Public Republic Art Studio

Празникът Рождество Христово

24 декември, 2008 от · 1 Коментар

Рождество – “Майката на всички християнски празници” се появява още в началото на християнството

Rojdestvo Hristovo

С раждането на Исус Христос започва нов момент в човешката история. То слага началото на ново летоброене. Рождество Христово е не само граница във времето, то е празник на празниците, начало, без което не би имало повечето християнски празници.

По стара българска традиция на Коледа около огъня коледарите пеят песните си и наричат за добро, радост и късмет. Първи тръгват да съобщят новината за чудото, наречено Рождество Христово, коледарите. Те вървят на групи и благославят всеки дом.

В предимно християнските страни Коледа е най–значимият празник в годината, отбелязва се като светски празник и в много страни с малко християнско население. Свързва се с размяна на подаръци в семейството, както и с подаръци от Дядо Коледа.

Трапезата трябва да е богата, като след голям пост. Нареждат се питка, свинско месо, свинско с праз лук, баница с месо, пастърма със зеле, печен дроб, печено пиле, млечна баница и други.

Трапезата не се вдига цял ден. От клонка от дрян или слива, символизираща връзка с дървото на живота. Дрянът е символ на дълголетие, сливата на изобилие. Украсата е свързана с характерния за региона основен поминък, има червена и бяла вълна (символи на любовта, чистотата, женското начало), люта чушка )символ на мъжкото начало), наниз пуканки или сушени плодове (трябва да осигурят плодородие или изобилие), малки кравайчета, дребни парички (за финансова стабилност). В сегашно време се украсява с различни станиоли и разноцветни хартии. На дърветата се връзва слама за да раждат повече.

Рождество Христово е един от най-големите християнски празници. В основата му е раждането на спасителя Христос. За това радостно събитие четем Евангелието на Лука:

„В ония дни излезе заповед от Кесаря Августа да се запише цялата вселена. Това беше първото записване откакто Квириний управляваше Сирия.

И всички отиваха да се записват, всеки в своя град. И тъй, отиде и Иосиф от Галилея, от града Назарет, в Юдея, в Давидовия град, който се нарича Витлеем, (понеже той беше от дома и рода Давидов), за да се запише с Мария, която беше сгодена за него, и беше непразна.

И когато бяха там, навършиха се дните й да роди. И роди първородния си Син, пови Го и положи Го в ясли, защото нямаше място за тях в гостилницата. Езическите корени на празника са в онези далечни времена, когато първо-битните хора са забелязали, че в края на декември дните отново се увеличават, т.е. слънцето отново се ражда”.

Както при всички уседнали земеделски индоевропейски народи, така и у славяните календарът се изгражда според Слънцето – съобразно неговото движение спрямо Земята, неговите фази и цикли.

Празникьт на Рождество Христово се появява още в началото на Християнството, вероятно в апостолския период. Апостолските правила отреждат ден за отбелязване на Раждането на Христа 25 декември, показвайки смисъла на този празник за Църквата: “Внимавайте братя, пръв празник сред празниците е на Христовото Рождество”.

Това специално наблягане на празнуването на Рождество Христово се характеризира от свети Йоан Златоуст така: “Няма да сгреши, този който нарече празника на Рождество Христово майка на всички други празници…”

Както от един извор извират множество потоци, така всички празници изхождат от празника на Рождество Христово, който е като ново сътворение на света. Въплащаването на Словото Божие, което се празнува, става крайъгълен камък. Въплъщаването на Бога разделя тайнствено светлината от тъмнината, съгласно думите на св. Йоан Богослов: “Всеки дух който изповядва, че Иисус Христос дойде като човек е от Бога, и всеки дух, който не изповядва, че Иисус Христос дойде като човек, не е от Бога, а е духът на Антихриста…”

Времето предхождащо Христовото Рождество било изпълнено с дълбоко усещане за едно неограничимо зло. Във всеки момент се чувствала несигурността на това време. Народите, преди Въплащаването на Христа, се намирали в едно продължително търсене.

Духовните им основи не запазвали постоянен образ, а се убогатявали и оплитали с други елементи. Културите на различни народи навлизали и се повлиявали помежду си, променяйки се. Светът преди Рождество Христово приличал на добре разорана нива, готова да приеме семето на вечния живот – начало на бъдещия Век.

Характерно за множество икони на Рождество е, че Богородица гледа не към Спасителя, а към Йосиф с поглед изпълнен с разбиране и дълбоко съжаление. Видно е, че тя с всички сили желае да му помогне. Чрез тази си загриженост Богородица влиза в служението си на Небесна Царица, Молителка за скърбите на човешкия род.

Рубрики: Frontpage · Новини

Етикети: , ,

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

1 Kоментар за сега ↓

  • Museau de la Noir // 25 дек, 2008 //

    Само г-жа Андреева може да напише такъв приятен ,нежен и силен материал. Поздравявам я и и желая много здраве и семейно щастие!

Коментирай