Public Republic Art Studio

Коледуване и коледари

26 декември, 2008 от · 2 Коментара

За българската традиция коледуване

Koledari

В България празникът Рождество Христово е продължение на празника Бъдни вечер – последният ден от великите пости, който започва от полунощ с обичая коледуване. В него участват коледари – мъже – ергени, годеници и по-млади, скоро женени мъже.

Подготовката им започва от Игнажден. Тогава разучават коледните песни, създават се коледарските групи, определя се водача на групата, който е по-възрастен и женен. Облечените празнично коледари са с накичени с китки калпаци, а в ръцете си носят „шарени тояги“.

Времето за коледуване е строго определено от традицията — от полунощ до изгрев слънце на Коледа. В народните представи тогава се появяват караконджули, таласъми други свръхестествени същества. Вярва се, че коледарите със своите песни имат силата да ги прогонят.

Те обхождат домовете на групи, като тръгват винаги в източна посока. Във всеки дом изпълняват песни за прослава на стопаните и благопожелание. Стопанинът кани около трапезата младите мъже и ги черпи с вино и ракия, а после момата ги дарява с вит кравай. Даряват ги още с пари, месо, боб, брашно, вино и др.
Коледарите си избират цар, или станеник — млад мъж, който знае коледарските песни, има артистична душа, щедра ръка и добро сърце.

Обикновено групите от коледари се състоят още от старец, баба, трохобер,гайдар и певци. Старецът и бабата разсмиват, трохоберът събира даровете, гайдарът свири, четниците пеят. В някои райони коледарите се правят на котараци, мяукат и известяват за пристигането си. Момците коледари са облечени празнично, като за голям студ, какъвто обикновено е, с калпаци, окичени с наниз пуканки и китка от чемшир, с геги в ръце. Навсякъде по къщите ги чакат с радост, освен ако мъка някоя, смърт или болест не са сполетели дома.

От полунощ до сутринта коледарите обикалят домовете, пеят коледни песни с пожелания за здраве, щастие в семейството и богата реколта, а домакините ги даряват с коледарски кравай. Първо се тръгва от къщата на най-личния човек в селището — кмета , попа или даскала. Домакинът посреща коледарите с кравай и пара.

Домакинята пък дава жито, от което коледарите трябва да поръсят из къщата, за да се народи през идващата година. На някои места, ако в къщата има мома за женене, тя приготвя специален писан кравай за любимия си. После всички писани краваи се излагат на обществено място, за да се оценят кой колко струва и да ги откупят с наддаване. Всеки момък откупува кравая на момичето си. Ако в някоя мома са влюбени повече момци, те наддават помежду си.

Пеят се песни за всеки от семейството — от най-възрастния (както по старшинство, така и по уважение) до най-малкия. Песните са за здраве и дълъг живот, за имот, берекет (плодородие и благополучие), късмет, любов, щастие и добра среща, за радост, игри и веселия.
Коледарските песни нямат чет, но особено обичани са тези за прекрасни девойки. Юначни момци препускат с коне вихрогони и надбягват слънцето, гонят сури елени, сражават се с турски войски, слизат в долния свят, за да си изведат оттам любима. Видно място в песните заемат пожеланията и благословиите.

Една от основните цели на коледуването е да се оповестят раждането на ново състояние на Вселената, подреждането и организирането на света. Затова в голяма част от коледарските песни е запазен образът символ на световното дърво, а предсказаното в тях звучи съдбовно.
Около огъня коледарите пеят песните си и наричат за добро, радост и късмет. От силата на огъня очакват изреченото да се сбъдне.

Бъдникът, както и огънят също е магически. На някои места, когато той почне да догаря, извеждат мъжката челяд навън и около огнището остават само невестите – да се раждат все женски животни от стоката. Трески от бъдника се закопават в лозята за плодородие и добро вино, или се хвърлят в реката за здраве и дълъг живот. От бъдника се оставя и по една недогоряла главня, която всяка вечер от Коледа до Йордановден се пали и се гаси с вино – да предпазва от болести домашните животни.

Трапезата и на 25 ти декември не се вдига цял ден. Пепелта се пази през всичките дни от Игнажден до Йордановден, а после се събира и служи за лек на различни болести през цялата година. Когато домакинът стане от трапезата, ходи приведен, за да са така приведени до земята и отрупани с плод клоните на дърветата.

На плодните дръвчета се връзва слама, за да раждат. Често стопанинът или малко момче люто се заканват на дърветата, които не дават достатъчно плод, а после някой ги успокоява — „Недей, от догодина ще родят“, като се е вярвало, че наистина започват да раждат.
Днес възрастните хора още помнят старинните сурвакарски благословии:

„Да сте живи,
живи и здрави
за много години!
До пета, до шеста,
до седма, до осма,
девета, десета —
до сто и петдесета!“

Или

„Сурва, сурва година,
здрава, здрава гърбина
златен клас по нивята
сладък плод за децата
вечен мир по земята!“

„Сурва, сурва година,
весела година!
Едър клас на нива
голям грозд на лоза,
жълт мамул на леса,
пълна къща с коприна,
червена ябълка в градина,
живо-здраво до година,
до година, до амина!

Рубрики: Frontpage · Новини

Етикети: , , ,

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

2 Kоментара за сега ↓

Коментирай