта на 1921 г. получава съобщение, че мъжът й е жив и се намира в Константинопол /Истанбул/, откъдето по-късно ще замине за Чехия. След продължителни и тежки приготовления Марина и дъщеря й Ариадна отпътуват от Москва за Берлин през май 1922 г.


“Тоска по родине” – стихове на Марина Цветаева

Във всички страни, където живее Цветаева /Германия, Чехия, Франция/, се публикуват доста нейни произведения. Според някои критици, именно тогава разцъфтява нейният талант на поет и прозаик.

Въпреки изключително силната взаимна привързаност между Сергей Ефрон и Марина Цветаева, те са много различни като личности, преди всичко – по своите убеждения. В началото на трийсетте години Сергей Яковлевич рязко променя възгледите си и вече симпатизира на болшевишката власт в Русия. Веднъж сляпо повярвал в нея, той внушава и на децата си подобна вяра. Започва да сътрудничи на НКВД /Народен комисариат по вътрешните работи/ с надеждата и намерението непременно да се завърне в родината.

Първа в Москва пристига Ариадна. Марина приема решението й със скептицизъм, категорично не желае да се връща, но същевременно знае, че ако и съпругът й замине, тя ще го последва. И това се случва през есента на 1937 г., когато съдбата на семейството е предрешена. Сергей Ефрон се оказва замесен в политическо убийство, организирано от НКВД, и е принуден спешно да напусне Франция.

Марина и синът й Георгий заминават за Русия едва през лятото на 1939 г. Същата година през август е арестувана Ариадна, а през октомври – Сергей Ефрон.
Марина Ивановна и синът й започват да се скитат в търсене на жилище. Първо се установяват за кратко в краймосковския писателски дом в Голицино /където тя написва своята “предпазлива” автобиография/, после – по чужди квартири.

За предоставяне на собствено жилище не може и дума да става. Припечелва с преводи /Важа Пшавела, Иван Франко и др./. Най-добрият й превод, публикуван много години след кончината й, е на “Плаване” от Бодлер. Носи в затвора колети на съпруга и дъщеря си. После Ариадна е изпратена в лагер…
Започналата война с фашистка Германия ускорява края на Цветаева. Евакуирана в татарския град Елабуга, тя не намира повече смисъл да живее и да се бори за оцеляване. Загубила последните си душевни сили, решава да сложи край на живота си и на 31 август 1941 г. се обесва.

Сергей Ефрон е разстрелян на 16 октомври същата година в Москва.
Синът й Георгий е мобилизиран и загива на фронта на 7 юли 1944 г.
Дъщеря й Ариадна е реабилитирана след смъртта на Сталин и след 16 мъчителни години в ГУЛАГ се установява в Таруса, където умира на 26 юли 1975 г.


Photo: strombe

На 3 май 1913 г. в Коктебел Марина Цветаева написва следното пророческо стихотворение:
Идешь, на меня похожий,
Глаза устремляя вниз.
Я их опускала – тоже!
Прохожий, остановись!

Прочти – слепоты куриной
И маков набрав букет,
Что звали меня Мариной
И сколько мне было лет.

Не думай, что здесь – могила,
Что я появлюсь, грозя…
Я слишком сама любила
Смеяться, когда нельзя!

И кровь приливала к коже,
И кудри мои вились…
Я тоже
была, прохожий!
Прохожий, остановись!

Сорви себе стебель дикий
И ягоду ему вслед, -
Кладбищенской земляники
Крупнее и слаще нет.

Но только не стой угрюмо,
Главу опустив на грудь,
Легко обо мне подумай,
Легко обо мне забудь.

Как луч тебя освещает!
Ты весь в золотой пыли…
- И пусть тебя не смущает
Мой голос из-под земли.

Рубрики: Frontpage · Незабравимо

Етикети: , ,

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

2 Kоментара за сега ↓

  • zdratch // 29 дек, 2008 //

    Поздрав на авторката за тази вълнуваща биографията на Марина Цветаева. Стегнато поднесена, без излишни разкрасявания, едва ли не телеграфично, тази статия е напълно в унисон с цялата душевност на поетесата, такава, каквато тя ни се представя в поезията си.
    Благодаря за удоволствието да я прочета, Селена!

  • Selena // 30 дек, 2008 //

    Аз съм тази, която всъщност трябва да благодари, zdratch!

Коментирай