Афоризми от Димитър Ангелов
Снимка: Dimíter Ánguelov
Древните са били по-мъдри, защото още не са били изобретили толкова начини да се заблуждават.
Все още имаме големи поети поради липса на по-добри.
„Утре” е фикция, която изживяваме всеки ден.
Когато не очакваш нищо, не се намираш никъде.
Животът е като гравюра на Ешер: има смисъл в различни перспективи, но трудно като цяло.
Някои поети са като дегустатори, които се опитват да открият някакво вино, за което само са чували да се говори.
За някои абсолютното тегло на съществуването все още се намира между златото и оловото.
Не е нормално да има дефиниция на лудостта.
По-важна от истината е нейната форма.
Любовта е цвете, което расте в две саксии. По-късно се разбира, че една от саксиите не е истинска.
Всеки е пленник на своята представа за свободата.
Има отровни змии, има лоши хора, има градушки, способни да убият и най-невинния човек. Но да се признае това означава да видим само негативната страна на истината.
Ако е рекъл господ, някой ден ще ни ухапе змия, ще ни досаждат лоши хора или дори ще ни убие неочаквана градушка, или по-точно – другата половина на истината.
Да философстваш за бога е като да сънуваш някого, когото познаваш само по име.
Времето е универсалната разлика между всички неща.
Dimíter Ánguelov
Превод от португалски: Здравка Найденова
Разкази на Димитър Ангелов в превод на френски език може да прочетете в блога Lusopholie.
