Public Republic Art Studio

RE:

19 ноември, 2008 от · Няма коментари

Веселин Трандов

Pogled
Снимка: Xabier.M

Редакторски увод

Карл Фридрих Гаус, човекът поставил началото на Модерната теория на числата, казва, че с литература се занимават хора, които имат нужната упоритост, за да се занимават с математика, но нямат необходимата интелигентност.

Може и да е прав, кучият му син със зли очи и технически способности, но аз, нормален софийски дришльо, си позволявам да изпитвам известно съмнение към този, струва ми се, повече афектиран, отколкото задълбочен коментар. Верно си е лафче отвсякъде, обаче братя литератори, не мога да ви оставя в нивата докато къщата ни гори. За мен уравнението винаги е било и ще бъде с точно обратните стойности, без да претендирам за научна степен в областта на точните науки.

Литературата, признавам си, е нещо като математиката, но не точно. Хер Гаус обаче се е възползвал от факта, че всичко, по дяволите, е нещо като математика, но не точно. Имах един учител по солфеж, който твърдеше, че се опитал да избяга от математиката, като се захванал с музика, но не успял.

Честно казано не им вярвам на хората с математиката. Обикновено като им зададеш въпрос, те ти отговарят в стил „това е така, но не точно”. В учебниците по физика за средните политехнически училища например пише, че антиматерията е съставена от античастици, които са с противоположно въртене (хм!), противоположна маса(!?) и за нея (антиматерията) времето тече противоположно(?!?). Ако попиташ един физик обаче, той ще ти отговори, че това е така, но не точно. Ще започне да ти говори за кварки и антикварки, за електрони, позитрони и неутрино и накрая ще ти заключи, че всичко е думи, казано е така, по-простичко, за да можеш ти, с плиткото си разсъждение на човек, който чете романи, да го възприемеш.

Водил съм и много спорове с математици, които не могат да различат SnorriCam от Follow shot, обаче могат да ги обяснят МАТЕМАТИЧЕСКИ. Защото факт е, че има математически модели за всичко – за икономическите показатели, за геодезическите измервания, за социологическите проучвания, за хранителните навици на папуасите от Нова Гвинея и за принципите на употреба на наркотици на нормалните софийски дришльовци. И никой няма как да им противоречи. Човек, как да го направиш – „не, брат, не съм съгласен с този вектор – той не отразява кварките в Гогол, а само позитроните и неутриното”. Заеби!

Обаче, братя писачи, артисти и обикновени дришльовци, понеже съм в силната позиция да закопая когото и както си поискам, пишейки този текст, ще завърша ето така: Веднъж Гаус работел по един от многото математически модели, с които била пълна главата му. В кабинета влетяла прислужница и се развикала ”Фридрих, жена ти умира!” След като го повторила няколко пъти, Гаус побутнал очила, почесал се по веждата и казал: „Кажи й да почака, ей сега свършвам.”

И дори да не е станало точно така, мисля че ти ме разбра.

Та така.

Първата публикация на текста в Списание 1, брой 75, ноември 2008

Рубрики: Frontpage · Модерни времена

Етикети: , ,

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

0 Kоментари за сега ↓

  • Още никой не е коментирал. Бъди първият!

Коментирай