Public Republic Art Studio

Веселин Трандов: “Ако си отворен към света, той няма да спре да те изненадва и вдъхновява”

19 ноември, 2008 от · Няма коментари

Exclusivno_za_Public_Republic

Интервю на Наталия Николаева с Веселин Трандов

Veselin Trandov

An intellectual says a simple thing in a hard way. An artist says a hard thing in a simple way.”
Charles Bukowski

Напълно споделям мнението на Веселин Трандов – главен редактор на сп.”Едно”, че уникалността на едно издание се дължи преди всичко на уникалността на екипа, който го създава.

Веселин е модерен, динамичен, отворен към света млад човек. Харесва ми артистизмът на неговия стил, лекотата и същевременно дълбочината, леката ирония, самоиронията. Тези качества определено са част от модерното и актуално съдържание и изискана визия на списание “Едно”. Допада ми също така активната позиция на главния редактор в областта на културата и екологията, в инициирането на арт и еко проекти и осъществяването им.

Но повече за личността на Веселин Трандов ще разберем от интересния ми разговор с него.

Spisanie Edno


Кои са предизвикателствата, които стоят пред Веселин Трандов като главен редактор на сп.”Едно”?

Предизвикателствата са много и те стоят както пред главния редактор, така и пред всички останали от екипа. Много често са свързани със спазването на сроковете. Не, сериозно – понякога отговорността е стряскаща, имаме читатели на по 15 години, а тийнейджърите са колкото безкомпромисни, толкова и податливи на внушения.

Кои са любимите Ви теми като журналист? А как избирате темите за Вашето списание?

Музика, кино, видеоарт, социални критики и коментари. Темите на Списание 1 са фиксирани, включват изброените, плюс още няколко – архитектура, дизайн, арт, мода, фотография…

Има ли провокация, на която не бихте устояли и коя е тя?

Провокациите обикновено идват от самите нас – рядко някой се опитва да ни провокира и в повечето случаи не обръщаме внимание. Когато провокацията е добре обмислена, разбира се, имаш желание да й отговориш. Независимо дали идва от нас или отвън, провокацията ни интересува само когато дава възможност за позитивен изход или цели позитивна промяна.

“Възпитание на чувствата” или друг тип възпитание е работата като редактор?

Работата като редактор лично за мен е забавна и уморителна. Възпитава в личен план, но в никакъв случай не трябва да се гледа на нея като на средство за възпитание.

С какво Вашето издание е уникално?

Нашето издание е уникално с това, че го правим ние – всеки от нас дава наистина по нещо от себе си. Никой тук не гледа на правенето на Списание 1 само като на работа. Има и още, мога да говоря много, но това е най-важното – хората, които го правят.

Как бихте степенували важността за следните няколко неща за успеха – амбиция, постоянство, удоволствие от работата, решителност?

Хе, не знам, зависи от областта, в която искаш да постигнеш успех – ако се занимаваш със съдебна медицина, например, просто не мога да си представя как “удоволствието от работата” може да бъде фактор. За мен, в случая именно той е най-важният – останалите не ме вълнуват.

Каква друга професия бихте си избрали, ако не бяхте журналист?

Бих искал да съм кинорежисьор, но ми липсват нужните амбиция, постоянство и решителност.

Каква е ролята на риска в правенето на списание в България? А на късмета?

Те имат роля в правенето на журналистика навсякъде. Да попаднеш на точния човек, на точното място, в точния момент, да чуеш точните думи, да заснемеш точния кадър – всичко това е свързано с риск и късмет. Понякога в България се налага да се поема повече риск, отколкото е полезно за здравето, но ние засега сме ОК.

Какъв талант бихте искали да притежавате?

Бих искал да мога да свиря много добре на барабан.

Кои са Вашите любими съвременни чуждестранни и български автори?

Кръг Бърза литература – Чарли, Богдан, Момчил Николов. Освен това – Георги Господинов, Алек Попов. Чакам с нетърпение книгата на Васил Георгиев. Имахме конкурс за къс разказ и там се получиха няколко много яки, според мен, неща. Иначе – Пелевин, Вонегът, Виан, Хелър… мога да изреждам дълго, чета страшно много романи и разкази, по всяко време на денонощието. Понякога се събуждам в 4 през нощта защото вечерта съм заспал на някакъв як момент от книгата.

Как се промени концепцията на Вашето списание от момента на неговото създаване? Разкажете нещо за Вашия екип.

Познавам хората, които са правили Списание 1 през годините, между тях има хора, които уважавам изключително – Елена Друмева е един от тях. Много съжалявам, че тя вече не пише за нас. Не мога да кажа как се е променило Списание 1 от създаването му защото съм тук само от няколко години. Не се и опитвам много да анализирам това – интересува ни настоящия момент и какво да променим в бъдеще.

Имаме чудесен и балансиран екип, отскоро работим всички заедно в една голяма стая, пускат се лафчета, страшно е весело.

С какво опитът от престоя Ви във Франция Ви импулсира и обогатява работата Ви като журналист?

Ако приемем, че журналистът е нещо като психоаналитик на обществото, (понеже една от задачите му е да анализира народопсихологията на тези, с които живее), опитът ми от общуването с друга нация е добре дошъл – той ми дава възможността да погледна на нещата и от един по-различен ъгъл, което е особено важно за все още крайно затвореното общество, в което живеем.

Имате рубрика “Всеки ден едно вдъхновение” – всеки ден ли успявате да намерите едно вдъхновение? Ще ни разкажете ли за Вашите вдъхновения?

Вдъхновенията идват сами, изобщо не се налага да ги търсим. Всичко е въпрос на нагласа – ако си отворен към света, той няма да спре да те изненадва и вдъхновява. И обратното. Днес, например, ме вдъхнови следната новина “Guillermo Del Torro снима хорър версия на Pinocchio“

Как релаксира Веселин Трандов?

Любимият ми начин (който обикновено влудява повечето ми градски приятели) е да отида в някоя гора, по възможност на брега на морето, да запаля огън и да го побутвам оттук оттам в продължение на часове, докато главата ми наистина се изпразни от всички ненужни неща. Това или да се напукам някъде с приятели, което води до горе-долу същия резултат.

За какво мечтаете в личен и професионален план?

В личен – да спрат войните, да се преборим с глобалното затопляне и съседът от долния етаж да свърши с ремонта. В професионален – нещата, за които пише Списание 1 да се превърнат в масова култура. Тогава “мисията ще бъде изпълнена и мога да мина на следващото ниво”, както казва един приятел – 12-годишен геймър.

Рубрики: Frontpage · Сцена

Етикети: ,

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

0 Kоментари за сега ↓

  • Още никой не е коментирал. Бъди първият!

Коментирай