Николай Атанасов
Снимка: Cia de Foto
“… съ камъни да ги убият; кръвьта имъ да бъде върху тяхъ.”
Левить ( 20: 27)
Завихря се огнената одежда и жули
Наопаки полита булото на дима
Замаяни съчките пълзят под петите
Затягат здраво коленете и кръста
Пропукват и стенат готови да хапят
Готови да изгорят до коричка небето
Върти се дворът бучи и люлее
Поддава и оградата цялата опърлена
С кълнящите глави на съседките
Сатаната казват е бил в тази къща
Донесъл откраднато семе от някой
Невинен мъж в невинния му сън
И после прелъстил притворната
охотната и податлива дъщеря
Така съседките нареждат а пред тях
Притичва баба ми прегърбена и плаче
Подклажда огъня под клечести ръце
По-бързо да гори и да не се измъчва
Блудната с подутия корем заплаха
Срам за семейството неомъжената
Лукавата невеста на Сатаната
Майка ми
5 Kоментара за сега ↓
Sfinx // 9 ное, 2008 //
Стихотворението “Вещица” на младия и талантлив поет Н.Атанасов представя един уникален опит за разрушаване на родовата парадигма в съвременната българска литература. Със своята естетика и символика, то се доближава до декаденса в неговата чиста форма – любимата е видяна като вещица и съпруга на Сатаната. Нещо повече – майката като присъстващо отсъствие се връща в предствите и спомените (за разлика от естетиката на символизма) на поета, за да бъде унищожена и изгорена. Поздрави, Ники и нови творчески успехи! от твоя приятелка
Ади // 10 ное, 2008 //
Как може да пише за нещо, което не е преживял, моят съименик по фамилия? В крайна сметка майка му го е родила без баща ли? Ако не е така, голяма художествена измислица ще да е това стихотворение… Освен това вещица или ангел, може да се спори… http://www.youtube.com/watch?v=eiS5c_hsdIg
Ади // 10 ное, 2008 //
И да не забравя да напиша
Ади // 10 ное, 2008 //
че стихотворението е великолепно…
M.Nulis // 11 ное, 2008 //
Освен дълбокото, болезнено оцветяване, Стихо-Творението на талантливия Николай е индиректен контрапункт срещу предразсъдъците…
Коментирай