Павлина Каналиева
Снимка: ! *S4N7Y* !
Той всеки ден хвърляше трохи на птиците, кацащи на балкона му. Наблюдаваше ги иззад пердето и им говореше тихо, така, сякаш говореше на себе си. Опитваше вкуса на думите и се влюбваше в тях.
Преди няколко дни кацна нова птица. Не беше я виждал.
Първоначално Тя го погледна с любопитство. Поне на него така му се стори. Изглеждаше толкова привлекателен в очите й – де да можеше да се целуне сам… Не му хрумна, че може просто да се е оглеждала в стъклото.
Стоеше надалече и не смееше да приближи. Не се доверяваше, защото никой не оставя храна току-така . Но продължаваше да идва. Беше сънувала сън: “Пази се от човека зад пердето!”.
Но когато го видя наистина, й се прииска да го опознае отблизо. Да разбере как се хранят илюзии със себе си, а с илюзиите – птици.
И все пак, един ден тя се престраши. Долетя и кацна съвсем близо до прозореца. Шумът от крилете й го уплаши. Той се свря още по-навътре в стаята и там зашумоляха крилете на книжните птици, зад които се криеше, когато го напече слънцето. Кожата му беше много бяла, почти прозрачна и на този фон бенките му изпъкваха още по-силно. Той ги ненавиждаше. Затвори прозореца и спусна щорите.
Но птицата, освен че не беше вече вчерашна, беше и упорита. Каза си: “Ще отида да видя. Какво пък? Най-много да се порежа на стъклото или да стана на супа”. И запя.
Започна съвсем тихо, после мелодията я понесе…
Той погледна предпазливо над книгата, правейки се, че не я забелязва.
Тя започна да пляска с криле и да танцува, понесена в своето вдъхновение, затвори очи, беше вече самата мелодия и ритъм, викът й за взаимност, се превръщаше в песен…
Той се зачерви от удоволствие. Никога не бяха му пели, нито танцували така, никога не беше се чувствал толкова специален.
Откак се помнеше, не излизаше от стаята си. Броеше птиците, без да може да ги различи една от друга и без да помни докъде е стигнал вчера. Четеше заглавията на книгите си по цял ден и после ги подреждаше отново. Поглеждаше от балкона често. Но не се сещаше да изскочи навън, защото нямаше кой да му каже, а той не беше свикнал сам да взема решения.
0 Kоментари за сега ↓
Още никой не е коментирал. Бъди първият!
Коментирай