Public Republic Art Studio

Азбуки

18 ноември, 2008 от · 2 Коментара

Веселин Трандов

Azbuki
Снимка: Vincent Boiteau

БГ – от П до Я

В началото планирах нещо като продължение на започнатия миналата година по това време текст на Богдан Русев БГБ ЕС – ОТ А ДО О. В него той обеща продължението от П до Я. Искаше ми се една година след – с извинение – влизането ни в Европейския Съюз да направя – с извинение – равносметка за положителните и отрицателните последици от Присъединяването. Седнах, помислих и установих, че има цял куп недоизказани неща, като са по-важни от това, че вече можем да пътуваме само с лична карта или, че Mayair откриха Враждебна на картата на Европа. Затова просто махнах В ЕС от заглавието и продължих от там, докъдето Богдан беше спрял, в стила на една от любимите си поредици детски книги от позлатеното соцминало – Азбука на малкия едикакъвси.

Та така,

Природа

Жалко, че трябва да започна с това, защото то си остава най-силният коз в ръцете на българския студент в чужбина, попаднал в ситуация, в която трябва да се оправдае високия патриотизъм, лъхащ от всяка негова дума след втората ракия, от бутилка, изпратена в колет, заедно с картон Виктъри и луканка, от загрижени роднини. Защото може да сме бедни, прости, смешни, малки, нецивилизовани, слаби на футбол, престъпници, некултурни, трафиканти и селяндури, обаче имаме Уникална Природа.

Устойчиво словосъчетание, което продължава да се използва по инерция от политици, бизнесмени и български студенти в чужбина на две ракии, но на практика заема уверено мястото си в списъка с новобългарски фолклорни митове и легенди като “добри в леглото”, “големи пиячи”, “високо IQ”. Трябва да призная, че има нещо Уникално в Природата ни – все пак не можеш да видиш навсякъде прясно построен хотел по средата на девствена планинска поляна, нито бурени и храсти по тротоарите на столичен булевард.

Ракия

Българите сме много атрактивни, със силна социална позиция, твърдо и компетентно мнение по всички въпроси, разбираме от политика, спорт, коли, жени, мъже, жени и мъже, шах, жени и жени, история, мъже и мъже, фотография, финансии, правим анализи, критикуваме открито, отправяме заплахи, споделяме интимни чувства, блъскаме с юмрук по масата, изказваме на висок глас мнението си, отстояваме си правата. После си тръгваме, клатушкаме се до вкъщи и си лягаме, а на гругия ден ни боли глава и сме гузни. Всъщност това е оптимистичният сценарий.

В другия откриваме в събеседника си някакъв непростим недостатък, който заслужава да му строшим канчето. В най-лошия случай – ако не сме намерили кого да набием или какво да строшим – се прибираме и спукваме от бой жената, мъжа или детето. В другите страни това се нарича алкохолизъм, смята се за болезнено състояние и подлежи на медицински и/или съдебни процедури.

Селянин

Една от най-често използваните обиди в България, наравно с циганин и педераст. Колкото и да ми обясняват по-прогресивните, че “селянин не значи човек от село, а такъв, който, нали, е простак, щото аз против селяните от село нямам нищо”, селянин си означава човек от село. Веднага ми светва една възможна причина – определението “селянин” да е толкова сериозна бариера пред социалната интеграция на младия пряснозавършил в столицата провинциален професионалист.

На 4 януари 1878 година (или 23 декември 1877 по стар стил) в София живеят 11 649 души. В цялата страна живеят около 3,5 милиона. 100 години по-късно населението на България се е удвоило. Жителите на столицата, за сметка на това, са се увеличили около 100 пъти до над милион. Естествено комплексите (и едните и другите) стават все повече и все по-големи – в момента само в комплекс Люлин живеят около 130 000 души.

Голяма част от тези стотици хиляди бивши “селяни” и настоящи “столичани”, гледат на новопристигащите настоящи “селяни” и кандидат бъдещи столичани, със злобното високомеврие на “стари кучета”, прощавай за тъпия казармен лаф, аз даже не съм ходил в казарма. Интересен факт е, че “циганин” се използва като обида и от цигани. Друг интересен факт е, че “педераст” (произнесено пеерасче), може да бъде и другарска закачка между близки приятели.

Турция

Сигурен съм, че в еквивалентния списък на турско лафстайл списание (примерно 2 de 1) под буквата В нямаше да присъства Bulgaristan. Щеше да бъде примерно Babylon, истамбулският клуб, в който са били U-Roy, Alice Russel, Elbow, Freestylers, John Patitucci, Dub Pistols, Amon Tobin, Mira Calix, Gilles Peterson, Chicks On Speed, Nu Spirit Helsinki, Arested Developpment, Photek, Jimmy Tenor, Herbaliser, Gotan Project, DJ Krush, Erik Truffaz, Sun Ra Arkestra, Mouse On Mars, Flanger, Nouvelle Vague. Ако евентуално присъствието на България в подобен списък-азбука е наложително, тя ще присъства най-много така – Bulgaristan Güneydogu Avrupa’da, Balkan Yarmadasi’nda yer alan bir ulus devlettir, Ülke, batida Sirbistan ve Makedonya Cumhuriyeti, doguda Karadeniz, kuzeyde Romanya, güneyde Yunanistan ve Türkiye ile çervilidir.

Турция е голям проблем за много от българите, които смятат, че турците искат да ни превземат по някакъв начин. Те са като някакво малко зло пинчерче, което лае истерично срещу голям и бавен немски дог. Истината е, че турците от Турция изобщо не знаят какво става в България и не ги интересува. Много повече ги вълнува, например, южната им съседка Ирак. Което не пречи да те разпитват с неприкрито любопитство за нещата от живота, когато разберат, че си българин. Както навсякъде, така и в Турция, България продължава да звучи екзотично, вероятно заради недобре падналата Желязна завеса.

Учител

Важно е, въпреки че се поизтърка. Първият истински социален вопъл в България дойде от Учителя. Стачката на учителите в края на 2007-ма направи чудеса – тя доказа колко е недъгаво гражданското общество в България. По-голямото чудо, което постигна е, че доказа колко крепко е тоталитарното управление в най-новия член на Европейския Съюз.

След като повече от месец част от така наречения елит на една страна ходи по улиците гладен и ядосан, уж готов на всичко, тоталитарното управление му се изсмя в лицето и го потупа по бузката.

Посланието е ясно – това тук не е истинска демокрация, ние не сме истински отговорни политици, така че и вие не се правете на истинско гражданско общество! “За мен учителите са някакви странни хора, които не са успели да станат нещо друго”, е обобщението на ученик от елитна столична гимназия. И знаеш ли какво – горчиво се съгласявам. Понеже навремето аз самият трябваше да стана учител, но успях да стана нещо друго. И от позицията на това друго стоя, цъкам с език, външно се възмущавам как Онези си правят с Нас каквото си искат, но вътрешно ликувам, че съм станал нещо друго.

Фритьоф Нансен

Може би ще се учудиш да разбереш, че това не е просто ъгълът с Патриарха, в София, където можеш да хапнеш китайско по всяко време на денонощието. Господин Нансен е норвежец, който е бил върховен комисар на ОН (Общество на Народите – международна организация, съществувала между Първата и Втората световна война с основни цели понижение на степента на въоръженост, разрешаването на международни спорове и подобряването на световното благосъстояние). Неговите комитети подкрепили завръщането на българите от Западна Тракия, депортирани от егейските острови, по време на гръцко-турската война от 1919-1922 година.

Самият Фритьоф получил Нобелова награда за мир през 1922-ра.В един момент ОН се разпаднала понеже малко или много се провалила във всяко едно от гореспоменатите си преки задължениея, но по-късно била наследена от ООН. Не искам да ти звуча като досаден скептик, обаче о-не, което се превръща в о-о-не, ми напомня малко на бе-ка-пе, което се превръща в бе-се-пе.

Хляб

Добре, има ли някой разумно обяснение на факта, че хлябът продължава да е толкова важен елемент от българското битие? В смисъл – имаме и пасти вече! В тази връзка – наскоро си изясних историята с Мария Антоанета и прочутата й фраза “Като нямат хляб да ядат КИФЛИ” са били нейните точни думи и аз го отдавам на липсата на достатъчно френска лексика в речника на едно деветнайсетгодишно австрийско момиче, натикано без негово желание в най-спеченето по това време място на света – Версай. Другият вариант е да е била напушена, понеже той конопът не е от вчера и някои хора са знаели как се живее по-добре още по това време.

И като си говорим за Кифлите и за Хората – кифлата май никога няма да е толкова важен елемент от битието на българина, колкото хляба. Просто кифлата си е Кифла, а хлябът – Хляб. По време на една от големите кризи, които преживяхме след като се освободихме от съветската власт, в единствения магазин на град Айтос, се продаваше само хляб и тоалетна хартия. Кой каза, че Животът не е класическа театрална пиеса с елементарни, но многопластови образи?

Цар

Имам една близка на почти 2 години. Говорим си от време на време за живота, нещата и царете. Според нея царят е гол. Не знам откъде й е влязла тази – така да се каже – муха в главата, но мнението й е непоклатимо като бетонен комплекс по южното черноморие. Всъжност тя твърди също така, че татко й е Голям Гагаян, и че морковчето вика нещо, примерно “ела тук”, искам да кажа, че не е сто процента надежден източник на информация.

Не знам дали ти си спомняш приказката за суетния цар, който си изгонва добрия стар шивач, за сметка на двама уж препоръчани, чуждестранни, суперфешън басимайката дизайнери. Те естествено му взимат кинтите и се чупят, но освен това го пускат гол на улицата, като му обясняват, че дрехите, които са му направили, са толкова фини, че само наистина интелигентните могат да ги видят.

И когато голият дебел цар, за да не се изложи, започва да си тресе сланинките на парада пред цялото висше общество, никой не си признава, че не вижда дрехи и всички се правят на такива, каквито не са, за да не си помислят другите, че са такива, каквито всъщност са. Само едно малко момиченце, внучката на стария шивач, започва да вика ядосано: “Ей, ш,ало – царят е гол, тъпациииии!” В приказката следва хепи енд. Аз бих се задоволил и с обикновен край.

Човек

Имам няколко лични рекорда в автостопа. Лион-Париж (500 километра) – четири часа, с метрото от Porte d’Orleans до Gare de Nord. Лион-София (2500 километра) – четири дена с едно приспиване в Милано, едно – в спален чувал на единствените три квадратни метра трева във Венеция пред гарата, и едно в Загреб на една бензиностация. От този стоп ми е най-якото кафе, което съм пил – направи ми го една сръбкиня на Хърватско-Сръбската граница. Не знам кое ме вдигна повече тогава – дали топлата, тъмна и съмнителна течност или топлият, тъмен и откровен поглед и дрезгавото “зволи”, без дори да съм й го поискал.

Варна-Градина (200 километра) – час и половина, с двайсет минути пеш от главния път до къмпинга. Друга яка стопаджийска случка – с една приятелка попадаме в чисто новото BMW на двама трафиканти, които не искат да пътуваме по магистралата от Милано до Лион, за да не ги спрат куки. Качваме се нагоре в Алпите и попадаме в брутална снежна буря. В един момент колата се движи настрани, бавно но сигурно към пропастта, ние с приятелката ми сме се вкопчили в някакви дръжки, албанският трафикант напрегнато се взира в заледения път и внезапно се обръща и споделя:”Вери денджър, май френд!” И намигва.

Сега стана ли ти ясно какво е имал предвид Пеньо Пенев като е казал онова за Човека на Пътя.

Шопска салата

Тук след малко ще ти споделя едно зашеметяващо откритие. Преди това обаче, понеже ми се струва, че почна да ти писва от тази азбука, искам да си поговорим за нещо съвсем различно, да кажем – за знамето. Знаеш ли защо българското знаме е с цветовете, с които е? Аз помня нещо свързано с пролята кръв и евентуално нещо с трева, но не мисля, че навремето са били толкова напреднали, че да вземат под внимание правилната трева. Кръвта по принцип не ме притеснява, все пак съм от поколението израсло с Evil Dead III и съм избил няколкостотин хиляди зомбита на PC-то си.

В същото време трябва да призная, че вероятно по същата причина кръвта не ми въздейства и особено тържествено – не предизвиква онзи патриотичен плам, възпят в поезията на първите български стихотворци. Откритието го направи един приятел чужденец, от тези, които водех в България през лятото, докато бях студент, за да се напиват евтино и да си хващат гаджета. Човекът, коректен средностатистически западноевропеец, се беше озовал на маса, с чаша ракия и чиния шопска салата, в 11 сутринта, след първи житейски сблъсък с нощните вагони на БДЖ от София до морето.

“Това е трикольорът” ми изтърси той зад подутите си очи, аз питах “кво” и когато разбрах, че говори за БЯЛОТО сирене, ЗЕЛЕНИТЕ краставици и ЧЕРВЕНИТЕ домати или така наречената Шопска салата, се смях дълго, дълго, в известен смисъл продължавам да се смея и досега.

Щастие

“Ако искаш да си щастлив един ден – влюби се, ако искаш да си щастлив три дни – ожени се, ако искаш да си щастлив цял живот – стани гъбар”, пишеше на стената на ателието на баща ми. Добре, оригиналът е “стани рибар”, обаче мен някакси ми се струва, че с гъбар е много по-яко, понеже и гъбарството, и рибарството са доста съзерцателни занимания, но ако се практикува по склоновете на Мальовица в края на септември да кажем, гъбарството може да бъде крайно жизнеутвърждаващ акт, който отваря неподозирани проходи в пространствено-времевия континуум и поднася меко казано приятни изненади в живота на всеки, който иска да разбере КАК, КЪДЕ и КОГА.

ЗАЩО не се приема като въпрос, понеже, твърдят будистите, предполага абстрактни отговори. Може евентуално КОЙ или КОЯ, но този вариант крие опасност от недостатъчно обективна преценка, въпреки че ако погледнем обективно и забравим за написаното на стената на ателието на баща ми – КАКВО изобщо означава ЩАСТИЕ по български?

Ъпсурт

Ако беше 2004-та можех да напиша, че са най-якото, което се е случило в България през последните няколко години. Обаче сме 2008-ма и междувременно се случиха още няколко неща. Натура 2000 се стопи като масло на слънце, после пак набъбна, след като момчета и момичета с бири и тарамбуки пяха, танцуваха и спираха коли по булевардите в страната. Въпреки това обаче слуховете за булдозери на Седемте рилски продължават да бръмчат циклично в ушите като повредена аларма. Същото се отнася и за Карадере, и за Дранкулашкото езеро, и дори за резервата Яйлата.

София окончателно се задръсти. Варна също. Цените на имотите се удесеториха. Думите ърбан, ъндърграунд и ъплоуд влязоха в СБКЕ. БГ хипхопът смята, че върви уверено в правилната посока и може би е прав. Всеки втори българин смята, че македонците са българи. Македонец женен за българка обаче, трябва да мине през огън и вода, за да получи българско гражданство. Единственото населено място в България, чието име започва с ер голям е Ъглен. Едната стена казала на другата:”Ще се видим на ъгъла”.

Ь (Ер малък)

Всъщност България не е единствената страна, в която хеви метълът е жив. Толкова метъли накуп, колкото видях през февруари в Хелзинки, не съм виждал и в най-мрачните години на ластични дънки, подрастващи коси и кожени якета с капси. Това ме връща доста години назад, на първия истински международен рок фест на стадиона в Несебър.

Тогава полицаите видяха всичките тези събрани на едно място “хулигани” и просто не знаеха какво да правят. Все пак беше едва 1990-та, комунизмът далеч не беше нещо от учебника по история. И тези полицаи, които не знаеха какво да правят с хората останали отвън, излязоха и ги смляха от бой. Удряха безразборно по гърбовете, главите и лицата на момчета и момичета. Удряха с цялата злоба на умиращо животно, обзето от бесен ужас пред лицето на смъртта. А вътре Милена пееше “…и никой не пита защо”!

Знаеш ли защо ти разказвам това – защото онова животно от 1990 година не умря. Онези полицаи и днешните полицаи са същите – учили са на едно и съшо място, от едни и същи учители, по едни и същи учебници. Те мислят по същия начин. Само от нас зависи дали ще попитаме “защо” следващия път, когато решат да ни смелят от бой.

Юли

Вчера научих, че Джулай морнинг (Джулая) било нашенско явление. Звучи ми направо невероятно – май не се сещам за друга попкултурна привичка, която да не сме взели и изкопирали от някъде. Строителните инвеститори, разбира се, са се заели сериозно с изкореняването на този езически обичай от местното население, бетонирайки всеки възможен достъп до водата, която е задължителен детайл за всеки истински Джулай.

Не им харесва на чичковците с пурите да гледат как някакви размъкнати им се размотават пред погледа. А той Джулая е нещо много приятно – дори да забравим за другите идеи зад него, това си остава първият ден от юли, ражда се лятото, изплува от морето във вид на червено кълбо и оцветява всичко в един много интересен нюанс, подсилен от прекараната на открито нощ и от всички позволени и непозволени субстанции, които държат тялото в особеното състояние между съня и действителността, след което рязко се събуждаш, понеже изгрева на Джулая трябва да се посрещне във водата, а тя, в пет сутринта, е възхладна.

Ябълка

Сурва, сурва година!

Златен клас на нива.
Голям грозд на лоза.
Жълт мамул на леса.
Червена ябълка в градина.
Пълна къща с коприна.
Живо, здраво до година!
До година, до амина!

Първата публикация на текста в сп. “Едно”, януари 2008

Рубрики: Frontpage · Модерни времена

Етикети: , ,

Прибави страницата Public Republic към фаворити
Artnovini

2 Kоментара за сега ↓

  • natasha // 19 ное, 2008 //

    БРАВО!

  • Нева М. // 14 дек, 2008 //

    ”Вери денджър, май френд!”
    Хахаха, готино!

Коментирай