Public Republic

Марина Ивановна Цветаева
/ 26 септември / 9 октомври 1892 год. – 31 август 1941 год. /

Photo: strombe

“Кто создан из камня, кто создан из глины, -
А я серебрюсь и сверкаю!
Мне дело – измена, мне имя – Марина,
Я – бренная пена морская…”

Този словесен автопортрет, макар и бегъл, създава усещане за една твърде нестандартна личност. Животът и творчеството на Марина Цветаева са изпълнени с противоречия и трагизъм. Около нейното име все още витаят слухове и недомлъвки, тъй като архивът й беше закрит чак до 2000 година.

В този смисъл би било логично представянето на поетесата да започне с нейната автобиография, публикувана тук с незначителни съкращения.

Автобиография

Марина Ивановна Цветаева.

Родена съм на 26 септември 1892 г. в Москва. Баща ми – Иван Владимирович Цветаев – е професор в Московския университет, основател и събиретел на Музея за изящни изкуства /днес Музей за изобразителни изкуства/, изтъкнат филилог. Майка ми – Мария Александровна Мейн – е страстна музикантка, страстно обича стихове и сама пише такива. Страстта към стиховете е от майка ми, страстта към работата и природата – от двамата ми родители.
Първите ми езици: немски и руски, към седмата ми година – френски. Майчиното четене на глас и музиката. /…/

Любимото ми занимание от четиригодишна възраст – четенето, от петгодишна – писането. Всичко, което съм обичала, съм го обичала до седемгодишна, а повече нищо не съм обикнала. На 47 години ще кажа, че всичко, което ми е било съдено да науча, съм го научила до седемгодишната си възраст, а останалите 40 години съм го осъзнавала.
Майка ми е самата лирическа стихия. Аз съм по-голямата й дъщеря, но любимата не съм аз. С мен се гордее, а втората обича. Ранна обида поради недостиг на любов.

Детството ми до десет години – старата къща в Трьохпрудна уличка /Москва/ и самотната вила Песочная, на река Ока, близо до град Таруса, Калужка губерния.

Първото ми училище – музикалното училище на Зограф-Плаксина в Мерзляковска уличка, където постъпих като най-малката ученичка, ненавършила 6 години. Следващото – ІV гимназия, където постъпвам в подготвителен клас. През есента на 1902 г. заминавам с болната си майка за Италианската Ривиера, в град Нерви, близо до Генуа, където за пръв път се запознавам с понятието Революция.

Пиша Революционни стихове, които се печатат в Женева. През пролетта на 1902 г. постъпвам във френски интернат в Лозана, където оставам година и половина. Пиша френски стихове. През лятото на 1904 г. заминавам с мама за Германия, Шварцвалд, където постъпвам в пансион във Фрайбург. Пиша немски стихове. Най-любимата ми книга от онова време е “Лихтенщайн” от В. Хауф. През лятото на 1906 г. се връщам с майка ми в Русия. Мама не успя да стигне до Москва, умря във вилата Песочная, близо до град Таруса.

През есента на 1906 г. постъпвам в пансиона на московската гимназия на Фон-Дервиз. Пиша Революционни стихове. След това – в пансиона на Алфьоровската гимназия, а после VІ и VІІ клас в гимназията на Брюхоненко като частна ученичка. Летата прекарвам в чужбина, в Париж и Дрезден. Дружа с поета Елис и филолога Нилендер.

През 1910 г., още в гимназията, издавам първата си стихосбирка – “Вечерен албум” – стихове, писани на 15, 16 и 17 години, – и се запознавам с поета М. Волошин, написал за мен първата /ако не греша/ голяма статия. През лятото на 1911 г. отивам при него в Коктебел и се запознавам там със своя бъдещ съпруг – Сергей Ефрон, който тогава е на 17 години и с когото повече не се разделям. Омъжвам се за него през 1912 г. Същата година излиза втората ми стихосбирка “Вълшебен фенер” и се ражда първата ми дъщеря – Ариадна. През 1913 г. – смъртта на баща ми.

От 1912 до 1922 г. пиша непрекъснато, но не публикувам. От периодиката излизат само няколко неща в списание “Северни записки” /”Северные записки”/.
От началото на революцията до 1922 г. живея в Москва. През 1920 г. умира в приют втората ми дъщеря Ирина, само на 3 годинки. През 1922 г. заминавам в чужбина, където оставам 17 години, от които 3 години и половина в Чехия и 14 години във Франция. През 1939 г. се връщам в Съветския съюз – следвайки семейството си и за да дам на сина си Георгий /роден през 1925 г./ родина.

От писателите любими са ми: Селма Лагерльоф, Зигрид Ундсет, Мери Уеб.
От 1922 до 1928 г. излизат от печат следните ми книги: в Госиздат “Цар Девица”, “Версти” от 1916 г. и стихосбирката “Версти”; в Берлин, в различни издателства, – поемата “Цар Девица” и стихосбирките “Раздяла”, “Стихове към Блок”, “Занаят” и “Психея”, в които не влиза всичко, написано от 1912 до 1922 г. В Прага през 1924 г. издавам поемата “Юнак” /”Молодец”/, в Париж през 1928 г. – стихосбирката “След Русия”. Други отделни книги нямам.

В периодичния печат в чужбина излизат: лирични пиеси, написани още в Москва: “Фортуна”, “Приключение”, “Краят на Казанова”, “Виелица”. Поеми: “Поема за Планината”, “Поема за Края”, “Поема за Стълбата”, “От морето”, “Опит за стая”, “Поема за Въздуха”, две части от трилогията “Тезей”: І част “Ариадна” и ІІ част “Федра”, “Новогодишно” и др. Преводи на френски език на поемата ми “Юнак”, преводи на редица стихове на Пушкин, преводи на руски и немски революционни, а също и на съветски песни. След завръщането си в Москва съм превела редица стихове на Лермонтов. Други книги с мои преводи не са издавани.

Проза: “Герой на труда” /среща с В. Брюсов/, “Живо за живия” /среща с М. Волошин/, “Плененият дух” /среща с Андрей Бели/, “Наталия Гончарова” /живот и творчество/, повести от детството: “Майка ми и Музиката”, “Дявол” и др. Разкази: “Хлистовки”, “Окриването на Музея”, “Кула в бръшлян”, “Годеник”, “Китаец”, “Приказката на майка ми” и много други. Цялата ми проза е автобиографична.
/януари 1940 г., Голицино/

Марина Цветаева – “Уж сколько их упало в эту бездну…”