Силвия Василева
Photo: bartpogoda
„- Търсенето на произхода – казах аз неочаквано и за самия мен, като се отклоних от текста си – винаги е търсене на бащите. То ни стимулира.
Поех си въздух, заекнах, погледнах лицата пред себе си.
- Дори мисълта за възможността бащата, за когото си мислим, че ни е баща, да не бъде истинският, отваря една пропаст. В една част от живота си аз съм се люшкал от един образ на баща към друг и, трудно ми е да го кажа, но почти винаги зад образа на баща ми се е появявал друг – образът на възможния баща.
Бях изненадан от собствените си думи, защото тук за пръв път изговарях нещо, което не знаех, но съм го носил като подозрение през всичките години.
– Едва ли друг въпрос така разпалва фантазията – добавих аз, – както въпросът за произхода и бащинството и той често става повод за писане, за проиграване на възможности. А онова, което бъде написано – казах сега към залата, – може да бъде въз основа на опит или не, но като фикция се превръща в реалност: то не издава какво действително се е случило, издава какво би могло да бъде и при това издава как е било.”
Разгръщам произведение от швейцарски автор, за когото публиката в България знае твърде малко.Това е утвърденият в cвоята родина Урс Фас, представен ни от изд. “Атлантис” с най- новата си книга “Любовен архив” във великолепния превод на Владко Мурдаров. За това свое произведение авторът получава през 2008 годишната награда на фондация “Шилер” в Швейцария.
Разказвачът – писател от средното поколение – пътува до места, които познава от спомените на майка си. За Рига например тя му е разказвала, препредавайки на свой ред картините от разказа на свой някогашен любим. Споменът и споменът за спомена са нейният любовен архив. До него тя дава достъп на своя син. Авторът се надява чрез думите на майка си да открие истината за своя живот и за живота на родителите си. Като посещава тези познати му само от разкази места, той се надява да открие истината за своето семейство – и така да намери част от истината за себе си.
Авторът повторно преживява детските си години и подробно описва живота в своя дом. Особено го вълнува и тревожи мълчанието – и когато истинският му баща се завръща, след като се е опитал да избяга и да започне нов живот с любима жена, и когато се разболява, а майка му се грижи за него безмълвно, и когато описва последните години от живота на майка си, които са изпълнени изцяло с мълчание. Какво изразява то? Желание да забравиш случилото се?
Желание да изразиш примирението си? Желание да се подчиниш на нормите в своята общност на задълженията на ежедневието? Желание да не нараниш другия с думите си? Желание да не се оправдаваш?
Дори и мълчанието на едно поколение да не бъде нарушено, за да се съхрани статуквото, то следващото непременно го поставя под въпрос, търси причините му, рови в архива на отминал живот.
Авторът се среща с дъщерята на любимата на своя баща – за да търсят заедно мигове от любовта на родителите си. В тези срещи има желание да се преодолее мълчанието. Това е сблъсък на двама души, които търсят своята цялост. Животът на родителите им ги събира и ги разделя. Всеки търси и настоява за своя живот, за неговата истинност.
Ето тук първата точка е излишна: “- Май не достатъчно. – набързо пое и пусна ръката й.” -> - Май не достатъчно –...
0 Kоментари за сега ↓
Още никой не е коментирал. Бъди първият!
Коментирай