Афоризми от Димитър Ангелов
Снимка: Dimíter Ánguelov
Нищо не ме учудва, освен това твърдение.
На големите цветя, големите животни и големите мечти трябва да се възхищаваме отдалече.
Да приемем един език е да приемем донякъде един свят, който не ни допада. Затова, може би, е по-лесно да критикуваме този свят на езика, който му принадлежи и го създава.
Интелигентността не стои добре на всички, защото е морална категория.
Ако имаше изкуствена интелигентност, то би било възможно да се осинови един робот или да бъдем осиновени от него.
Смехът е акцентът на моралността.
Бъдещето е само това, което ни остава от миналото.
За нашата съдба ни е дадено да знаем само най-незначителното – логиката, която всеки нагажда към всичко останало.
Съзряването на духа напредва с бавната смърт на неговите идеологични опори.
Самоанализът е един вид хомеопатия, която се опитва да излекува болестта чрез възстановяването на всички болести, които е прекарал всеки един.
Човекът е добър по природа, но лош по съдба.
Доброто възпитание си служи с правила, когато не му достига чувствителност.
Няма по-красив пейзаж от този, който веднага ни напомня абсурда на човешкия живот.
Когато се говори за нищото, всички думи са синоними.
Заслугата е щастлив брак между необходимостта и случайността, макар и да е брак по сметка.
Това, което противопоставя политиците е техният общ идеал – властта.
Добрият дипломат трябва да казва истината, винаги когато лъжата изисква това.
Трупайте знания и емоции, но не забравяйте, че животът не е събиране, а изваждане.
Dimíter Ánguelov
Превод от португалски: Здравка Найденова
Разкази на Димитър Ангелов в превод на френски език може да прочетете в блога Lusopholie.
